Скалният храм "Света Петка" над Трън

В дните на топлата и красива есен, когато почитаме една от най-обичаните български светици – Света Петка, Българска (14 oĸтoмвpи),  избрах да припомня това уникално място - скален параклис „Света Петка“, /известен още като „Пещерата на Света Петка“/, който пази нейната историята, превърнала се в легенда със силната й вяра.

Параклисът „Света Петка“ представлява естествена пещера, изceчeнa в cĸалитe нaд гpaд Tpън пpeди близo xилядoлeтиe, като се твъpди, чe cвeтицата e живяла в нeгo. Лeгeндaтa глacи, чe Cвeтa Πeтĸa, дългo бягaлa oт пpecлeдвaчи, които гoнили cвeтицaтa, тъй ĸaтo пpoпoвядвaлa xpиcтиянcĸaтa peлигия, ce e зaceлилa имeннo в тaзи пeщepa.

Според местните вярвания, тази пещера за известно време била скривалище и дом на православната светица Петка (Параскева) Българска, живяла през втората половина на X в.

Още 10-годишна тя разбрала, че е призвана да разпространява Христовата вяра и да помага на хората в нужда. Естествено, се превръща в обект на гонения и близо 40 години е принудена да живее скришно на пост и молитва. През това време обикаля почти всички свети места и получава лечителска дарба. На път към родния Епиват в заника на живота си, Петка преминава и през българските земи. Дирите й отново биват уловени и тя намира убежище в една пещера на високо и уединено място. Там се хранела с диви плодове и топъл хляб, който приготвяла върху малко огнище. Димът от него се губел в таен проход в скалата, който се оказал и нейно спасително убежище. 

Разказва се, че: Един ден, когато сваляла питката от огъня, чула конски тропот и се скрила в отвора, водещ към най-високото място на хълма, откъдето и днес се вижда цялата околия. Докато се катерела оставя в скалите отпечатъци от единия си крак и едната ръка, които можете да се види и днес. Така успяла да се спаси, а неверниците намерили в пещерата само загасващия огън и още топлата питка. Един от тях понечил да си отчупи от нея, а тя пред очите му се вкаменила. Следите от светицата, както и вкаменената питка днес все още могат да се видят тук, а от мокрия таван се просмукват капки вода, за които се вярва, че притежават лечебна сила. 

Вън от параклиса,  вляво се намира процеп в скалата, т. нар. провирало,  и през него  може да се изкачва към най-високата част на хълма, където стои голям  пет метров стоманен кръст за закрила и да се заобиколи по пътечката, по която се вярва, че Света Петка е избягала от преследвачите на Христовата вяра.

Скалният параклис „Света Петка“ е възстановен от местни жители със собствени средства, изградени са стълби до него, с места за почивка. Възстановена е фасадната стена на параклиса, която е била разрушена. 

Днес, много добре стопанисван  изглежда изключително приветливо и подреден: около каменната питка са подредени много икони с лика й, глинени стомни с миро, свещници  и много, много дарения …  

Скалният параклис „Света Петка“ е обявен преди няколко години за едно от трите най-красиви и малко известни места в България (заедно със селата Ситово и Голешево). От 1990 г. Света Петка е обявена за пазителка на град Трън,  а празникът й 14 октомври – Петковден е официален празник на града.

Скалната обител е сред най-посещаваните обекти в граничния край, входът за параклиса е безплатен, продават се единствено свещи и сувенири.

Няма да пропусна и „Ничия земя”: Свидетелства за чудеса

И още: