Дните от Архангеловден до началото на коледните пости...

Типично есенният  месец ноември вече започна с празници, предстоят още, именни дни и началото на коледните пости другата неделя:  

Всяка година в съботата, преди прославата, която Православната църква отдава на водача на небесното войнство Св. Архангел Михаил се прави един от трите най-големи помена за душите на нашите покойници - Архангелова задушница.
Архангеловата задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите. Спасителят учи, че починалите преди нас не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова живите отдават почит и признание на покойниците като правят "помен" - възпоминание, че те не са забравени. Това е и връзката между т.нар. земна и небесна Църква.

Събор на Свети архангел Михаил е първият от големите християнски празници и именни дни през ноември, на 11 ноември светата православна църква отбелязва деня на Свети мъченици Мина, Виктор и Викентий, на 13-ти Свети Йоан Златоуст, архиеп. Константинополски с коледните заговезни тази година, и Свети апостол Филип на 14 -ти. Времето за честването им се осмисля като непосредствен преход от есен към зима и това определя характера на празничната обредност: 

На 8 ноември е Архангеловден

на името на главния архангел и небесен пълководец - св. Архангел Михаил 

Православната Църква вярва, че всеки човек има свой ангел–пазител, който се моли за него на Бога, съветва го да върши добри дела, внушава му благочестиви мисли и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Светецът е най-силният сред ангелите, символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта, а в църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. И още...

На Архангеловден християните почитат светите ангели и най-вече св. Архангел Михаил, който е смятан за вожд на небесните сили. Архангеловден е в чест на съборното единство на ангелските чинове - архистратиг Михаил и другите безплътни сили. Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и пазят от изкушенията на злите духове:  

 "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди."

В Откровението на свети Йоан Богослов е описана битката на свети Архангел Михаил и неговите ангели със седемглав и десеторог Дракон, в резултат на което Драконът, наричан още Дявол или Сатана, е прогонен от Царството небесно на земята. B народните вярвания е известен като "душевадец": той се спуска при умиращия, с нож изтръгва душата му и я отвежда в отвъдния свят, където заедно със св. Петър я отправя в райската градина или в пъкъла (според това дали е праведна или грешна).

 На този имат имен ден хората с име: Ангел, Ангелина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милена, Рангел, Рафаил, Гавраил, Гаврил, Серафим, Райко, Рая, Радка, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радина, Радостин, Радивой, Емилия, Емил, Райка, Райчин, Рачо, Руси, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Милко, Милка, Михо, Геле и Ханка.
...

На 11 ноември е големият и много почитан празник на Св. Мина, 

заедно със свв. мъченици Виктор, Стефанида и Викентий и преп.Теодор Студит:

Св. Мина е един от най-почитаните от народа ни светци - заради силата, с която закриля семейството и го почитаме като негов покровител. По малко известно е, че Св. Мина помага при беди, тежки болести и кражби. 

Почитаме Св. Мина като покровител на семейството, който закриля и жените, 
затова на този ден се молим пред иконата на светеца 
за здраве на децата ни, за радост и благополучие на дома.  

 В превод от гръцки името на светеца означава „намирам”, „съобщавам” и затова от етимологията сред българите се разпространява вярата, че светецът помага да се открият откраднати и загубени вещи и добичета. Пак според народната етимология името на св. Мина се свързва и с глагола „разминавам”, „минавам” и затова почитат светеца - „за да се разминат болестите и лошото по хората”. В някои селища в Родопите го наричат „Свети Мина-размина”, а в Странджа – „Св. Мина сребърен”. Когато човек се разболее или си загуби нещо ценно, пали свещ пред иконата на светеца.  На празника му отиват в черквата или в параклис, чийто патрон е светецът, палят свещи и окичват иконата му с цветя и пари. Раздават и обредни хлябове за здраве. При тръгване на дълъг път хората се прекръстват с пожелание „Св. Мина да е напред и да помага!”

и

Виктор - също така войник, пострадал при император Антонин (138-161 г.) в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, видяла слизащите от небето два светли венци. Тя започнала гръмко да слави подвига на св. мъченик и сама, заедно с него, се удостоила с мъченическа смърт. Св. Викентий бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.

Празнуват носещите имената: Виктор, Виктория и Мина, Минчо, Минка и още за празника.

...

Още един православен празник, на 13-ти, когато се чества Св. Йоан Златоуст /349 - 407г./, патриарх Константинополски. Забележителен проповедник и богослов, който е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. Един от тримата "светители" - "вселенски учители", наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов, и наречен заради неговото красноречие по време на проповед 
"Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!"

...

И някак много естествено към поредицата християнски празници се вписва и един светски -

 Световен ден на Добротата - World Kindness Day
 

Добротата е известна като морално съвършенство, добродетел и е призната като ценност в много култури и религии. В Римокатолическата църква е един от седемте християнски добродетели. Вярата, надеждата и любовта са описани и като основни добродетели в християнската етика на св. Йоан Златоуст. 

"Добротата е начинът, по който един подобен на Христа човек се отнася към околните."

Прието е след деня в памет на св. апостол Филип /14 ноември/ да започва четиридесетдневният пост, наричан често "четиридесетница на ап. Филип". Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.

Светли и благословени празници и честити именни дни!

За първия ден на ноември

Първият ден на месец ноември  ...

"Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, 

в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни."*

Денят на народните будители вече повече от деветдесет години е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност.

*През 1922 г. 19-то Обикновено Народно събрание приема предложението /направено от Правителството на Александър Стамболийски/ 1 ноември - (денят на светеца Иван Рилски /стар стил/) за Ден на народните будители.
Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.
 

Честит празник!

На 1 ноември светата православна Църква почита светите лечители

 безсребърници и чудотворци Козма и Дамян.

Свв. безсребърници Козма и Дамян Асийски

Двамата родни братя Козма и Дамян се родили в провинцията Асия Речник, Мала Азия и от ранна възраст се стараели да изпълняват божиите закони, а когато пораснали, те просияли със своите добри дела като две светила. За да бъдат полезни на ближния, те се заели да изучават лекарското изкуство; изучили вълшебните свойства на различните билки и се прочули като лекари. Господ Иисус благословил двамата лекари и им дарувал чудотворна целителна сила. Братята били много скромни. Те не търсели земна слава и величие, нито пък богатства. Не взимали от излекуваните болни ни пари, ни дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите: "Болни изцерявайте, прокажени очиствайте... Даром получихте, даром давайте" (Мат. 10:8). Заради тяхното безкористие св. Църква ги назовава "безсребреници". И още от легендите за тях.
Православната църква почита 3 двойки безсребърници Св.Козма и Дамян и техните празници:
Козма и Дамян Асийски - 1 ноември
Козма и Дамян Римски - 1 юли
Козма и Дамян Аравийски - 17 октомври
Предание разказва, че частици  от частните мощи на двамата свети лечители и безсребреници се появат в недрата на планината около Църногорския манастир над брезнишкото село Гигинци. На това и на Божията благодат по молитвите на двамата светии  се дължи и целебната сила на водата от манастирското аязмо. Манастирът чества своя празник на 14 ноември, когато свв. Козма и Дамян се почитат по стария календар. Четох, че по народна традиция за празника се замесват питки за здраве.

А тази година, на 1 ноември, е една от най-големите и последна за годината задушница - Архангелската, наричана от народа ни още “Рангелова задушница”, “Хрангеловото одуше” или просто “голяма задушница” (за душата). Тя започва от петък вечер и в събота, винаги преди Архангеловден. Архангеловата задушница е израз на вярата ни в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите.

На Архангелската задушница особено значение има църковният ритуал и прекадяването с тамян, защото се вярва, че “дяволът бяга от тамяна”. На задушница върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите, тамянът пък символизира чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия. Обикновено се носят коливо (жито), вино, плодове и други храни /между, които такива любими на починалия, за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости/. Житото символизира възкресението, а хлябът - Иисус Христос. С вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите, във всеки православен храм се отслужва Обща панихида за починалите наши близки. 

Още празници в православния календар за ноември

След основният празник на Св. благоверен княз Александър Невски  /23 ноември/, 
започвам с днешния 24 ноември - денят на Св.Екатерина.
Света великомъченица Екатерина (на гръцки: ἡ Ἃγια Ἃικατερίνη ἡ Μεγαλομάρτυς) е християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време. 

У нас празникът се свързва с това, че тя е покровителка на майките.

Знае се, че:

Св. великомъченица Екатерина - от Александрия, дъщеря на Конста, бивш цар. Майка й - християнка, я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Екатерина се отличавала с изключителна красота и мъдрост, макар и едва 18-годишна тя познавала добре тогавашната философия и поезия, изучила била и лекарското изкуство. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала Божествената мъдрост. Тя била удостоена да види насън Божията Майка и Богомладенеца.
Като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва. Екатерина търпяла глад, страдала и накрая я посекли с меч в 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото й на планина Синай, дето по-сетне е построен манастир.
Паметта на Света Екатерина се чества от всички православни в света с особено благоговение и тържественост. В нейна чест се създават църкви, много манастири са наречени на нейно име, много православни и инославни християнки носят името й. На Запад я смятат покровителка на учащата се младеж, особено по философия. 

Главен символ на Света Екатерина е колелото с шипове, 

което е известно като „колелото на Екатерина“.

В народния обичай жените приготвят пресни питки и намазани с мед ги раздават на близки хора -

за предпазване от болести, за здраве и благополучие.
Аз изпекох за здраве малки питки "детелинки" с мак, сусам и мед,  макар и постни, са ароматни и вкусни.

На 24 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Екатерина (означава - вечно чиста), Катерина, Катя, Тинка и Тина.

Честит празник и имен ден, 
Катя,  Екатерина,  Катя и на всички празнуващи!

Ще спомена и утрешният /25 ноември/ празник - един от дните на Свети Климент Охридски - средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква тачи Св. Климент Охридски като един от светите Седмочисленици.

И последващият, на 26 ноември празник  Св. преподобни Стилиян Пафлагонийски Детепазител,

който знаел, че децата имат ангелски души. Колкото и плесници да им зашлевява баща им, те пак се връщат при него. Приятелчето да ги удари, те пак ще го потърсят, без да таят и най-малка злоба. Затова и св. Стилиан много желаел да помага именно на децата, силно желаел да бъде техен пазител. И за да може да осъществи това свое чисто желание, Премъдрият Отец го обдарил с дара на чудотворна сила за лекуване на болни деца.

 

Последен в календара за месеца на 30 ноември е Андреевден, в който Православната църква чества Светия всехвален апостол Андрей Първозвани - един от дванадесетте апостоли и ученик на Христос. За него ще напиша повече на самия празник.