събота, 18 юни 2016 г.

Петдесетница, Черешова задушница и Петрови пости

На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове,  
а Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.


Всяка година - тази  на 18 юни, в съботата преди големия християнски празник Петдесетница, се предхожда с Черешова задушница, която няма фиксирана дата.
 След Петдесетница следва празникът на Свети дух - винаги в понеделник.


Черешова задушница, която се отбелязва винаги в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница и е втората Задушница за годината.Чрез богослужението в църквата, се  измолва прошка от Бога за нашите покойници.  
“Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” 
казва Библията.
Приготвят се жито, хляб, вино, плодове (череши) и други храни, които се раздават. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и черешите, които са дали името на тази панихида.


Неделята е един от най-големите християнски празници - Петдесетница, а още Пресвета Троица, понеже слизането на Светия Дух е дело на безкрайната милост от страна на трите Божии лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Празникът се нарича и Света троица – символ на световната хармония, представена от Бога отец (безкрайното първоначало), Бога син (абсолютния смисъл) и Светия дух (животворящото начало). На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.
Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.
Трите лица на Св. Троица са описани в първите три стиха на Библията.
„В начало Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1). Тук имаме Бог Отец.
„А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата" (Бит. 1:2). В този стих вече се говори за Бог Дух Свети.
„Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина" (Бит. 1:3). Тук излиза вече Словото, Бог Син.
По този начин трите Лица (Ипостаси) на Пресветата Троица ясно се открояват в първите три стиха на Библията

Храмов празник отбелязва на Петдесетница   и Дивотински манастир "Св. Троица"


Понеделник след Петдесeтница е празникът на Светия Дух.  Светият Дух обогатява човека с духовни дарове, украсява човека с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17)
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, (Галатяни 5:22-23) са: 
любов, радост, мир, дълготърпение, благост, 
милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.


През седмицата следва астрономическото лято (слънцестоене) в Северното полукълбо започва на 21 юни в 01:34 ч. българско време, както и първият народен летен празник:
Еньовден /24 юни/ е празник, който е свързан с деня на лятното слънцестоене и е познат още и като "сред лето". В началото е бил чисто езически празник, който Църквата е обединила с честването на Рождение на св. Йоан Кръстител. Тогава се събират билки, палят се огньове, къпе се на изгрев слънце. Покрай всичко това за този ден има и предостатъчно вярвания, разпространени из цяла Европа. Във всички тях има три основни идеи – значението на лечебните растения, защитния характер на огъня и пречистващия ефект на водата.


На 26 юни тази година се чества още един голям празник - Неделя на Всички светии.

Тази година от 27юни започва вторият за годината православен пост преди празника на св. апостоли Петър и Павел, наречен  Петров пост, още "Апостолски". Петровият пост, до 29 юни включително, е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Нарича се още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница", тъй като възниква по примера на апостолите, които след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят. 
Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година.Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това. 
Режимът на Петровия пост е облекчен - пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба. Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.


Постът завършва с денят на светите равноапостоли Петър и Павел, един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Всяка година на 29 и 30 юни Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители.

2 коментара:

Elena Dimitrova каза...

Дианка,
всичко е много добре описано от теб.Прави ми впечатление,че много хора живеят в нашата Православна държава, а нямат никакво отношение към тази вяра.Не знаят основни неща, дори какви са основните и най - важни празници.Твоите публикации със сигурност ще помогнат на всички, които се интересуват и искат да научат повече за тази необятна и най - свята вяра на земята - Православието.
Поздрави !

Кари Цветкова каза...

Страхотна статия, много ми беше интересно да я прочета:)