Петковден е,
14 октомври, денят на Света Петка Българска -
една от най-почитаните и обичани светици в целия православен свят.
Св. Петка
покровителства брака и плодовитостта,
в народните легенди светицата се
смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява
като змия - пазителка на дома).
Светицата - патрон на името е Света Петка Българска.
Името произлиза от славянската дума "петък", петият ден от седмицата.
Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името "Параскев"
или "Параскева" ("петък", в смисъл на подготовка за празника). Света Петка, (на гръцки Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви), е православна светица, живяла през ХІ век, а животът й просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на
Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните
й мощи извършват
многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по
земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и
за сърби, и за румънци, и за гърци....
Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. Патриарх Евтимий. Тя била много милостива, водела равноангелски начин на живот. Посетила светите места, прекарала години от живота си в пост и молитви. Търпяла лишения, пек и студ, ядяла по веднъж на ден само треви. По едно време получила видения. Ангел Господен й казал да се върне в родния си град и там да умре. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново /сега в катедрала в Яш - Румъния/.
Интересен факт за нейното силно влияние и закрила на бълграския народ е споменаването й в държавни и международни актове. Цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска” в свой договор с Венеция.
Колко силна била вярата в покровителството на света Петка, се вижда и от разказа на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново от османските орди. Цамблак продължил повествованието за мощите по време на обсадата на града и описал колко озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, “отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева”. Нейните мощи били като непобедим войн сред жителите, които се намирали зад стените на крепостта.
Скалният параклис „Св. Петка” – гр. Трън
В народния календар Света Петка е закрилница на децата и поставя началото на зимните семейни празници. От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и сватбите. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта, в народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома).
Петковден бележи и края на стопанските дейности - есенната сеитба и прибирането на реколтата, освобождават се овчарите и ратаите, започва заплождането на животните. От Петковден до Димитровден се забранява работата с вълна, кроене, шиене -за да не нападат хищниците стадата.
На Петковден се месят колаци,/моите са кифлички/ като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми
Именници:
Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка,
Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш,
Кева.Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. Патриарх Евтимий. Тя била много милостива, водела равноангелски начин на живот. Посетила светите места, прекарала години от живота си в пост и молитви. Търпяла лишения, пек и студ, ядяла по веднъж на ден само треви. По едно време получила видения. Ангел Господен й казал да се върне в родния си град и там да умре. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново /сега в катедрала в Яш - Румъния/.
Интересен факт за нейното силно влияние и закрила на бълграския народ е споменаването й в държавни и международни актове. Цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска” в свой договор с Венеция.
Колко силна била вярата в покровителството на света Петка, се вижда и от разказа на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново от османските орди. Цамблак продължил повествованието за мощите по време на обсадата на града и описал колко озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, “отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева”. Нейните мощи били като непобедим войн сред жителите, които се намирали зад стените на крепостта.
Скалният параклис „Св. Петка” – гр. Трън
В народния календар Света Петка е закрилница на децата и поставя началото на зимните семейни празници. От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и сватбите. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта, в народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома).
Петковден бележи и края на стопанските дейности - есенната сеитба и прибирането на реколтата, освобождават се овчарите и ратаите, започва заплождането на животните. От Петковден до Димитровден се забранява работата с вълна, кроене, шиене -за да не нападат хищниците стадата.
На Петковден се месят колаци,/моите са кифлички/ като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми
Честит празник!



















