Светъл Божи ден, Гергьовден!

Тази година светлите Великденски празници се допълват с много обичан български празник  - Гергьовден, посветен на един от най-почитаните светци Свети Георги Победоносец.  Заедно с Великден  е считан за най-големият пролетен празник, затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).

Свети Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги

Светъл Божи ден Гергьовден!

В народния календар  празникът Георгьовден се отбелязва по три различни начина:

* като празник на пастирите,

* като празник на храбростта и воинския героизъм /т.е празника на българската армия/ и

* като празник на Мъдростта и Възраждането.

Под християнската същност на св. Георги Победоносец се открива героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието. В традицията св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.

На Гергьовден още преди изгрев слънце, се закичват вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината. Трапезата, естествено е празнична, нашата  питката по-късно...

Имен ден празнуват Георги, Гергана, Галин, Галя, Галина, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга.
Гергьовден идва отново с упоителния мирис на люляк ...

Честит имен ден на всички именници и на всички празнуващи!
Здраве, усмивки и Светъл Гергьовден!

Великден е! Христос Воскресе!

Христос воскресе! Воистина воскресе!  
Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

Христос воскресе из мертвих,

смертию смерт поправ
и сущим во гробех живот даровав.
Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта смъртта победи, и на нас ни дарува живот вечет
Христос воскресе!

Небето и земята ликуват. В утрото на Пасха отново присъединяваме молитви към ангелския хор, за да възпеем всички, заедно с цялото творение, деня на живота!
Да въздадем благодарност, "да се зарадваме и да се развеселим" (Пс. 117:24) в деня, когато Христос Бог ни преведе от смърт към живот.

Честито Възкресение Христово!
С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници.
Нека има Мир и Любов в сърцата ни!

Най-благословеният седми ден - Велика събота

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.
На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в нова плащаница с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици,Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история.
Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва.

Смята се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен.

Огън, запален от Свещения огън на Божи гроб, символизиращ вечността, мира и обновлението, се занася до православни църкви в цял свят.

 

 

 Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота.

На Велика събота в полунощ водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа “Христос воскресе” и богомолците трикратно му отговарят “во истину воскресе”. Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара:

“Христос възкръсна
от мъртвите,
със смъртта си победи смъртта
и на тия, които са в гробовете, живот подари”.

Нека запалените свещи във Великденската нощ осветят душите и сърцата ни, 
и пламъкът на любовта и добротата изпълват живота ни!