Печен паниран кокосов карфиол

Темата за днес - къдрав, полезен карфиол, или обикновено зеле, но "с колежанско образование” по закачливото определение за карфиола от великия Марк Твен. Колекцията с любими рецепти за карфиол се допълва с още една рецепта. Сред най-често срещаните предложения е за паниран карфиол. Днешната идея също касае паниран карфиол, но със замяната на пържене с печене и панировка с добавяне на кокосови стърготини в  микс от хлебни трохи и пармезан. Свежа салата и сос "маринара" са чудесно допълнение. Комбинирах още със сварена паста тип "лингуини" с лимонов аромат и скариди, панирани в същата смес, но за разнообразие - пържени.

Печен паниран кокосов карфиол

/по идея, с изменения от  Coconut Crusted Baked Cauliflower/

Продукти:

1 глава карфиол, малка

1 ч.чаша брашно

сол, червен и черен пипер, чесън на прах

2 яйца

1 ч.чаша свежи хлебни трохи

½  ч.чаша кокос

2-3 с.л. настърган пармезан

1 ч.чаша =240 мл.

Карфиолът се накъсва на розички и измива. Поставя се във вряща подсолена вода и 2-3 минути след завирането се премахва от котлона. Отцежда се веднага и оставя да се охлади.

Фурната се загрява на 200С. Широка тава се покрива с хартия за печене и леко намазнява.

Смесват се брашното, сол, чесън на прах и черен и червен пипер. Комбинират се свежите хлебни трохи с кокоса и пармезана. Цветчетата карфиол се овалват в брашнената суха смес, като се пресяват, за да не се наслои много, но да полепне навсякъде. Следва потапяне в разбитите яйца и накрая в хлебната смес. 

Подреждат се на един  слой върху хартията за печене, а след това  леко се напръскват със зехтин. Пекат се в предварително загрятата фурна за 5-10 минути до златисто. Вече споменах, че свежа салата, доматен сос тип маринара, или друг са добро допълнение.

По тази аналогия приготвих и скариди, но тях изпържих като гарнитура към сварените лингуини - без рецепта, тя не е сложна и е онагледена много добре във видеото :)

Могат да се сервират и самостоятелно...

Опитайте...

Тиквени блини с портокал и медено орехов сос

След серията с ябълки, дойде време за тиквени истории без аналогия с подобни тематични празници. Тиквата е на почит у дома и ако миналата година заложих на бисквити и бонбони, сега започвам с едно предложение за закуска или десерт - Тиквени блини с лек нюанс на портокал, масло и канела в компанията на топъл медено-орехов сос. Бързи и лесни, със сладка, може и солена плънка, въпрос на желание, но с една препоръка: Оставете ги малко да отдъхнат и се насладете на уханието им: ароматът се излъчва не само корите на портокал в тях, но и тиквата, и канелата се сливат заедно в една прекрасна хармония. Тиквеното пюре придава мека и копринена гладкост на блините, и без да доминира - фин и деликатен вкус, така че, ако обичате тиква, вие със сигурност ще им се насладите. Ето ги:

   Тиквени блини с портокал и медено орехов сос 

/по идея от Тыквенные блины с медово-ореховым соусом/

Тиквени блини с портокал

Продукти за 8 големи палачинки

2/3 ч.чаша тиквено пюре 

2 яйца                                 

1 ½ ч.чаша мляко

1 ½ ч. чаша брашно          

2 с.л. захар

½ портокал кора и сок     

1 ч.л. портокалов ликьор*

1 щ. сол

2 с.л. олио

½  ч.л. бакпулвер

1 ч.л. канела

Медено-орехов сос

Продукти:

60 гр. масло

2-3 с.л. мед

¼ ч.чаша портокалов сок

½  ч.чаша орехи

½ ч.чаша стафиди, използвах бели и черни

1 с.л. портокалов ликьор*

1 ч.л. портокалова кора

ванилия

1 ч.чаша =240 мл.

* портокаловият ликьор може да се пропусне, за деца

Още малко мазнина за намазване на тигана за пържене

За тиквените блини:

Поотделно се смесват сухите продукти - брашното с бакпулвера, канелата, захарта и солта; и мокрите – тиквено пюре, олио, двете яйца, сок, кора и ликьор от портокал. Обединяват се и разбиват до гладкост, след което постепенно се налива млякото. След хомогенизирането на сместа се оставя да престои около ½ час. Важно е да не се пропуска този етап на отлежаване, защото да възможност на продуктите да обединят вкусвате и ароматите си. Пържат се на умерена температура до златисто и двете страни, след което изваждат, навиват се на руло и сервират със соса.

За медено-ореховия сос:

Стафидите се заливат с портокаловия сок и ликьора. В сух тиган се запичат на слаб огън орехите и изваждат. На умерена температура в плитък съд се стопява маслото с портокаловата кора и към него се налива отцедения сок от стафидите, може да се долее още малко портокалов сок, за получаване на средно гъст сос. След завиране и уплътняване се прибавят се орехите, меда и стафидите, ароматизира се с ванилията и маха от котлона. 

Палачинките се поливат със соса.

Вече споменах за препоръката: Оставете ги малко да отдъхнат и се насладете на уханието им.

Класиката на палачинки с шоколадов крем е напълно удачна и за тиквените.

Опитайте...

Ден на народните будители

"Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, 

в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни."*

Денят на народните будители вече повече от деветдесет години е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност.

*През 1922 г. 19-то Обикновено Народно събрание приема предложението /направено от Правителството на Александър Стамболийски/ 1 ноември - (денят на светеца Иван Рилски /стар стил/) за Ден на народните будители.
Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.
 

На 1 ноември светата православна Църква почита светите лечители

 безсребърници и чудотворци Козма и Дамян.

Свв. безсребърници Козма и Дамян Асийски

Двамата родни братя Козма и Дамян се родили в провинцията Асия Речник, Мала Азия и от ранна възраст се стараели да изпълняват божиите закони, а когато пораснали, те просияли със своите добри дела като две светила. За да бъдат полезни на ближния, те се заели да изучават лекарското изкуство; изучили вълшебните свойства на различните билки и се прочули като лекари. Господ Иисус благословил двамата лекари и им дарувал чудотворна целителна сила. Братята били много скромни. Те не търсели земна слава и величие, нито пък богатства. Не взимали от излекуваните болни ни пари, ни дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите: "Болни изцерявайте, прокажени очиствайте... Даром получихте, даром давайте" (Мат. 10:8). Заради тяхното безкористие св. Църква ги назовава "безсребреници". И още от легендите за тях.

 Честит празник!