четвъртък, 1 август 2019 г.

Почитаме Божията Майка


Света Богородица се почита като покровителка на майчинството и на жените,
 като пазителка на семейното огнище. От най-древни времена църковното предание я нарича Божия майка, Богородица, Пречиста, Всесвята...


В началото на месец август, както всяка година, от 1-ви, започва двуседмичният Богородичен,  

Успенски пост в чест на Пресвета Богородица - Успение Богородично на 15 август.



Учението на Православната Църква за пресветата Дева Мария проповядва няколко основни истини и вярвания, че пресветата Дева е:
1. Майка на Господ Иисус Христос и затова – Богородица в собствения смисъл на думата.
2. Приснодева, тоест до раждането на Господа, по време и след него тя остава Дева.
3. Стои по-високо от всички небесни сили и светии: “по-чтима от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите”.
4. Първа след Христа пред Бога наша застъпница и помощница. 
Богородичният пост е един от четирите големи поста в годината. Установен е от Църквата като време на духовна подготовка за честване празника Успение Богородично. Православната Църква отдава дължимата почит на Божията Майка, като тържествено празнува както деня на нейното рождение (Рождество Богородично – 8 септември) така и блажената й кончина (Успение Богородично – 15 август), която тя нарича не смърт, а „успение”, т.е блажено заспиване.


Този празник е един от дванадесетте велики празници, като е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква. Успение означава начало на нов живот, успокоение за душата, събуждане на другия, вътрешен живот. Навсякъде на този ден се отслужва тържествена литургия в прослава на Светата Дева – нашия застъпник пред Бога. В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка - на 64-годишна възраст Богородица се моли в Елеонската пещера, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й възвестява, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата й. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта й остава празна, тъй като светицата възкръсва.


Успението на Пресвета Богородица е един от 12-те големи празници в българския православен календар, отбелязван от християнската църква на 15 август и наричан още Голяма Богородица. Макар точната дата на възникването му да е неизвестна, той е един от най-древните Богородични празници  И още за поста ...   През Богородичния пост, постът се състои в ядене само на растителна храна с олио - отказ от блажни храни /месо, мляко, яйца и техните производни продукти/, но някои устави са по-строги-през целия пост не се употребява вино и елей (олио, зехтин) с изключение на събота и неделя. “ Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовен пост. Счита се, че постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.”


 В средата на Богородичните пости, на 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници Преображение Господне или Сотировден.


Според евангелията (Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36) Исус Христос, Петър, Яков и Йоан се качват на планина и там Исус се преобразява пред тях:

 „...лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“  "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!" (Матей 17:5)  Църквата чества деня на Преображението Господне като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.  Вярва се, че в полунощ срещу празника небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина. Ако човек е буден, в този миг може да си пожелае всичко и то се сбъдва.  


Следват



нейното всеблажено Успение и Възнесение!

 
Някои кулинарни предложения:
Идеи за постни ястия
Идеи за постни сладки и  постни сладкиши
Идеи за постни печива
И един много полезен блог за здравословни, природосъобразни, постни и вегански рецепти, съвети и идеи -
КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО на Елена Димитрова.


Денят Успение на Пресвета Богородица / 15 август (28 август ст. стил)/ или Голяма Богородица на е един от 12-те християнски празници, чествани и от православни, и от католици и най-големият светъл летен християнски празник у нас. 


В България множество църкви са кръстени на Божията майка. Най-често срещаните изображения на Богородица са символните образи, в които тя държи Младенеца Иисус Христос. Много са и чудотворните икони на Богородица, всяка една с мощна сила и въздействие. Едни от най- популярни чудотворни икони на Света Богородица са в Рилския, Бачковския, Роженския и Троянския манастири.




Из песнопенията за празника:
При раждането си съхранила девството,
при успението не си оставила света, Богородице.
Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.
/В рождестве девство сохранила еси,
во успении мира не оставила еси, Богородице,
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота,

и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша../

На 15 август имен ден празнуват: Мария; Мариана; Мариела; Мариета; Марио; Марияна; Преслава




Леки и спокойни пости, светли и благословени празнични дни!


събота, 1 юни 2019 г.

Празничен и православен календар за месец юни

Месец Юни започва с усещане за настъпващо лято и много празнични дни:

 
 1 юни -
 В почти всички държави на света се празнува Ден на детето или Ден на децата
на различни дати и по различен начин свързан с традицията на отделните държави. 
Международният ден за защита на децата ние честваме  на 1 юни, 
с пожелания за слънчево, щастливо и безгрижно детство.


Честит празник, деца!
Следва
2 юни -
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.


143 години от гибелта на Ботев - Ден на всенародна почит и преклонение към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

Тази година на 6 юни и винаги в четвъртък ,40 дни след Великден

ден за ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ, СПАСОВДЕН


Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето. Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. В чест на Бога Спасител нашият народ нарича празника "Спасовден", дума, която произлиза от "спасение". 
Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. И още: Именници: Спас, Спаска, Спасена, Спасияна, Спасимир, Спасимира.

На 11 юни Православната църква чества празника
"Св. Богородица - Достойно есть".
Достойно есть е химн във възхвала на пресветата Богородица.  
„Достойно есть яко воистину блажити тя, Богородицу“ -
“Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице...“
За първи път с него е възпята Божията Майка през 431 г. сл. Хр. от отците на Третия Вселенски Събор в Ефес, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария като Богородица. Химнът е разширен през 982 г. като според преданието, сам архангел Гавриил е възвестил думите на молещ се монах. Това чудо се случва пред икона на Богородица, която от тогава носи същото име „Достойно есть“. Сега празникът е  посветен на чудотворната икона от българската кeлия на Света Гора и песнопението "Достойно есть", възпяващо Божията Майка в св. Литургия. И още...

На 16 юни тази година,на Петдесетия ден от Господното възкресение
 Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици 
и ги обдарил с благодатните дарове,  
а Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.


Всяка година - тази  на 15 юни, в съботата преди големия християнски празник Петдесетница, се предхожда с Черешова задушница, която няма фиксирана дата.
 След Петдесетница следва празникът на Свети дух - винаги в понеделник.

Черешова задушница, която се отбелязва винаги в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница и е втората Задушница за годината.Чрез богослужението в църквата, се  измолва прошка от Бога за нашите покойници.  
“Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” 
казва Библията.
Приготвят се жито, хляб, вино, плодове (череши) и други храни, които се раздават. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и черешите, които са дали името на тази панихида.

Неделята, /тази година 16 юни/ е един от най-големите християнски празници - Петдесетница, а още Пресвета Троица, понеже слизането на Светия Дух е дело на безкрайната милост от страна на трите Божии лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Празникът се нарича и Света троица – символ на световната хармония, представена от Бога отец (безкрайното първоначало), Бога син (абсолютния смисъл) и Светия дух (животворящото начало). На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.
Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.
Трите лица на Св. Троица са описани в първите три стиха на Библията.
„В начало Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1). Тук имаме Бог Отец.
„А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата" (Бит. 1:2). В този стих вече се говори за Бог Дух Свети.
„Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина" (Бит. 1:3). Тук излиза вече Словото, Бог Син.
По този начин трите Лица (Ипостаси) на Пресветата Троица ясно се открояват в първите три стиха на Библията
Храмов празник отбелязва на Петдесетница   и Дивотински манастир "Св. Троица"


Понеделник след Петдесeтница е празникът на Светия Дух.  Светият Дух обогатява човека с духовни дарове, украсява човека с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17)
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, (Галатяни 5:22-23) са: 
любов, радост, мир, дълготърпение, благост, 
милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

На 23 юни тази година се чества още един голям празник - Неделя на Всички светии.

В понеделника на следващата седмица съвпадат:
първият народен летен празник Еньовден /24 юни/
-  честването на Рождение на св. Йоан Кръстител,
- и началото на  вторият за годината православен пост преди празника на св. апостоли Петър и Павел, наречен  Петров пост, още "Апостолски".


Еньовден /24 юни/ е празник, който е свързан с деня на лятното слънцестоене и е познат още и като "сред лето", който в началото е бил чисто езически празник, а Църквата е обединила с честването на Рождение на св. Йоан Кръстител.  По народна традиция, тогава се събират билки, палят се огньове, къпе се на изгрев слънце, и още много вярвания, обединени от три основни идеи – значението на лечебните растения, защитния характер на огъня и пречистващия ефект на водата.


Тази година от 24юни започва вторият за годината православен пост преди празника на св.апостоли Петър и Павел, наречен  Петров пост, още "Апостолски". Петровият пост, до 29 юни включително, е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Нарича се още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница", тъй като възниква по примера на апостолите, които след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.
За Петровия пост: Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година.Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това. Режимът на Петровия пост е облекчен - пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба. Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.


Седмицата и постът завършват с деня на светите равноапостоли Петър и Павел, един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Всяка година на 29 и 30 юни /тази са събота и неделя/. Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители.


Светли празнични, усмихнати и слънчеви летни дни! 

вторник, 7 май 2019 г.

Майски православен календар

С продължение към църковния календар за пролетния месец май - 
богат на празници и дни за чествания и почит:


След вчерашното празнично начало на седмицата и винаги на 6 май, големият празник на Свети Георги Победоносец, майските православни празници в църковния календар продължават за тази година така:
На 9 май се отбелязва т. нар. летен Никулден - честват Св. прор. Исаия. Св. мчк Христофор и пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски чудотворец. Православната църква прославя за втори път през годината един от най-почитаните светци от Христовата църква - Свети Николай Мирликийски Чудотворец на 9 май като чества Пренасянето на светите му мощи.
На 10 май - Възстановяване на Българската патриаршия - С многовековната и превратна история на Българската православна църква, респективно на Българската патриаршия на 10 май 1953 г. официално е провъзгласена Българската православна църква за патриаршия, а за патриарх е избран с вишегласие Пловдивският митрополит Кирил.
На 11 май - православната църква тържествено чества паметта на Солунските братя - Светите братя Кирил и Методий, тяхното равноапостолско и просветителско дело и още:
Имен ден празнуват всички, които носят името Кирил (означава - господарски), Кирила, Кирилка, Керана, Кирко, Киро, Кирчо, Киряк, Методи (означава - изследващ).  
В богатия празничен майски календар за тази година следват да се отбележат още няколко големи  християнски празника. 
На 21 май - специален ден за почит на император Константин и майка му – Елена.  Свети Свети Константин и Елена, на­ри­ча­ни “рав­но­а­пос­тол­ни” за­ра­ди из­к­лю­чи­тел­ни­те им зас­лу­ги за ут­вър­ж­да­ва­не­то и раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра. 


„С това ще победиш!" - Цар Константин Велики известен с тези думи и видение на сияещ кръст в небето, се свързва въвеждането на християнството като официална религия във Византия и е първият християнски римски император. И още...
На 22 май /тази година/ Православната църква чества празника Преполовение, който е между Възкресение Христово и Петдесетница. Преполовение – това е средата на светата Петдесетница, разположен е между два големи празника – Великден и Петдесетница и като чели ги съединява в едно. На този ден по традиция в Асеновград се изнася чудотворната икона на Пресвета Богородица - Елеуса (Умиление), известна като „Златна ябълка”, и с тържествено литийно шествие се отнася до Бачковския манастир. Традицията се спазва от 1896 година.


На 24 май - Денят на Светите братя просветители Константин-Кирил Философ и Методий Славянобългарски

 
Всенародният 24 май, Денят на просвещението и



Текст: Стоян Михайловски. Музика: Панайот Пипков Русе, 
15 април 1882г
"Върви, народе възродени, към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета! В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце, което във душите грей!
Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!... О, влез в Историята веч,
духовно покори страните, които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15

В края на месеца, на 30 май, Православната църква почита и паметта на Света Емилия - имен ден празнуват всички с име Емилия, Емил, Емилиян, Емилияна. Емилия.