Баварски чар и кралски пай

Септември вече е тук и правя опит да вляза в ритъм за поддържане и оформление на блога, с удачно за мен и като лека прелюдия, моменти от едно лятно пътуване. Но… ако трябва да съм точна, то не беше нашата цел. Имахме семеен повод, набелязана дестинация, която не успя да се реализира. За да не отдадем на разочарование и съжаление, потърсих нови и интересни за нас маршрути, и най-вече с реална вероятност за осъществяване. Случайно се появи тази екскурзия в живописната природа на Баварските Алпи, нейното богато културно наследство, характерен уют и впечатляваща архитектура, а в почти всеки туристически наръчник може да се прочете:

"Синьо-бяло небе и кристално чисти езера. Мистични гори и заснежени върхове.

Средновековни градчета и пулсиращи метрополити. 

Част от световното наследство на ЮНЕСКО, традиции и богата културна програма - 

Многото лица на Бавария."

Избрах и успокоих с мисълта, че явно така е трябвало да стане. Приех като възможност за странстване през настояще и минало, свързано с планинска красота, живописни долини и езера в подножието на източните Алпи, и към тях средновековни крепости и градчета, разкошни дворци и барокови църкви. Заедно с това, докосване до чудноватия тайнствен крал Лудвиг II, неговата романтичната любов към природата, странни прищявки и приказни замъци с модерна за времето си техника и пищни интериорни решения.

Ето и част от това пътуване, с любителски снимки, но с познавателен и емоционален заряд ....

Може би за начало няколко припомнени факти за Лудвиг II Баварски /Ludwig II, Лудвиг Фридрих Вилхелм (25 август, 1845 Нимфенбург /Nymphenburg Palace/ – 13 юни, 1886)/; познат като „Лудият крал Лудвиг” и които е бил прокламиран едва 18 годишен за крал на Бавария от 1864 до неговата мистериозна смърт. От самото начало той се ангажира да помага на културата, особено на композитора Рихард Вагнер, занимава се със строителство и свои романтични идеи, по късно оставя военната политика на своите министри  и се оттегля в дворците, откъдето управлява чрез пратеници. Той не обича големите публични изяви и избягва формалните социални събития, предпочитайки живот на уединение, обвързан с различни творчески проекти. През 1867г. посещава Версайския дворец - резиденцията на Краля-Слънце и изучава архитектурата по времето на Луи XIV, на когото подражава. Възхищението му от френската пищност на архитектура, музика и изкуство се превръща в негова мечта да постигне същото и за Бавария.

На 9 юни 1886 г. правителството го определя за неспособен, след като е определен за неизлечимо душевно болен от параноя и безумие /без да бъде прегледан/, а  управлението е поето от чичо му Луитполд Баварски като принц регент. На 13 юни 1886г. намират Лудвиг II удавен заедно с лекаря му във водите на Щарнбергското езеро край замъка Берк /Berg Castle/.

Едни от най-цитираните думи Лудвиг II са:

 "Искам да остана вечна загадка за себе си и за другите."

Както в повечето пощенски картички, в историята Лудвиг II като че остава повече известен със своите строежи на разкошни дворци, заради което народът го нарича „крал от приказките“. Сред приказната красота на Баварските Алпи, Людвиг Баварски сякаш завещава перли от своята короната със замъците  Нойншванщайн (Neuschwanstein) - Замъкът на лебедовата скала, вдъхновението на Чайковски да напише балета "Лебедово Езеро", дворецът Линдерхоф (Linderhof) с пищни златни зали-шедьоври и копия на сцени от Вагнеровите опери и Херренхимзее (Herrenchiemsee) - прекрасната архитектура и красиви паркови градини на баварският Нов Версай.

Сред неповторим алпийски пейзаж на около 60 км от югоизточно от Мюнхен, избрах замъка Херенхимзее  - сред пищната зеленина на остров Herrenchiemsee в най-голямото  баварско езеро Кимзее.

Кимзее, Химзее (Chiemsee) е най-голямото езеро в южната част на Германия /Бавария и трето по големина езеро в Германия. Езерото съществува от преди около 10 000 години, създадено от топенето на алпийски глетчер. Обемът му е 204840000 m3, дължина на крайбрежието с островите 83 км. Езерото Кимзее привлича туристи с пясъчни плажове, поради което е познато още като „Баварско море”.

В езерото има три значими острова - Херенкимзее (Herrenchiemsee), Фрауенкимзее (Frauenchiemsee) и Краутинзел (Krautinsel). На о-в Херенкимзее крал Лудвиг II  построява замъка по подобие на Версайския дворец, а на о-в Фрауенкимзее се намира женски манастир, основан през 782 г.

Пътят из богатата провинция на Бавария към езерото се обрамчва от живописни планински масиви, грижливо стопанисвани склонове и свежи пасбища, емблематични цветни къщички и малки китни градчета, като създават усещането за природна красота, величие и простор, и в същото време за трудолюбив, подреден и мотивиран народ. Впечатляваща /или логична/ комбинация на природа, изкуство и култура, с дисциплина, прилежност и възпитание.

От пристанището на курортното градче Приен ам Кимзее, с катер се пътува около 20 минути до остров Херенкимзее после следвайки сенчестите алеи на кралския парк след малка /около 15-на минутна/ пеша разхода или с файтон,  се появява Островният дворец: един прекрасен дворцово-парков комплекс - симетричен, внушителен и великолепно организиран. Фасадата на двореца е точно копие на френския Версай.

Дворецът в езерото построен от Лудвиг ІІ, макар и като копие на двореца Версай има някак незаслужена, по малка от другите дворци популярност. Лудвиг II строи този замък, като място за уединение, където самотният крал можел да избяга от реалността, светския живот, балове и развлечения, и да се потопи в света на пълното блаженство. За съжаление, и тази кралска сграда последвала съдбата на прочутия дворец Нойшванщайн – останала незавършена, над 50 стаи са останали непълни. Във всяко едно от дворцовите помещения на дворецът Херенхимзее, които са довършени, личи френски привкус и стилът на Версайския дворец,  но по богатство, вкус и изящество надминава френския оригинал. Впечатлява със своя разкош и величие и прекрасните богато украсени паркове и градини. От прозорците на спалнята на крал отваря невероятно зашеметяваща гледка - градина се простира на 900 m до езерото.

Замъкът е с прекрасна барокова градина, паркът трябвал да се направи подобно копие на Версайската система, като неговото проектиране е извършено от градинаря Карл фон Ефнер /Effner. Това е френски тип градина с цветни лехи, пътеки, покрити с чакъл и ярки килими паркова площ - 3,5 хектара трева; 6.5 хектара пътеки; 0,1 хектара на цветни лехи; 2,5 хектара на жив плет; 4900 м на булевардни липови дървета и други басейни, оформят симетрията и състава на парка.

Пред парадния вход на двореца бликат закачливи струи и водоскоци на пет фонтана, които без да са сред най-големите европейски, представляват чудесна феерия от скулптура, цветя, вода и светлина. Централният фонтан "Латона" е създадена реплика през 1883г. на едноименния фонтан във Версай. Като любител на този вид произведения на изкуството не мога да ги пропусна:

Неговите основни фигури са изработени от мраморни статуи на древно римската богиня Латона и децата й Диана и Аполон. Украсеният фонтан с фигури на жаби, костенурки и земноводни първоначално са били позлатени, и въпреки че днес, позлатата вече е минало, изглежда много екзотично.

Симетрично пред двореца са разположени два внушителни фонтана по подобие на фонтаните в Royal Palace of La Granja de San Ildefonso в Испания. /Кралският дворец Ла Гранха (La Granja Palace) се счита за удивителен бароков дворцов комплекс, който някога е бил лятна царска резиденция и отличен пример за европейска дворцова архитектура./

Фонтанът на  "Фортуна" /Fortuna Fountain/ - нейна основна фигура е богинята на щастието Форуна, стъпила върху колелото на съдбата, придържаща рога на изобилието върху главата си, а в краката й са богът на морето Тритон и морска нимфа нереида. В басейна са разположени шест играещи момичета в езда на делфини и други митологични фигури.

 Другият голям фонтан "Фама" /Fama fountain/ е вдъхновен от Fama – крилатата богиня на славата и слухове, изобразявана с тромпет и венче. На върха на композицията, устремена към небето е изобразена Фама, яздеща легендарния кон Пегас. На източната страна има изображения алегории на война, победа, история и природа, а на западната страна алегории на завист, омраза и лицемерие, които падат от скалите.

От множеството сложни каскади и композиции от фигури бликат игриви водоскоци със свежи пръски, красиви, атрактивни и разхлаждащи, но в същото време някак не позволяващи да се види цялата пищност и внушителност на композициите.

 “Херенхимзее” остава в историята като най-скъпият проект - първоначалната идея на Лудвиг II е да превърне “Херенхимзее” в „Храм на славата”, възхищението и паметта за френския крал Луи XIV. Фасадата на Херенхимзее е пълно копие на Версай, както и копие на версайската Огледална зала - на тавана са нарисувани с 25 картини показващи Луи XIV в неговата стихията. Той трябвало да бъде равностоен, но не и абсолютно копие и на няколко места го превъзхожда. С дължина от 98 m и 23 арки Залата на огледалата е по-голям от равностойната във Версай. Подобно на Версай, Залата на огледалата има 17 арки, Залата на мира и Залата на война и от двете страни имат три прозореца на всеки, обаче прозоречните ниши в Herrenciemsee са по-широки от тези във Версай, в резултат на което общата ширина на централната част на фасадата е по-голяма с няколко метра. Трапезарията разполага с маса асансьор и огромен полилей от порцелан Майсен /считан за най-големия в света/. Докато първоначално във Версайския дворец не са имали тоалетни, а течащата вода е била само навън в фонтаните, Крал Лудвиг се възползва от технологичния напредък и въвежда нови, по-модерни съоръжения, включително централната отоплителна система и голяма отопляема вана. И нещо особено – парадното стълбище /Grand degré or the Ambassadors Staircase/ на Версайския дворец, което е било разрушено по време на царуването на Луи XV, днес може да се види само в Херенхимзее, Лудвиг II сякаш дава „втори живот” на този шедьовър.

 

Вече многократно споменах, че фасадата на двореца е копие на френския "Версай". Кралските лилии /символ на Бурбоните/, скулптурите, картините с изображението на Краля Слънце, красят вътрешните помещения на замъка. Освен Огледалнта стая, по версайски образец са оформени мраморното парадно стълбище и други две помещения - Залата на войните и Залата на мира, които са украсени с големи многофигурни композиции под формата на алегории, представящи мира и войната. Преобладаващи цветове са син, бордо и златист, с превес към златно, огромни полилеи и свещници, скъпоценен Майсен порцелан създават усещането за невероятен лукс и разкош. особено интересен факт е, че Крал Лудвиг II не е поставил нито един свой портрет в двореца, но пък изобилстват изображения на неговия кумир.

Строителството на “Херенхимзее” - "Новият Версай" започва през 1878г. с 13 планови етапа и архитект Гeopг Долман. Три години по-късно замъкът в основни линии бил завършен, но похарчените по строежа 16 милиона марки обаче се оказали твърде недостатъчни и през1886 г. работата по строителството била преустановена заради липса на средства..  През 1884 г. крал Лудвиг II наредил да му покажат двореца и парка през нощта, при включени електрически прожектори. Въпреки това, кралят поживял в "Херенхимзее" само 10 дни, като през това време в пищната Огледална зала със 17 аркадни прозореца се запалвали всичките 2000 свещи на 33-те полилея и 44 свещника.

Снимките вътре в двореца са забранени и аз уважавам този вид порядки, но пък за сметка на това видяното се запечатва много ясно в съзнанието. За обща и нагледна представа има филмче:

За финал избрах нещо от кулинарните нрави на крал Лудвиг Баварски: Някогашният кралски готвач Theodor Hierneis го е описвал като голям познавач, вече споменах за специално конструираната асансьорна маса, и който вечерял дълго и приятно, но и нетърпелив при евентуално забавяне на храната. Четох, без гаранция за достоверност, за меню включващо 18 вида супи и бульони, последвани от 15 вида мезета, последвани от месо, риба, ястия от дивеч и птици, още сосове и разнообразие от странични ястия, както множество десерти. Потърсих негови любими рецепти и се спрях на ябълков пай: дали защото стара немска традиция е засаждането на ябълково дърво във всяка семейна градина, дали защото там се отглеждат много ябълки, или пък защото крал Лудвиг II е обичал ябълки, един от любимите сладкиши се е запазил като негова марка – Apfelkuchen 'König Ludwig'. Разгледах няколко варианта за любимия ябълков пай на баварския крал, залагащи на класическата комбинация за вкусове и аромати, но във всичките особеното е използването на бяло вино.

Избрах за фон синият цвят, любим на баварския монарх: доминиращ в множество акцентни на двореца - царственият паун от бронз, покрит от син емайл във вестибюла, "синият салон", основен цвят за спалнята, син светилник с форма на кълбо, който заливал кралската спалня с вълшебна, нереална светлина,  както и в кралския монограм.

Ябълков пай „Крал Лудвиг” /Apfelkuchen 'König Ludwig' /

Продукти:

250 гр. брашно /2 ч.чаши

200 гр. масло

80гр захар /по-малко от ½ ч.чаша

4 с. л. бяло вино

брашно за разточване

За пълнежа:

500 г ябълки, обелени и нарязани на парчета

1-2 с. л. захар, на вкус или според сладостта на ябълките

настъргана кора и сок от  ½ лимон

2 с. л. бяло вино

1 ч.л. канела

По желание:

100 гр. стафиди

100 гр. бадеми

Пудра захар за поръсване:

1 ч.чаша =240 мл.

Първо се приготвя тестото – замесва се бързо от омекналото масло, брашното, захарта и по етапното добавяне на бялото вино. При мен бяха достатъчни 2 с.л. вино. Оставя за стягане няколко часа на хладно, в хладилник, най-добре за нощ.

За пълнежа се задушват на котлон с умерена температура ябълките, предварително обелени и нарязани на не големи парчета, и полети с лимоновия сок и кора. Към тях се добавя бялото вино и захарта, сложих  ¼ ч.чаша. След омекването им и изпаряване на течността, се ароматизират с канела и добавят предвидените стафиди и бадеми, аз използвах по-малко от по 100 грама. Оставя се ябълковият пълнеж да се охлади напълно.

Фурната се загрява на 175С. В тава за печене с диаметър ф 26см. се поставя хартия за печене на дъното и стените.

Тестото се разделя на 2 части - едната се разточва с още брашно и поставя в тавата, като се оформя и борд към стената. Вътре се излива охладената плънка. Останалата част от тестото се разточва с още малко брашно по-тънко /около3мм/ и от нея се изрязват ленти, с които се покрива пая, /като може да се избере и друг вид оформление/.

Ябълковият пай се пече около 40 мин., до златисто и изважда от фурната.

След леко охлаждане се освобождава от формата за печене, поръсва се с пудра захар и сервира.

Вкусен и ароматен – както хладък и студен.

Идеята и вариантите за сервиране могат да се обогатят и както при другите ябълкови сладкиши, но сега целях един по-натурален вкус.

Поувлякох се в дълго туристическо описание, а можеше и има и още :),
но за сметка на това, кралският  пай свършва изключително бързо.

Опитайте...