Черешова задушница и празници в началото на лятното слънцестоене

Днес е Черешова задушница, която няма фиксирана дата, а всяка година се отбелязва винаги в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница.
А от вчера /21юни/ астрономическото лято вече е факт. Периодът около лятното слънцестоене се счита за изключително мощен, наситен с нарастваща, стабилна енергия и за него народният ни календар има традиционни празници, които тази година се насищат допълнително от подвижните църковни Петдесетница и празника на Светия Дух. Водеща е Петдесетница (Ден на Света Троица), голям християнски празник и съпътстващите й дни, свързани с русалска обредност. По настоящем се включва 24 юни - денят на Йоан Кръстител и съвсем тематично празникът на билките - Еньовден.

В Стария завет петдесет дни след излизането на евреите от Египет на Синайската планина Господ дава законите на Моисей. В Новия завет на Петдесетница, петдесет дни след Великден, Божият дух слиза при апостолите си и ги дарява с вяра и истина;  и още...

 Започвам с днешния ден, който е Черешова задушница, която се отбелязва винаги в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница и е втората Задушница за годината. В памет на починалите християни, се прибират душите на всички починали от Спасов ден до сега. Чрез богослужението в църквата, се  измолва прошка от Бога за нашите покойници.  

“Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” 

казва Библията.
Приготвят се жито, хляб, вино, плодове (череши) и други храни, които се раздават. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и черешите, които са дали името на тази панихида.

След Възнесението на Господ входът на царството небесно — раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно — с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.

В източното православие в една календарна година има 4 задушници — преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.

Утре е Петдесетница, петдесети след Възкресението на Спасителя, Св. Църква чества едно велико и славно събитие - слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария. Този празник всъщност е рожденият ден на Христовата църква.
Нарича се  Петдесетница, а още Пресвета Троица, понеже слизането на Светия Дух е дело на безкрайната милост от страна на трите Божии лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий и е един от най-големите християнски празници. 

Трите лица на Св. Троица са описани в първите три стиха на Библията.

„В начало Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1). Тук имаме Бог Отец.

„А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата" (Бит. 1:2). В този стих вече се говори за Бог Дух Свети.

„Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина" (Бит. 1:3). Тук излиза вече Словото, Бог Син.

По този начин трите Лица (Ипостаси) на Пресветата Троица ясно се открояват в първите три стиха на Библията

Празникът се нарича така, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Празникът бил тържествен и радостен, в Иерусалим се стичало голямо множество народ, за да принесат с благодарност към Бога установената от закона жертва. Апостолите заедно със Света Богородица били събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос.

Около третия час по еврейско време настанал голям чул шум от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън пламнал в душите на апостолите и изпълнени с благодат, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на различни, непознати за тях дотогава чужди езици.

Това им дало бодрост, сила и мъжество да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с готовност да отдадат и живота си за Христовата вяра.

Тогава свети апостол Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се присъединили към първата християнска общност.

След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден. Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква.

Понеделник след Петдесeтница е празникът на Светия Дух. Светият Дух обогатява човека с духовни дарове, украсява човека с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17)
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, (Галатяни 5:22-23) са: 

любов, радост, мир, дълготърпение, благост, 

милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание

Традиционно на 24 юни, се чества Еньовден - един от най-важните летни празници в народния календар - по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен, Еньовден (Еньов - ще рече Йоанов).

В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина-ще боледува.

 Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка. Този ден е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. Харесвам съвета на Иванка Лилова за най-виталния ден през годината, Еньовден:

"да спрем надпреварата с времето,
да откъснем стръкче росна билка,
да се усмихнем на Слънцето и
заредени с енергия да извървим пътя до края на годината."

 На този ден имен ден могат да празнуват имена: Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Енчо, Еньо, Иван, Ивана, Иванка, Йоан, Йоана, Даян, Даяна, Дилян, Диляна и имена на билки.

Седмицата, а и месеца ще завършат също празнично. Всяка година на 29 и 30 юни Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители, но може би ще отделя в самостоятелна публикация.

Хубаво, слънчево и щастливо лято!