Света Петка Българска

Петковден е,  

14 октомври, денят  на Света Петка Българска -

една от най-почитаните и обичани светици в целия православен свят. 

Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска)

 

Св. Петка   покровителства брака и плодовитостта, 

в народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома).

Светицата - патрон на името е Света Петка Българска. Името произлиза от славянската дума "петък", петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името "Параскев" или "Параскева" ("петък", в смисъл на подготовка за празника). Света Петка, (на гръцки Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви), е православна светица, живяла през ХІ век, а животът й просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци....
Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. Патриарх Евтимий. Тя била много милостива, водела равноангелски начин на живот. Посетила светите места, прекарала години от живота си в пост и молитви. Търпяла лишения, пек и студ, ядяла по веднъж на ден само треви. По едно време получила видения. Ангел Господен й казал да се върне в родния си град и там да умре. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново /сега в катедрала в Яш - Румъния/.
Интересен факт за нейното силно влияние и закрила на бълграския народ е споменаването й в държавни и международни актове. Цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска” в свой договор с Венеция.
Колко силна била вярата в покровителството на света Петка, се вижда и от разказа на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново от османските орди. Цамблак продължил повествованието за мощите по време на обсадата на града и описал колко озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, “отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева”. Нейните мощи били като непобедим войн сред жителите, които се намирали зад стените на крепостта.
Скалният параклис „Св. Петка” – гр. Трън


В народния календар Света Петка е закрилница на децата и поставя началото на зимните семейни празници. От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и сватбите. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта, в народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома).
Петковден бележи и края на стопанските дейности - есенната сеитба и прибирането на реколтата, освобождават се овчарите и ратаите, започва заплождането на животните. От Петковден до Димитровден се забранява работата с вълна, кроене, шиене -за да не нападат хищниците стадата.

На Петковден се месят колаци,/моите са кифлички/ като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми

Именници: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Честит празник!

Зеле с колежанско образование

Октомври дойде и точно сега е неговата сила - бял, сочен, хрупкав и ...интелигентен :)

"Training is everything. ...

cauliflower is nothing but cabbage with a college education."-

Популярно е закачливото  определение  за карфиола от великия Марк Твен (в „Трагедията на Пудънхед Уилсън“) - като обикновено зеле, но " с колежанско образование":
Във визитната картичка на семейство зелеви пише, че са незаменими, защото съдържат бетакаротин, витамини B1, B2, B6, P, K, C, U, полезни киселини, пектинови вещества, минерални соли на калция, желязо, калий, магний, фосфор и сяра. Особено е, че белтъчините на брюкселското зеле са 3-5 пъти повече от тези в другите видове зеле, а аскорбиновата киселина – почти 10 пъти.

А в резултат, хапването на карфиол ще снабди организма с необходимото количество енергия, ще донесе много ползи за здравето и всичко това, без притеснения за калории и килограми. Обичаната салата от нарязано зеле с лимонов сок и зехтин, а още по-добре с моркови, доволно  засища глада. Има много други и различни варианти или дори най - обикновена зелева супа!

Вече многократно съм писала за любовта ни към този изключително вкусен природен дар. 

Както при повечето зеленчуци, приготвянето му по подходящ начин е от ключово значение за максималното запазване на полезните му свойства. Предпочита се по-малката термична обработка при готвенето му, / не само заради отделящата се сярна миризма/, а и за да се съхрани в по-голяма степен крехкостта и хранителните вещества. Няколко капки лимонов сок помагат да не се променя и цвета на приготвяния карфиол.

Отново обединих няколко идеи, с почти еднакви съставки, но с различно приготовление, като ще започна с палачинки:

Панкейк с карфиол

Cauliflower Pancakes 

Продукти за около две дузини
около 600 гр. пресен карфиол
2 яйца
3 с.л. майонеза
3-4 с.л. брашно/ или малко повече/
½ ч.л. сода бикарбонат
сол, черен пипер, на вкус
копър или кимион по желание


Главата карфиол се къса на розички и поставят в съд със студена подсолена вода за около 30-40 минути, след което се отцеждат и подсушават.
Могат да се рендосат или да се миксират в кухненски пасатор /аз избрах второто/. В купата се добавя майонезата, яйцата и разбърква. Поръсва се с пресятото брашно и сода, а ако е много течна сместа се добавя още до желаната хомогенност, респ. плътност. Може да се регулира дебелината на палачинки на вкус, като се добавя повече или по-малко брашно за в тестото. Овкусява се с ароматите.
тиган с не залепващо покритие се налива много малко мазнина и изсипва по 1 с.л. от сместа. Леко се оформят като диск и пържат на умерена температура до златисто. Обръщат се и от другата страна.

Държат се на топло до сервирането.

Чеснов млечен дип или пастет с хрян са подходящи към вкуса им.

Някъде по средата ще вмъкна и една есенна крем супа с картофи, карфиол, моркови и грах. Аз не съм  голям фен на супите и рецепта няма да пиша, но е свежа /зеленчуците са варени на пара/, ароматна и засищаща.

Взаимната любов на карфиола и червените чушки е популярна. Имах намерение да приготвя такъв тип пастет от печени червени чушки с карфиол и чеснова майонеза. Но си спомних за този:

Пастет от карфиол и рачешки рулца

Пропорциите са относителни:
1 малка глава карфиол, много прясна и свежа
100 гр. рулца раци /имитация Сурими/
½ ч.чаша рендосан кашкавал
125 гр. майонеза или повече, на вкус
копър
див лук
сол на вкус

Карфиолът се почиства и нарязва на цветчета. Залива се със студена вода и оставя да престои около 20 мин, след което се подсушава.

В кухненски блендер се поставят рулцата раци, карфиол и пасират до желаната едрина. Към сместа се добавя настъргания кашкавал и майонеза. Овкусява се с нарязан копър, пресен чесън по желание и сол.

Оставя се в хладилник за около час, да се обединят вкусовете и сервира.

Печените червени чушки са класика за сезона.

Хрупкави хлебни пръчици са още едно чудесно допълнение.

Избрах да ги оформя като "кокалчета" и са много удобни за загребване. 

Опитайте...

Фокачини със синьо сирене и сливи

Като продължение на темата за пицети със смокини и сирена, избрах с последните сезонни сини сливи още една малка разновидност – фокачини. Тези малки версии на фокача, наречени focaccine  са хубаво предястие, което да се сервира с вино, за пикник или късна закуска. Вместо обща хлебна основа се изрязват кръгчета тесто, които са покрити със зехтин и билки, придружени от различни сирена, а в този случай и сочни сини сливи. Контрастният вкус сладко - солено е балансиран и се получава изключително удачно със сините сирена, защото имат по-наситен, по-маслен и по-солен вкус от другите видове. 

От любопитство потърсих да прочета повече, защо комбинацията сладко-солено, като отдавна утвърдена класика в кулинарията, позволява да се усетят най-добре вкусовите качества както на сладките сливи, така и на синьото сирене. Знае се, че устата е надарена да различава солено, кисело, сладко и горчиво, както и умами (вкусовото усещане, предизвикано от свободните глутамати или определения като пикантен вкус). Преди няколко години учени установиха, че езикът притежава отделни рецептори, които определят и нивото на мазнина в храната. Освен това сензори ни информират дали хапката е хрупкава или мека, течна или твърда, установяват температурата, лютивината и съдържанието на мазнина и глутамати, които подсилват вкуса. Така езикът ни позволяват да различаваме около 2000 нюанса на кисело, солено, сладко и горчиво, а хората с особено развити усещания като дегустаторите имат възможности за два пъти повече. Преминах през рецептори и усещания за приток на положително заредени йони на натрий /при солено/; по-сложната верига и процеси при отъждествяване на сладкия вкус и почти нищо не разбрах от предполагаемия механизъм за усилване на сладкия вкус от наличието на сол, и което се знае от край време. В крайна сметка оставих само обощението, че насладата влиза през пет врати - очите, ушите, носът и устата установяват само приближаването на приятни усещания, и наслаждението се поражда чак в мозъка. 

След това почти "научно-популярно" отклонение, ето споменатите

фокачини със синьо сирене и сливи.

Фокачини със синьо сирене и сливи 

За тестото:
½  ч.чаша топличка вода
½ ч.чаша хладко мляко
7 гр. инстантна мая /на д-р Йоткер/ или 20 гр. свежа
1 ч.л. мед
1 ч.л. сол
2 ½ ч.чаши брашно
2 с.л. зехтин

за топинг:
¼ ч.чаша зехтин
дузина сини сливи, разполовени и почистени
½ ч.чаша натрошено синьо сирене
стъкче розмарин

1 ч.чаша = 240 мл.

Технологията е идентична, както и при другите фокачи. Маята, заедно с малко топло мляко, мед и брашно, размесени във вид на рядка кашица се оставя около 10-15 мин., да шупне.

В купа за миксер се поставят заедно брашното и солта, и задействалата мая.  Добавя се зехтинът и останалите мляко и вода, и след това всичко се разбърква, като се използва кука тесто за формиране на груба топка тесто. Увеличава се на средна скорост и миксира тестото за около 5 минути. Изважда се върху работна повърхност, размесва с ръце, докато тестото се получи гладко и еластично.
Оформената топка тесто се поставя в намазнена купа, поръсва се леко с мазнина и покрива с фолио да за 1,5 часа, може и повече, докато удвои обемът си.
Тестото се пренася върху намазана тава или хартия за печене, поръсена с 1 с.л. царевично брашно, без да се размесва. След това постепенно се разтегля равномерно като кора /може и да се разточи, но ще спаднат голяма част от въздушните мехурчета при втасването. Изрязват се кръгове с диаметър по желание 10 или 15 см.  Покриват се и оставя да втасват още 25 мин.
Загрява се фурната до 200C. Натиска се тестото с върха на пръстите достатъчно дълбоко. Намазват се тестените кръгчета със зехтин. В средата на всяко се поставя  от натрошеното синьо сирене, стръкче розмарин по желание и покрива с половинка почистена синя слива.
Пекат се около 20 мин. или до зачервяване. Оставят се да се охладят в тавата за около 5 минути, след което се изваждат и сервират..

От същото тесто могат да се оформят и обикновени малки питки.

Допълних с още синьо сирене, чаша вино и запечени на фурна сини сливи /може и конфитюр/.

Чаша мерло /или каберне совиньон/ с аромат на слива си пасва чудесно - има кристално рубинен цвят, нежен аромат на узрели плодове и сини сливи, с елегантни нотки на сухи листа и подправки, а вкусът му е свеж, леко тръпчив и също така добре балансиран.
Една есенна хармония:)

И шуплестата пухкавост на тестото отвътре ...

Опитайте...