Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на
24 Юни по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на
Св. Йоан Кръстител. В българската традиция
Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.
Празникът съвпада с
лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена
Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янка, Янко , Янчо.
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина-ще боледува.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhPYrUrzBhJORURfWy_QFTkO7TPASkuPdd2qgVAm0xlgiFgtWsby1BYBfTbM0bBtohwpUsLDJh4LApBkCQAs3FMjXufgpFCy3aeJ6XjFtoE5sOLrFH-OGAh3Z27zMNJQ17v22r6xd3lKDU/s400/2904025287_d1d0162be9.jpg)
Посветен на слънцето, на борбата между доброто и злото, на надеждата за здраве и добруване.
Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
В нощта срещу Еньовден
билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева на я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето.Според
народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари /не мога да пропусна Лечителят -
Петър Димков/ могат да намерят и използват.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj-LLGb9Av7RGt4U6AToz2zurZVt-iYldDZsZYerz5PyOSHmckpDLQl6yCDD-H0z6DN_7rf3l1hj6q5pylhARNzJtxE2MeXzRFgvlPmB62xqqP1qcrnN3fjfd0KxkQmE_sfDLPrstGnERg/s400/e4.jpg)
В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.
Някъде бях чела и ми хареса -
Еньовден -
празник на умиращото и раждащото се слънце !
Еньовден,
средата на годината -
половината е минала, другата половина предстои.
На този ден да спрем надпреварата с времето,
да откъснем стръкче росна билка,
да се усмихнем на слънцето и
заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.