Отива си лятото, идва есента...

Започвам с този рефрен от красивата песен на Мери Бойс бенд: „И никой не разбра, отива си лятото, идва есента…“ Почти средата на септември - силният дъжд и вятър, прошарените дървета и първите паднали листа, отлетелите лястовици - тя, есента напомня, че вече настъпва.  

И предстоящите дни, като че носят своя есенна окраска - учениците се готвят за първия учебен ден, народните ни обичаи и празници също са обвързани с края на лятото и началото на есента. Вярва се, че в нощта срещу Кръстовден, небето се отваря и се излива Божията благодат, а денят и нощта се кръстосват – стават равни. Само няколко дни по-късно се честват основните ценни добродетели, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта. 

 

Пръв в поредицата се нарежда големият християнски празник - Кръстовден, 

Точното му наименование е - Всемирно въздвижение наСветия и Животворящ Кръст Господен

Празникът е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1.Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

На този ден 14 септември /(27 септември стар стил) Църквата приканва вярващите да отдадат благоговейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понася страдания заради човешкото спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта. Той е символ на вяра и боголюбие, знак на принадлежност към християнството. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.  По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст. 

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.

Ден след това, на 15 септември, /а тази година на 16-ти/, 

следва познат и вълнуващ училищен звън:

Отново на училище и на добър час!

Харесах идеята да подсладим празника и прехода: отива си лятото, идва есента,
 с нещо типично  лятно -  сладолед, с круши и карамел,

и нещо по-есенно -браунис със сметана и шоколад :)

На следващия ден,  17 септември,

Честваме Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София,

които чрез оставения им завет внушават, че човек не може да бъде мъдър, ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния.

 "Човек не може да бъде мъдър,

ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния". 

"А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17)*. 

Това е познатото предание

В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. 

Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели. Децата растели, растели в тях и добродетелите...", София и дъщерите й не скриват своята вяра и я изповядват открито, Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. Майка им София останала на гроба им и след три дни молитви починала с вярата, че отива при дъщерите си. 

 

Имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен.
 

Почитайки основните християнски добродетели вяра, надежда, любов и мъдрост повечето хора на този ден  си пожелават сърцата им да бъдат пълни с любов, приемайки мотото, че:

"Когато си изпълнен с любов, ти имаш всичко - 

надежда, която те крепи; вяра, която ти дава криле и жажда за живот".

Хубави празници, успешни, цветни и вдъхновени есенни дни!