Какво? Швейцария ли?...

Така Алеко Константинов описва в прочутия пътепис
"Какво? Швейцария ли?… "
възхищението си от ждрелото на р. Ерма, откъм с.Поганово /по това време в българско владение/ - сега Сърбия:

"Още малко, още един хълм... Погледнете сега!... В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!... Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса... Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо! Е, как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветни скали, в които е прикован моят поглед? Как да опиша фантастичните фигури, които гледам през тия порти? Как да дам понятие за тая райска долина, окръжена с всевъзможни лесисти хълмове? Мога ли да схвана неизчислимите оттенъци в игрите на светлината и цветовете? Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие и всичко се съсредоточва в зрението, в нямото благоговейно съзерцание... Да ми е да хвана целия свят за яката, да го дотътря дотука и да им извикам: - Гледайте бе, дураци, какво се врете из вашите вмирисани градове и села!..."


Ждрелото на река Ерма и Погановски манастир

Река Ерма (на сръбски: Јерма или Jerma, Йерма) е много живописна и интересна река. Въпреки че не е много дълга (74 км), тя извира в Сърбия протича през територията на Сърбия и България, и отново се връща в Сърбия, като се влива на север в при с. Суково в р.Нишава. На българска територия за своите 26 км., навлиза в района на Стрезимировци, а я напуска с живописно ждрело при Петачинци.
Край нея в нашата страна е разположено известното с минералните си извори село Банкя /Трън/ и Трънското ждрело или Ломнишко ждрело, намиращо се на 3,5 км северно от град Трън, в близост до село Ломница. Скалите в ждрелото са високи над 100 метра.

Но преди да се стигне до дефилето на реката, в един от прекрасните завои в долината е разположен манастирът "Св. Йоан Богослов", сред народа по-известен като Погановски манастир, край село Поганово - между Одоровското и Влашкото ждрела / в близост до Димитровград - Сърбия/.


Манастирът е построен към края на XIV, а стенописан към края на XV век. Благодарение на труднодостъпния терен (до 1927 г. каньонът на Ерма е напълно непроходим) през вековете е останал незасегнат от бройните завоеватели. Преди тридесетина години е направена цялостна реконструкця на светинята.


Една от версиите за изграждането на манастира е, че той е дело на деспот Константин Драгаш в края на XIV век. След неговата смърт в битката при Ровине през 1395 г. строителството на светата обител е поето от неговата дъщеря Елена, съпруга на византийския император Мануил II Палеолог.


Река Ерма огражда Погановския манастир под внушаващи отвесни скали и към него се преминава от две страни по мостове над реката.


Сега, в средата на лятото тя не е много буйна, тече спокойно, но създава усещане за свежест и прохлада.


Манастирът е скромен, създава впечатление за смирение, уют и подреденост - окосени ливади, поддържани постройки, белосани зидарии. Той е действащ /мъжки/ и за повечето тях денят бе посветен на прибиране годишната реколта от кромид лук.


Интересен факт прочетох в пътеписа на Алеко Констанинтинов, че масивният комин над магерницата някога е бил строен от Кракра Пернишки.


Манастирската църква е семпла, като каменен градеж, но се отличава някак с оживени архитектурни решения, оформления и прибавеното отворено от три страни предверие с дървена колонада.


Монахът, обслужващ черквата, с готовност да ни обслужи, ни посреща топло и сърдечно.


Вътрешността на черквата е стенописана 1499 г. с богата тематична програма (велики празници, учения на светите отци, сегменти от живота на св. Богородица, страданието на Исус, ликове на сръбски светители, балкански отшелници, апостоли и др.). Живопистта на Погановски манастир се смята за връхна точка в творчеството на касториянските зографи през втората половина на XV век. В световните кръгове на византолози и познавачи на изкуството манастирът е прочут и със своите икони. Оттук е и известната двустранна икона Чудо в Латомския манастир и ликовете на Богородица и св. Йоан Богослов от втората половина на XIV век /Св. Богородица Катафиги и св. Йоан Богослов - намира се в криптата на Ал. Невски -София/ и иконата с бюста на починалия Исус Христос от края на XV век (Белград).
Спазвам забраната относно снимане на стенописи и си купих /с BG лв./ картички и сувенири.


Сега нагоре срещу течението на реката.


Само след няколко завоя се навлиза в живописното дефиле.


От двете страни на шосето и реката се вдигат отвесни скални ивици, някои високи 300-400м и широки 10-30м. До 1927 г. те са били непроходими. Тогава за нуждите на мината за каменни въглища "Ракита" е пробито трасето на теснолинейката.


Източната е на Гребен планина(1337м), а срещуположната е на планината Влахи(1442м). Освен че става все по-тесен, пътят се вие под издълбани в скалата ниши и тунели.


На естествено появяващият се въпрос, как Ерма е успяла да изреже като с нож яката скала - всеки геолог щял да ни обясни поясни, че "реката вече е текла милиони години преди планините наоколо да започнат да се нагъват и издигат. По същата логика и родният Искър е единствената река, която пресича от юг на север Балкана. И това е още едно доказателство за уникалността на феномена Ждрелото на Ерма."


Клисурата на река Ерма се е образувала по време на терциера след регресията на Сенонско море (преди около 65 милиона години) и сложните продължителни промени на инициалния палеорелеф.






Оформянето на днешния вид е станало в следезерската, плиоценско-плеистоценска фаза, като последица от комбинирането на тектонски активности, водна ерозия, денудация и карстови процеси.


Тогава се е образувала и река Ерма.


Много интересна е и историята на самия път.


До средата на миналия век през Ждрелото е преминавала само жп линия, обслужваща близката каменовъглена мина. През 1950 г. Ерма наводнява рудника.


Той е изоставен, а на мястото на линията е построен днешният тесен асфалтиран път.



Няколко пояснения -
Пътят до границата /само 50 км./ е чудесен и спокоен и още 20-ина км./третокласен, но без дупки/ до манастира, а времето за отиване е около час и половина от Метро Люлин, София.
Преминаването през граничен пункт Калотина вече е само с лични карти, бързо и безпроблемно.
Кафявите указтелни табели за културни и исторически паметници и към Погановския манастир са точно и ясно обозначени.
Срещу манастира има кръчмичка, където предлагат чеснова пъстърва и класически сръбски специалитети.


Любезни и отзивчиви хора. Може да се разплаща и в български лева.
В същата посока, преди Погановския е и женският православен Суковски манастир "Св. Успение Богородично" .
Още снимки - тук.
Още полезна информация за пътуването, която използвах -тук.
Още за красивия трънския регион - тук.

Едно друго усещане. Опитайте...