Пирожки с картошки и урок по смятане

Пирожки с картошки или може би по точно, "пирожки с картошкой", ако трябва да спазя граматическите правила. Една идея за пирожки малышки, с по-различен начин за оформяне на класическите руски пирожки с картофи. Интересна е технологията на приготвяне - тестото е обикновено, постно, но с малко повече растителна мазнина и може би сходно с "хрущовското" /а още за него, скоро/; оформянето и разделянето им е по-различно, а също така не се пържат, а пекат във фурна. Може да се варира с количеството и съотношението на кора и плънка.Тези пирожки са малки, апетитни и пристрастяващи, така че, приготвяйки ги си спомних една руска приказка, свързана картофени пирожки и с предимството да се смята добре. Потърсих я и успях да намеря:

Умная Кати и пирожки для бабушки:

Разказва се за умната Катя, едно момиченце, чиято майка приготвя пирожки и я моли да ги занесе в къщата на болната си баба. Да, но Катя освен, че обича баба си, умее и да смята добре: Майката загъва 8 пирожки и съветва момичето да не ги изяжда по пътя, защото отивайки там, ще получи половината от тях. Тръгва Катя, но не след дълго започва да разсъждава: "Щом баба така или иначе ще ми даде половината, то аз бих могла предварително да изям полагащите ми се 4 пирожки". Изяжда ги и продължава. А пътят дълъг, явно й се усладили, отново започва да смята: останаха 4 пирожки, а след като пристигна, баба ще ми даде половината от тях – значи, две… Излапва две и продължава. Почти пред прага, нова мисъл безпокои Катя – останаха 2 пирожки – една за мен и една за баба – моята мога да си хапна още сега. Така и става. Най - накрая подава на баба си последната единствена пирожка. Недоумяваща бабата пита къде са останалите пирожки, а момичето отговаря – „излапах ги”. Бабата е удивена - „Катя, а ти как можа?” и следва демонстрация: 

- „«Ну, вот так я и съела!»” 

И така Катя с един замах хапва и последната пирожка... 
А ето ги и тях:

 Пирожки с картошки

 /пирожки малышки/

Продукти за около 16 -20 пирожки, според големината

Тесто:

2 ½ ч.чаша брашно*

1 ч.л захар

1 ч.л. сол

¾ ч.чаша вода**

½ ч.чаша олио

7 гр. суха мая Йоткер

* в оригиналната рецепта количеството на брашното и съответните пропорции са по-големи.

** в оригинал е предвидено мляко, но може да се използва хладка вода от варените картофи

Пълнеж:*

3 средни по големина картофа

/обелени и сварени в подсолена вода, отцедени и намачкани на пюре/

1 ч.л. зехтин/олио

сол и  черен пипер на вкус

щипка индийско орехче

пресен лук, магданоз или задушени гъби по желание…

* пълнежът може да бъде различен, дори и сладък, но не воднист!; може да се варира с количеството и съотношението на кора и плънка.

Пресява се брашното със солта, към него се добавя захарта и сухата мая. Към тях се добавя олиото и водата, като се замесва меко тесто /използвах миксер с приспособления за разбиване на тесто. По препоръка, не се предвижда време за отлежаване и втасване, но при мен се получи, докато приготвя пълнежа. Тестото се разделя на части, напр. за тази доза - на две. Всяка една се разточва на тънък правоъгълник с дебелина около 3-4 мм. В единия край надлъжно се разстила картофената плънка. Навива се руло, като краищата се притискат, а свободният ръб се оставя отдолу /може и да се защипе леко/ Набрашнява се долната част на дланта, която се поставя вертикално /като нож/ над тестяното руло. Следва разрязване с възвратно-постъпателни /като трион/ движения към основата и в резултат пирожката е не само отделена, но и краищата се получават слепени.

Фурната се загрява на 175С и пирожките се пекат за около 25-30 мин. Ако се препекат  се получават хрупкави, а при леко зачервени - биха били по-мекички.

Изваждат се от фурната и могат да се сервират веднага. От навиването и по-масленото тесто имат интересна слоеста структура.

 

Харесахме ги топли, но и студени не са никак лоши – опитахме няколко с една много свежа  пролетна разядка -
Разядка от нахут с репички:
1 ч.чаша нахут, сварен 
6-7 бр. репички, дребно нарязани
1 стрък свеж лук
1 скилидка чесън
1 с.л. свежи подправки /босилек, магданоз/
2 с.л. зехтин
1 с.л. лимонов сок/ или на вкус
сол, черен пипер на вкус
В кухненски процесор се блендира /или се намачква/ свареният нахут до желаната едрина. Към него се прибавят дребно нарязаните репички, лук и чесън. Към сместа се долива зехтин и лимонов сок, овкусява се със сол и черен пипер на вкус. Пропорциите са ориентировъчни и могат да варират по желание.

Топли, не бе най-удачният момент за разрязване, но пък вкусът …

Опитайте…

Три питки с „къпано” тесто

Около Богоявление, свързаните с него християнски празници ‘водици”, съпътстващите  го именни дни и утрешният бабин ден, очистителната и магическа силата на вода е на особена почит. Сред най-важните обреди са бо­го­яв­лен­с­кият во­дос­вет, хвърлянето на кръста от местната църква и освещаването на светената вода в храмовете, за която се счита, че на този ден се пречиства и блика с нова по-голяма сила. В различните области на страната бил наричан с различни имена /Кръстовден, Водици или Водокръщи/, защото всеки, който искал да бъде здрав през годината, се окъпвал или поне се измивал в реката. От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време. Четох за интересен обичай в народната ни традиция: на Йордановден да се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползвал остатъкът от старата светена вода: единият бил за дома, вторият е за гостите, а третият се оставял пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите…

Е,... аз не изпекох три хляба, но пък събрах в едно идеята за три питки с обикновено, но  „къпано тесто”,  оформени по различен, макар и не непознат начин - "розички", "спирали" "ажури". Всички те са малки, с повече запечена коричка, както ги обичаме. Снимките са повече, но като за обединени три публикации, ето ги:

Питки с „къпано” тесто -"розички", "спирали"  и "ажури"

Продукти:

¼ ч.чаша хладка вода за маята

¼  ч. чаша брашно за маята

1 ч.л. захар за маята

½  кубче прясна мая /20 гр. или 7 гр. инстантна мая
3 ч. чаши брашно*
1 ч.л.сол
½ к.л. сода бикарбонат

1 ч.л. мед
3/4 ч.чаша газирана вода или обикновена
½  ч.л. оцет
3 с.л. олио

още:

3 с.л. олио

1 с.л. семена за поръсване, по желание

малко брашно за доомесване и оформяне

декорация, по желание

* количество може да се промени, според влажността на брашното;
от предложеното количество могат да се оформят три, но малки питки или една средна.

1 ч.чаша =240мл.

Маята се натрошава със захарта, размива се с ¼ ч.чаша хладка вода и поръсва с ¼ ч.чаша. брашно и 1ч.л. захар, разбърква се на кашичка и оставя да задейства - „шупне” за около15 мин.

В купа се обединява брашното със солта. Отделно се смесват ¾ ч.чаша вода с олиото и меда,  Към 2 ¾ ч.чаши от брашното се налива шупналата мая, течностите и оцета със содата. Замесва се меко и еластично тесто, като може да се използва миксер с такова приспособление.  След продължително омесване, до изглаждане на тестото, /ако е необходимо се добавя останалото брашно/ се оформя топка, която се поставя в здрава полиетиленова торбичка/плик. Завързва се торбичката и поставя в дълбок съд с хладка вода за втасване. Подходящо място за втасване на тесто е затворена фурна или новият мултифункционален PhilipsMulticooker. Тестото е готово след неговото изплуване над водата. Изважда се от плика, леко се доомесва отново, след което оформя по желание. Моделираното тесто се подрежда в тава или форма, покрита с хартия за печене или мазнена и поръсена с брашно. Оставя за второ втасване и увеличаване  на обема за 30-ина минути, намазва се с тънък слой мазнина, поръсва се със семена по желание, след което пече в предварително нагрята до 175-200С фурна, до златисто и ясен кух звук на печивото. Изважда се от фурната, може отново да се намаже с мазнина, мед и двете, леко се охлажда на решетка и сервира.

Питка с "розички"

За оформление във вид на "розички" технологията е позната от сладкарското декориране и работа с фондан, а това изпълнение е по идея от Brioches celtes; и по-късно видях голяма пита с подобна красота от Илиянка:

Разточване на кора, изрязване на кръгчета, подреждане по тройки, с леко застъпване и омазняване, завиване на руло и разрязване на две. Всяка обърната половинка е с вид на "розичка". Подреждат се  в тава или форма, покрита с хартия за печене или омазнена и поръсена с брашно. Оставят за второ втасване и увеличаване на обема за около 30 минути, намазват се с тънък слой мазнина, поръсват се със семена по желание, след което пекат в предварително нагрята до 175-200С фурна, до златисто и ясен кух звук на печивото. Изважда се от фурната, може отново фино да се намаже с мазнина, мед или и двете, леко се охлажда на решетка и сервира.
Дебелината на кората, броят "розички", както и възможността за плънка /сладка или солена/ е по желание.

  Питка с "розички"

По - нагледно, със снимки от етапи от приготвянето:

И още, отблизо:

Следва:

  Питка с "конуси"
 

За оформление във вид на "конуси" технологията също е лесна, а това изпълнение е по идея от Плюшка из дрожжевого теста "Конус":

Разточване на кора, изрязване на кръгчета, леко омазняване и радиално прорязване, след което завъртане и спираловидно завиване около центъра във вид на конус. В центъра може да се постави "розичка", а допълнително да се декорира с топчета тесто, овалвани в маково семе. Моделираното тесто се подрежда в тава или форма, покрита с хартия за печене или омазнена и поръсена с брашно. Оставя за второ втасване и увеличаване  на обема за 30-35 минути, намазва се с тънък слой мазнина, поръсва се със семена по желание, след което пече в предварително нагрята до 175-200С фурна, до златисто и ясен кух звук на печивото. Изважда се от фурната, може отново фино да се намаже с мазнина, мед или и двете, леко се охлажда на решетка и сервира.
Дебелината на кората, броят "розички", както и възможността за плънка /сладка или солена/ е по желание.

  Питка с "конуси"
 

По - нагледно, със снимки от етапи от приготвянето:

Преди и после - сурово тесто и готова питка:

Последна е, не знаех как най-точно да я нарека:

Питка с "ажури"

За оформление на нежни "ажури" технологията е взаимствана също от руските плюшки, а това изпълнение е по идея от Фігурная выпечка:

Видео: Разточва се кора и изрязва кръгла основа /може и без нея, аз не поставих, за да могат "ажурите" да са по-прави и с по-голяма височина/, която се поставя тава, покрита с хартия за печене. Следва оформяне на ленти, които фино се омазняват и частично прорязват напречно, с оставяне на цял кант /около 1-1,5 см./ по двете дължини. Прегъват се надлъжно по средата, след което обточват вътрешно по периферията на основата от тесто. Внимателно се обръщат нагоре двойните  лентички, за де се отворят. Следва втора лента, подготвена по същия начин, но с по-малка дължина, която със застъпване и покриване на плътния кант от първата лента, запълва част от вътрешната страна на основата. Аналогично се процедира със следващи ленти тесто, всяка една от тях по-къса, с които се изпълва цялата основа. Подготвената питка се оставя за второ втасване и увеличаване  на обема за 20-30 минути, намазва се с тънък слой мазнина, поръсва се със семена по желание, след което пече в предварително нагрята до 175-200С фурна, до златисто и ясен кух звук на печивото. Изважда се от фурната, може отново фино да се намаже с мазнина, мед или и двете, леко се охлажда на решетка и сервира.
Дебелината на кората, както и възможността за плънка /сладка или солена/ е по желание.

Питка с "ажури"

 

По - нагледно, със снимки от етапи от приготвянето:

Преди и после - сурово тесто и готова питка:

А някои празнични питки, за символично подслаждане, се поднасят с още мед:

 

Опитайте...

Тиквена пита с праз

Тази златиста пита от тиквено тесто с плънка от праз, стафиди и зърниста извара я посветих за Световния ден на хляба 16 октомври. Публикувам я с малко закъснение, но пък сега е пикът на сезона -  изобилие от златисти тикви, свежи стръкове праз и типично есенно време…

Преди няколко години чаровната Ина подхвана серия публикации с наградата „тиквен медал” – чудесна инициатива за обединяване на сезонните тиквени изкушения и варианти в какво може да се превърне една тиква. И аз обичам тиквата в почти всички възможности за приготвяне: класическа печена, с мед и орехи; добавена в сладкиши: ароматно напълнена с плодове, прилежно надиплена в тиквеник, в мекички сладки с глазура или постни с джинджифил, и в неизменния вариант на крехки мъфини или пък шоколадов браунис,  маслени тиквени курабийки или пухкави кифлички, а солена, на салата от прясно настъргана тиква с бекон и вкусно ризото с тиква и спанак, тиквени "кайзер" питки  с чесън, сега и пита с плънка от праз.

Идеята за тиквено тесто не е нова, споменах, че съм я ползвала в сладък и солен вариант – тиквата присъства деликатно, без да се натрапва, но създава фин вкус и нежен цвят. Сполучлива е и вкусовата комбинация на тиква, праз и сирене, така че смело ги обединих. А оформлението отгоре бе отдавнашното ми желание да завърша плетените питки на по аналогия с нещо като пирог, ето какво се получи:

Тиквена пита с праз

Тесто:*

3-3 ½ чаши брашно, типово или бяло
7 гр. суха мая /1 пакет на д-р Йоткер за 500 гр. тесто/

1 яйце
1 ч.л. сол

½ ч. чаша топло мляко
1/3 ч. чаша топла вода,
½ чаша тиквено пюре /от претрита печена тиква/
1 с.л. мед
2 с.л. зехтин

1 с.л. тиквени или други семки за поръсване

 * количеството на тестото може да се намали за по-тънка пита, или да се използва част от него.

Плънка:

2 стръка праз

2 с.л. прясно мляко

2 с.л. зехтин/олио

1 яйце

200 гр. зърнеста извара /cottage cheese от Лидл*/ или натрошено сирене

¼  ч.чаша стафиди

черен пипер и сол на вкус

* този вид /cottage cheese/ извара от Лидл запазва цялостта на зрънцата сирене при печене

масло за намазване след изпичане

 1 ч.чаша = 240 мл.

Технологията за приготвяне на тестото е позната: смесват се всички сухи съставки - брашно, сол, мая, и разбъркват отделно мокрите - мляко, вода, яйце, пюре, мед и зехтин. Обединяват се и омесва меко тесто с помощта на миксер /приспособление за тесто/. Премества се в намазнен съд, покрива се с кухненска кърпа и поставя на топло място за втасване.

Докато втасва тестото се приготвя плънката: Стръкове праз, по-големички, се почистват, измиват добре и нарязват ситно. Затопля се мазнината и към нея се поставят празените ивички. Задушава се до омекване, на умерен огън с прясното мляко, черен пипер и сол на вкус. Оставя се да изстине и обединява с изварата или сиренето, стафидите и разбитото яйце и получената смес се разбърква.
След около час или повече, тестото е удвоило обема си и разделя на три части - една малка за страничен борд на питата, една  по-голяма за основа и една за покриване. Ако се желае може да се оформи борд и от основата, а за по-тънка пита, може да се използва само част от тестото, а другото да се употреби за питки или друго. Подготвя се омазнена и поръсена с царевично брашно тава за печене. Малкото парче тесто се оформя на два тънки фитила, които се усукват и обточват вътрешната страна на тавата, а по-голямото разточва на кора с диаметър останалото пространство на дъното.

За горната част на питата, също се разточва кора и декорира по желание - избрах технологията за оформяне на "плитки", по новите хлебни шедьоври на Валентина Зуркан, която дава възможност питата да "диша" и се опече добре отвътре. Може да се оформи и така. Тук и още по нагледно в стъпки и с видео.

Сглобената пита се намазва по желание със смес от разбито яйце, олио и малко вода, поръсва се със семена и поставя в студена фурна да се пече на 180-200С за 25-35 мин., според дебелината, до готовност и златист загар. Изважда се от фурната, намазва се с още масло, по желание и 

оставя на решетка за да се охлади леко.

Сервира се топличка, нарязана на парчета, но ни се хареса и студена.

Бучка бяло саламурено сирене си пасва чудесно и може да превърне питата с праз в леко ястие.

Опитайте:

Тимпан /Timpano ала "BigNight"/

Още една рецепта в стил “Life is a combination of magic and pasta...”

Тимпан  /Timpano/ е вид на италиански пай в тестена кора, правена за специални поводи. В Неапол тимпан се прави със старание и много търпени, и се разглежда като празнична храна, достатъчно голяма, за да бъде споделена със семейството и приятели:) Също като самите неаполитанци, тимпан е символ на живот, любов и споделяне на живота с Molto удоволствие! Той съдържа макарони/паста и доматен сос, месо (а), сирена, твърдо сварени яйца, подредени на различни пластове, които се пекат в тънка кора за пай.

Тимпан е популярен вече или най-вече с една филмирана история "BigNight"– семейна, поучителна и естествено, благополучна: Двама братя от Италия, отварят ресторант в Америка, който съжаление не оправдава очакванията им и има опасност бизнесът им почти да фалира. Така те решават да рискуват всичко, което притежават, за една "BigNight", която или ще ги спаси или ги разбие. Сред идеите за сложни, първокласни и завъртяни ястия, които да привлекат клиенти, се спират на една стара рецепта, семейна традиция от Калабрия, Италия. Тимпан /може би калабрийски диалект на тimballo/ се превръща в звезда не само във филма, но и на всяка трапеза…

Рецептите са в много варианти, както и вариантите за приготовление на паста, не съм използвала меса и кюфтенца, а вегетариански тип , с гъби и спанак, като наистина може да се прилага творчество чрез заместващи слоеве, вкусово подходящи за паста. Аз използвах един стар глинен гювеч, но може и всякакъв друг съд, с обло/цилиндрично  дъно и подходящ за печене.

Приготвянето на всички плънки е най-трудоемко, но си заслужава…препоръчително е да са готови предварително и само да се обединят.

Тимпан ала "BigNight"

/по идея от Timpano/

Тесто за Пиядина  /Piadina  или Piada/

2 ½ ч.чаша брашно

2 ½ с.л. зехтин

¼ ч.чаша хладка вода

½ ч.чаша топло мляко

10 гр. прясна мая

1 ч.л. сол

1 ч.чаша = 240 мл.

Маята се натрошава и размива се с ¼ ч.чаша хладка вода и поръсва с 1-2 с.л. брашно. Оставя се да задейства - „шупне” за около10 -на мин.

В купа се пресява брашното със солта, а отделно се смесват останалото топло мляко със зехтина. Към брашното се налива шупналата мая и течностите. Замесва се меко и еластично тесто, като може да се използва миксер с такова приспособление. След продължително омесване, до изглаждане на тестото, /ако е необходимо се добавя още 1-2 с.л. брашно/ се оформя топка, която се поставя в омазнена купа. Покрива се с кухненска кърпа и оставя се на топло и влажно място, да втасва до увеличаване на обема.

Когато е всичко за пълнежа е готово, тестото се  разточва на голяма кора, с дебелина около 3-5мм. - така че да обхване вътрешността на съда за печене и да може да се загъна  и отгоре.

300 гр. сварена паста „ал’денте”, за време, според указанието на производителя. 

Сосове:

Бял сос тип „Алфредо”

2 с.л. масло
2 с.л. брашно
1 ч. чаша студено мляко

¼ ч.чаша бяло вино
¼  - ½  ч. чаша пекорино, пармезан 
или кашкавал настърган, топено сирене или микс от разтопяеми сирена
щипка индийско орехче

1 скилидка чесън

сол и черен пипер
стрък копър

За приготвянето на соса тип „Алфредо” се запържват леко 2 с.л. масло с 2 с.л. брашно и скилидката чесън до златисто. Налива се 1 ч. чаша мляко и сместа завира до изглаждане, като се бърка непрекъснато. Поставят се нарязаните сирена и след тяхното разтопяване се добавя още ¼ч.чаша бяло вино или мляко, или от водата на сварената паста. Овкусява се с щипка индийско орехче, стрък копър, сол и черен пипер на вкус.

Червен сос тип „Маринара”

1 ч.чаша доматен сос

½ ч.чаша чушково пюре /печени, обелени и смлени червени чушки/

¼ ч.чаша бяло вино

1 с.л. зехтин

1 скилидка чесън

1 стрък пресен лук –бялата част

10  малки печурки

10 черни маслини, обезкостени

щипка захар, сол и пипер на вкус
1 с.л. пресен босилек

1 с.л пресен магданоз

Лукът /бялата част/ се задушава със зехтина за няколко минути. Към него се добавя скилидката чесън и доматеният сос, след което пюрето от чушки и бялото вино. Следват гъбите и маслините,  щипка захар, сол и пипер на вкус, листа пресен босилек. Разбърква се и на слаб огън  се сгъстява, като се бърка периодично. Доовкусява се окончателно.

Зелен сос спаначно песто

1 ч.чаша спанак, бланширан и нарязан

1 с.л. песто genoveze

½ ч.чаша микс от натрошени и рендосани сирена по избор

Още:

2-3 варени яйца, цели или нарязани

1 с.л. масло

Пармезан или кашкавал за поръсване

В купа се смесват спанакът със сирената и пестото

Подреждане:

Съдът за печене се омазнява много добре. Вътрешността се покрива с тестената кора , а краищата за загъване се оставят да висят странично.

Комбинира се 1/3 от сварената паста със зеления сос спаначно песто и поставя в тестената купа като първи слой. Отгоре се поръсва малко пармезан /кашкавал.

Следваща 1/3 част сварена паста се обединява с белия сос тип „Алфредо” и поставя като втори, среден слой. В него се наместват варените яйца, цели или ½ , като леко се притискат. Отгоре се поръсва малко пармезан /кашкавал.

Останалата паста се смесва с червения сос тип „Маринара” и излива в купата, като трети и последен слой. Отгоре се поръсва малко пармезан /кашкавал.

Загъва се тестото над пълнежа, намазва се с мазнина и поставя да се пече в загрята фурна на 175 С за 45-55 мин. под фолио и още 10 без него.

Ето примерен тимпан, стъпка по стъпка:

* Важно! Оставя се за 30 минути до един час преди разрязване! 

При сервиране, подложна чиния се поставя върху съда, с който е печен паят и се преобръща! Той трябва да се обърне лесно, ако тестото е добре изпечено и съдът е бил добре намазнен преди печенето. 

Поръсва се с още рендосан пармезан/кашкавал и пресни подправки.

Следва разрязване и одобрителните възгласи:)

Опитайте…

Гужер със сирена, ядки и сушени плодове

"Това е хубаво "ястие", идеално за предястие или лек обяд...." - така започва анонсът към рецептата и мога да го потвърдя.  Един по-различен вариант на елегантния гужер - популярно предястие от парено тесто със сирене, традиционно за Бургундия. Макар най-често се оформя като корона, която обикновено се поднася студена и нарязана на парчета, все повече разновидности включват както малки хапки, така и идеи за пълнеж. Правила съм едни прекрасни соленки от подобно парено тесто по рецепта на Ели Драг, които не открих в блога й?, но пък рецептата може да се види и опита от форума на "Гответе с мен…".

Повечето предложения от солено парено тесто изглеждат трудоемки, но са лесни и не отнемат повече от 20-на минути, като се спазват основните правила за работа с такова тесто. Хареса ми идеята да се пекат и сервират заедно с пълнежа, защото в повечето рецепти се приготвят по отделно.
Основната идея е за пълнежът е с патладжан и бекон /, които задължително ще ги приготвя/ , но сега  замених с микс от сирена и сезонни зимни сушени плодове и ядки - червени боровинки, кайсии, сини сливи, смокини, стафиди. Харесахме ги повече топли, отколкото студени, в компанията свежа салата и чаша вино.

  
Гужер със сирена, ядки и сушени плодове

/по идея от Prosciutto and aubergine gougere/

Продукти за 4 порции:

85 гр. масло, нарязано на малки кубчета

220 мл вода

105 гр. брашно

щипка сол

2 яйца           

55 гр. прясно настърган пармезан*

½ ч.л. горчица прах /по желание/

  

*или други сирена с твърда структура - ементал", "гауда", "грюер" и много други, в зависимост от региона, в който се произвеждат; използвах сирене от типа на гауда.

Пълнеж:

200 гр. микс сирена /камембер, синьо, рикота, гауда и ементал/

1/3 ч.чаша сушени плодове /червени боровинки, кайсии, сини сливи, смокини, стафиди/

1/3 ч.чаша ядки /лешници, бадеми, кашу, орехи и шам фъстък/

1 малко яйце

1 с.л. сметана

1 ч.чаша =240 мл.

Сирената се рендосват/намачкват, добавят се яйцето и белтъка, сметаната, нарязаните ядки и плодовете. Овкусява се с риган, бял черен пипер и сол на вкус.

Брашното и солта се пресяват няколко пъти.

Поставя се маслото и водата /аз използвах вода и мляко 50:50/ в тенджера на слаб огън Когато маслото се разтопи се усилва температурата, за да заври сместа. Веднага след като водата заври, котлонът се изключва и се изсипва брашното в течността.

С помощта на дървена лъжица брашното се разбърква докато  се  оформи като гладка паста. Разбива се пастата, докато не се отдели от краищата на съда и оформяне на топката. Не се разбива по-дълго, отколкото е необходимо, за да избегне впоследствие напукания вид на печивото.

Оставя се пастата на студено да отпочине 5 -10 минути.

Постепенно се поставят едно по едно яйцата, след поемане добре от тесто след всяко.

Добавя се разбива сиренето и горчицата в тестото.

Леко се намазват 4 малки (или 2 големи) съдчета за суфле, т. нар. ramekins.

Фурната се загрява до 200 ° C.

С накрайник, дюза около 1 см. около вътрешността на съдчетата, се шприцва от тестото, оставяйки място в средата. Поставя се от плънката и още малко настъргано меко сирене/кашкавал.

Поставят се съдчетата върху тава и се пекат в продължение на 20-25 минути, докато се надигнат и запекат добре. /Времето за печене зависи от размера на избраните съдове ramekins./ 

Изваждат се от фурната, леко се охлаждат и сервират.

Могат да се сервират с или без формичката за печене,
а чаша вино е популярната комбинация за всеки гужер.

Опитайте...

Колачета с газирана вода

В очакване на добрите гости вчера - Игнажден, /20 декември/  приготвих колачета, с които да се посрещне първият гост, прекрачил дома ни. Реших да ги представя в деня на зимното слънцестоене  и започването (в 13:11 часа ) на астрономическата зима:)

А получих и подарък: Най-харесваното готварско списание "Кулинарен журнал", в тематичния брой за празнични питки избра и публикува моята рецепта за 
"Постни предколедни колачета".

В народната традиция Полазникът се приема с особена важност, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на дома и семейството. "Сполезът" - Това е късметът. С този ден започват коледните и новогодишни празници. Нарича се още "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден". Като символика, която е насочена  към бъдещето и идната година, Игнажден е сред най-популярните в нашата традиция.   Характерно е, да се месят колачета, кравайчета за всеки член на семейството, като някъде в страната ги наричат "игнатови кравайчета". С такава питка се посреща и гостът  Полазник, раздават се и на съседите – за здраве, а един колак остава за Бъдни вечер.

Традициите, спомените и подготовката за такива светли празници,  ги правят още по-хубави, вдъхновяващи и осмислящи. Правя ги от години: завити като кукли,  така, като ги правеше моята баба – за момченца и момиченца, като подкови, усукани гевречета, или завити като двойни кравайчета, като сусамени подкови  и плетени кравайчета.  Е, вече със сигурност са различни от  традиционните, но са от постно тесто, със запазена идея  и по-ново оформление, тази година вдъхновени от Форум Хлебопечка.ру  като "сърчица" и няколко като "бебенца", .:)

Колачета с газирана вода

Продукти: за около 16 колачета

2 ½ ч.чаша брашно
¼ ч.чаша вода, хладка
15 гр. прясна  мая 
¾ ч.чаша газирана вода

1 с.л. олио

1 к.л. захар
½ ч.л. оцет
2 к.л. сол
1 ч.л. мед

още: 
брашно за доомесваене и оформяне

2 с.л. олио
1 с.л. сусам, лен и други семена

 1 ч.чаша =240 мл.

Маята се размива с ¼ ч.чаша хладка вода и 1 к.л. захар, поръсва се с 1 с.л. брашно и оставя за 10-на мин. да задейства, до леко запенване. В съд се смесват брашното и солта, налива се шупналата мая, газираната вода, и разбитите мед, оцет и олиото. С миксер  /приставка за тесто/ или на ръка се омесва в продължение на няколко минути до получаване на хомогенно, пластично тесто.

Оставя се да втасва около час -1 ½ часа в затворен съд и намазнен с олио съд.

От тестото се късат топчета, с големина по желание.

За оформянето им като сърчица се  разточват на плоска питка, която се завива и формова с изтеглени и изтънени краища. Прорязва се по дължина през центъра, но не до края и едната страна се обръща навътре. Оформя се сърце, като двете половинки леко се раздалечават.

Втасват отново зa около още 15 мин., до увеличаване на обема. 

Намазват се с олио или вода, поръсват се със семена по избор.

Пекат се в предварително нагрята фурна на 175-180С за около 20-25 мин.до зачервяване.

Могат да се намажат с още олио или мед, както други кравайчета, но този път избрах  по-"натурални".

Споменах, че съм оформила и няколко като "бебенца" :)  За тях се разточва  дълъг фитил тесто, като единият край се оформя на малка топка. Тънката част се завива и  преплита.

 Нежната плътност и хрупкава коричка като че се виждат и от снимката.

Опитайте...

И както всяка година няма да пропусна в коледните публикации подкрепата към една благотворителна инициатива -  “Българската Коледa "- ПОДАРИ НАДЕЖДА НА ДЕТЕ В БЕДА! - SMS 1117