Лопушански манастир "Свети Йоан Предтеча"

За празника 24 юни, почитайки рождеството на Йоан Кръстител и народния Еньовден, избрах една идея за разходка, и не само, до Лопушански манастир "Свети Йоан Предтеча":

По архитектура Лопушанската църква наподобява тази на Рилския манастир и дело на майстор Лило и днес това е третата по големина манастирска църква в България.

В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата да се намират. А в нейната съвременна история се добавя и откритата преди няколко години /2014/ в църквата зазиданата икона на Света Богородица, на повече от 320 г., която най-вероятно е скрита там през 1688 г. Иконата на Дева Мария с Младенеца има сребърен обков,  означавайки, че е много почитана. и нейното намиране се свързва с пророчески сън на мирянка:

През 2013година, когато архимандрит на Лопушанския манастир е епископ Сионий, получава телефонно обаждане. „... Присъни ми се чудотворна икона. То не беше сън, а Божие знамение. Светият Дух ми показа точното място, скрита и незнайна от никого. Аз съм вярно чадо на църквата, приемам светото причастие с тялото и кръвта Христови! Имате голямо богатство във вашата черква и дори не подозирате за това, вярвайте ми! Нека възкръсне!", казва на 28 декември 2013 г. Мария от София. "Това е духовен паметник, свързан с родовите корени на нашия народ, със съхраняването на нашата православна българска идентичност и с едно съновидение на една обикновена българска жена. И всичко това стана възможно благодарение на доверието. Жената дори не е посещавала манастира, а й се е явил храмът с прозореца", разказва тогавашният игумен Сионий.

Разположен на 300 м н.в. (на 105 км от София през прохода Петрохан) в Чипровския дял на Стара планина, манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. В периода 1850-1853г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава била изградена и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило, основоположник на една от най-значимите Възрожденски строителни школи - Славинската.

Църквата на манастира е построена за шест години. Архимандрит Дионисий искал да построи храм, подобен на този в Рилския манастир, затова заедно с майстора строител Лило посетили Рилската света обител. При завръщането си майсторът започнал да гради църквата, но виждайки несъответствията, архимандритът изпратил отново майстора до Рилския манастир. За да не допусне грешка и след второто си посещение, майстор Лило направил макет на църквата, като използвал клонките от една кошница. Всички икони в църквата и в двата малки параклиса на територията на манастира са дело на художниците Станислав и Никола Доспевски - племенници на възрожденския художник и иконописец Захари Зограф. Днес това е третата по големина манастирска църква в България. Храмът е кръстокуполен, с три кораба и пет осветени кубета, с интересен факт, че на кубетата има прозорчета, което е рядко срещано архитектурно решение. 

Църквата на манастира представлява трикорабна, триапсидна постройка с две конхи и с два странични параклиса ("Св. Св. Козма и Дамян" и "Св. Йоан Кръстител"). В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Храмът не е изографисана, но притежава един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков.

Вече споменах, че манастирът съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата да се намират, както и наскоро откритата зазиданата икона на Богородица.

Лопушанският манастир е бил любимо място и на писателя Иван Вазов, който споменава в дневниците си, че тъкмо тук му е хрумнала идеята за написването на романа "Под игото". Част от произведението е написана при пребиваването на Патриарха на българската литература в светата обител.

Съхранена и до днес е построената през 1856 г. белокаменна чешма с три чучура в двора на светата обител. За богослужение през студените месеци се използва малката черква "Рождество Богородично", наричана още "зимна". Тя е и параклис костница, в който се съхраняват много кости на загинали в Чипровското въстание местни хора.

На входа на църквата има огромна секвоя гигантея, посадена през 1937 г. в чест на раждането на наследника на цар Борис Трети - Симеон. През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран и ремонтиран, благодарение усилията на тогавашния игумен архимандрит Амвросий. По негово време е построена нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Манастирът "Св. Йоан Кръстител" днес е действащ мъжки манастир, в него се предлага и настаняване. Обявен е за архитектурно-художествен паметник на културата с брой 39 на Държавен вестник от 1973г. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари Съборното честване  на Св. Йоан Предтеча.

 И още много зеленина, цветя и уханни магнолии...

Опитайте...