сряда, 16 август 2017 г.

Черепишки манастир "Успение Богородично”



След светлия празник Голяма Богородица, идея за тематична разходка към живописния Черепишки манастир "Успение Богородично", един от най-старите в България, красиво разположен в Искърското дефиле на брега на река Искър в северните склонове в Стара планина в близост до с. Лютиброд. През 1897г. след посещението си в него Алеко Константинов го описва в своя пътепис “В Българска Швейцария” така :

 „А хубав е наистина; боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери, в които се гнездят манастирските стада;(…)”.



Черепишки манастир "Успение Богородично” има богата история и е бил крепост на българщината, заради което неколкократно е бил опожаряван. Според легендата манастира е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района и че той е бил разрушен по време на битката.


Възстановен в началото на 17в., през Възраждането в манастира се развива богата книжовност и се утвърждава като културен и просветен център. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангели, и постепенно се разраства. От Черепишкия манастир е излязъл един от най-старите оцелели български ръкописи – манастирският устав писан през 1390-1396г. Повечето постройки са построени в първата половина на 19в. по времето на игумена Йосиф.






Любимо място на Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ "Една българка", а през 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписа му "Българска Швейцария". Знаменитият географ, пътешественик и художник Феликс Каниц също бил пленен от красотата на Стара планина край гара Черепиш, която описва в трудове и изрисува в гравюри.


В днешно време Черепишкият манастир е действащ и обитаван от монаси. Макар преустройван и обновяван многократно е запазил старинния си облик. Силно впечатление правят многото и живописни постройки на светата обител, повечето от които са построени към 1836 година от игумен Йосиф, сред тях е църквата „Св. Георги” запазила първоначалната си архитектура от XVII век. Сред забележителностите на вътрешната украса на храма е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 година.





 В 1784 година йеромонах Епифаний построил двуетажна манастирска костница в скалите над манастирския двор. Нейният параклис, посветен на "Св. Йоан Кръстител" е бил осветен на 20 август 1888г. от врачанския владика Константин.




Природата около Черепишкия манастир е впечатляваща, над самия манастир се намират Черепишките скали, а под манастира тихо тече Искър, като много от сградите в манастирския комплекс са надвиснали над нея, като така навяват спомени за отминали времена и живота тогава. Самият комплекс не е голям, но красивата природа около него, със спокойствие и  зареждаща енергия, старинната архитектура правят това място предпочитано за посещение от много хора.




Храмов празник на Черепишкия манастир се чества на 15 август,  деня на Успението на Света Богородица заради което към манастира се стичат много вярващи. Тази година, на 17 юни, събота, Симеон Сакскобургготски /повод 80-тия рожден ден/ и придружаващи го особи, достигнаха с парен локомотив и посетиха и  споделиха очарованието на манастира и околността на Черепишката св. Обител.




Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Наблизо е и друга светиня Манастир"7-те престола", но за него следващ път.

Опитайте...





3 коментара:

Elena Dimitrova каза...

Дианка,
много интересна публикация за този манастир.Имаме намерение с църковния хор да го посетим.Но не знам дали ще се осъществи тази ни идея.Чудесно, много красиво място.Честито на всички именници с малко закъснение, да са живи и здрави !
Поздрави !

Inspiration of life каза...

Много живописен район, манастира наистина е едно прекрасно място. Прекрасни снимки и такова спокойствие излъчват. Поздрави, Дианка!

di_ani каза...

Благодаря ви, Елена и Кате,
наистина е много красиво, живописно и зареждащо...
Имаме ценно наследство и прекрасна природа, дано успеем да ги съхраним!