Лазаровден, Лазарица, Лазарова събота.

...
С Лазаровден започва подготовката за
Великата седмица и Христовото възкресение.

ЛАЗАРОВА СЪБОТА.
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ПРАВЕДНИЯ ЛАЗАР


Наричат го Лазаровден, Лазарица, Лазар, Лазарова събота. Така се казва защото името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
Православието отбелязва паметта на Свети Лазар от Витания. Той и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и повярвали в неговата мисия. Според евангелието Лазар се разболял и умрял и погребан 4 дни след смърта си, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал като застанал пред пещерата, където бил погребан Лазар, казал: "Дигнете камъка". После Иисус вдигнал очи към небето с думите: "Отче! Благодаря ти, че Ме послуша". И едва тогава изрекъл със силен глас: "Лазаре, излез вън!" И от пещерата излязъл умрелият Лазар, с повити ръце и крака в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. И Иисус казал на хората: "Разповийте го и го оставете да си ходи".
Според Библията действията на Исус около гроба на мъртвия Лазар предизвикват гнева на еврейските първосвещеници. Чрез своите постояни настоявания те успяват да убедят представителя на римската власт Пилат Понтийски. Той дава карт бланш на противниците на Христос. Същите тези Исусови противници го осъждат на смърт, но смъртната присъда е изпълнена от римляните.
Въпреки това този празник започва да се отбелязва още през ІV в. като общохристиянски празник. Много от раннохристиянските писатели и апологети на източната и западната църква посвещават част от своите творби на това събитие. Така светеца Лазар става едни от най-почитаните светии на двете църкви.
Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.Той е празник от Великденския обреден цикъл, като в основата му лежи идеята за прехода от смърт към живот, осмисляна на митологично ниво като преход от зима към пролет.


Това е празник на младостта, на пукналата пролет.По наша традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден, момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, а после пускали венците по реката.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува . Те пеели песни и играели, а после пускали венците по реката. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. Докато венците плували по реката, момите правели последен поклон пред младостта и моминството.



Прочетете милите спомени на Вики за този празник!

Хубав, слънчев и цветен Лазаровден!