Японски чийзкейк с глазирани сини сливи

В днешно време изтънчената и с изискани ритуали японска кухня е модерна – здравословни ястия, екзотични подправки, странни, само на пръв поглед комбинации, впечатляващо естетическо и художествено оформление. Хармонията е водещата философия – както във всички семейства, и в бизнеса, и в обществото като цяло. Храната не е просто храна, храненето е церемония с внимание към порцията, която е сервирана, начина, по който е поднесена, към цветното, вкусово и ароматно усещане и отдавна вече не се асоциира само с традиционното суши. Японските десерти също станаха актуални - леки, не прекалено сладки и калорични, лесни и бързи за приготвяне, и не на последно място, много вкусни. Въпрос на фантазия и желание за допълнение от свежи плодове, по-плътни глазури и ароматни подправки. 

Тези дни Катето и Гери много провокиращо представиха пухкави японски палачинки, които ми се иска да опитам, но днешната тема е за едно друго сладко изкушение -  Японски чийзкейк - Japanese Cheesecake.

Чийзкейкът, с неговите разнообразни варианти е един от световните фаворитни десерти, издържал проверката на времето. От най-ранните записи преди 4000 години в древна Гърция, в последствие  всеки регион на света създава своя характерна комбинация за направата на десерта: италианците ползват рикота, докато гърците използват mizithra или фета, германците предпочитат извара, докато японците залагат на комбинация от царевично нишесте и белтъци.

 Има много изказани и написани суперлативи за японския шифон/памук (Cotton soft) чийзкейк, за неговите лек и деликатен вкус, влажна и нежна текстура. Мек, ефирен и въздушен, той се счита за нещо като кръстоска между по-плътния кремообразен чйизкейк и пандишпан. С такива прекрасни предложения изкушават Дани и Снежи, чиято препоръка сама по себе си е гарант за вкуса и качествата на това фино печиво. Благодаря Ви, момичета! Впечатлена и аз, го правя вече няколко пъти - вкусен е топъл, хладък и студен, поръсен само с пудра захар, полят с любимо сладко или глазура, последният е със сезонни глазирани сини сливи.

Японски чийзкейк с глазирани сини сливи

/по рецепта Diana’s desserts за Japanese Cheesecake/

Продукти /за малка форма ф20/
125 гр. крем сирене*
25 гр. масло
50 мл. прясно мляко
3 яйца, разделени жълтъци и белтъци
1 с.л. бейлиз /коняк
1 щипка сол
¼ ч.чаша брашно
1 с.л. царевично нишесте, леко заоблена

½ ч.чаша захар

1 щ. лимонена киселина

½ ч.л. лимонов сок

ванилова есенция/лимонова кора по желание

 * правих го в няколко варианта: с 140 гр. крем сирене и с 125гр. сирене тип „крема”
** изпробвах и с ¼ ч.чаша кисело мляко в комбинация с крем сирене

1 ч.чаша = 240 мл.

Загрява се фурната до 150С. и скарата за печене се премества на по-долно ниво. Облепя се дъното на 20 см. форма за торта, както и стените /, но с по-висока лента от височината/ с хартия за печене, а отвън се обвива с два слоя алуминиево фолио, за да не пропуска вода. Подготвя се по-голяма тава и кана с гореща вода, за печене на водна баня.

Разтопява се маслото с млякото и  се добавя в купа с  крем сиренето, след което се разбива на крем.

Разбъркват се в яйчените жълтъци с останалата захар до избледняване и уплътняване на сместа, след което наливат  към сиренето, добавят се ароматите.  Разбърква се добре и ако е нужно се прецежда. С ръсене през сито/цедка се добавят предвидените брашно и нишесте и се разбърква отново.

В чиста и суха купа  се разбиват яйчените белтъци с лимоновата киселина и след тяхното увеличение на обема, на части се добавя повече от половината предвидена захар. Разбиването продължава бавно, до стягане на „сняг” със запазващи се  меки "върхове" и на части започва прибавянето им към общата смес. Внимателно, с шпатула и леки смесващи от дъното движения се хомогенизира тестото, след което излива в приготвената тортена форма. Тя се поставя в по-голяма тава, покрива се с хартия за печене и налива се гореща вода /водата трябва да покрие около половината от височината на тавичката с тортата/ и се пече на водна баня за около 1час / 1час и 10 мин., до златисто и проба за суха клечка. Последните 10-на минути може да се махне покриващата хартия за печене. Фурната се открехва и пече още 10-на, като може да постои вътре още малко и при изключена температура, след което изважда. Целта е бавно, без резки температурни промени охлаждане, и последващо окончателно на скара, без да се изважда от формата. 

Може да се сервира леко хладък, поръсен само с пудра захар, 

да се полее с любимо сладко и глазура. 

 

Аз избрах глазирани "пияни" сини сливи:

 Глазирани "пияни" сини сливи

1 ч.чаша разполовени и почистени сини сливи

¼ ч.чаша захар, или по-малко ако са много сладки

2 с.л.  масло

2 с.л. бренди / плодов сок

1 ч.л. нишесте

няколко капки лимон

канела или лимонова кора, на вкус

Сливите се поръсват със захарта, лимоновия сок, канелата и брендито. Оставят се да престоят няколко часа. От полученият сок се отделя 2 с.л. На средна температура се стопява маслото и поставят нарязаните сливи. Разбърква се и след кратко задушаване и омекване се налива отделения сок, размит с нишестето. Готви се до леко уплътняване, ароматизира се пожелание и оставя да се охлади.

И малиновият аромат също много му отива:

Опитайте...