Страстната седмица - седмица на Христовите страдания.

Броени дни ни делят от Великден.
Започна т.нар. Страстна седмица, посветена на страданията на Христос, наричана още Велика или Свята. т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот.
Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност. Всичко в църковната традиция за този период се стреми да усили вниманието на вярващите, да им помогне да осмислят според силите си случилото се преди 2000 години в Йерусалим.
В древната Църква, а и сега постът през тази страстна седмица е особено строг - растителна храна без олио. В края на постите от 1 до 3 дни се “тримири” – не се яде или пие нищо, освен вода. Петък – според възможностите – пълен глад, само вода или вода и хляб.
Всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят .
В тези дни Христос изживява всички човешки страсти. Това са мъките - духовни и физически, съмненията, предчувствието за наближилия час на неговата саможертва в името на спасението на всички хора. Идва завършекът на мисията, с която той е изпратен на земята от своя небесен Отец. Това е първоначалният смисъл на думата страст в старобългарския език - мъки, терзания.

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим.

Велики понеделник

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46). В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Ден за пречистване и почистване на душата, тялото и къщата. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер - прави се за здраве.

Велики вторник - ден за смирение

Спасителят казва на учениците си да не ламтят за слава
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).

В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.
На този ден Исус Христос произнася словата за прошката, основа на Неговото учение. "...И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви." (Марк., 11:25)
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се споменава и
Евангелската притча за Десетте девици
…Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели.

В българската традиция се посвещава деня на размисъл и преоценка на действията си по време на постите. Жените измазват с вар цялата къща, за да грейне от чистота и белота, подновяват пода, ако е пръстен, и чевръсто се захващат да довършат великденските премени. Мъжете работят на полето и избират от пролетния приплод бялото агне за курбана на самия Великден. И още...Тогава моми и невести ходят за „мълчана" вода. Това е прясна вода, донесена от три извора, и през цялото време докато се носи, не трябва дума да се проговори. Такава ритуално пречистена вода сред народа се смята за целебна. После мият главите си за здраве, като във ведрото слагат и „мълчешна" вода.

Велика сряда - МИРОПОМАЗВАНЕТО НА ИИСУС

В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото това е усърдие.

В сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Уговорката за предаването на Исуса определя този ден като Велик - „Велика сряда". В спомен на първия ден от страданията на Исуса, християнски обичай е тоя ден през всяка седмица в сряда да се пости.

На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец и на Разпети петък да се раздава за здраве. Вярва се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. На Велика сряда не се работи никаква женска работа, считало се е, че а ако някой престъпи това правило, умението му ще се отнеме.