Осмомартенско

Тази година осмомартенският съботен ден обединява два празника:
деня на жената и 
един от първите пролетни празници в народната ни традиция -Тодоровден

 
Честит празник, дами!

На всички, които чувстват 8 март по някакъв начин като празник,

желая да се усещат обичани, значими и още по-специални, днес!

Този ден е по-специален,отреден в моето детство като ден на мама - "Ще я наричаш Мамо", и повод за мъжете някак по-специално да изразят своята симпатия, внимание и уважение към жените около тях. И още една прекрасна възможност да се уважат майките в деня Благовещение, когато почитайки майката на цялото човечество, да почетем и нашите майки, в смисъла на чистата християнска същност.  Те заслужават цялото внимание и цялата любов, която раздават да се върнат обратно към тях с почит, топлота и дълбока благодарност всеки ден, през цялата година…

Съботният ден от първата седмица на Великия пост е и църковен празник, в памет на

св. великомъченик Теодор Тирон.

По народния календар е Тодоровден, или още Тодорова събота, Конски великден, Тудорица ­ съботата от Тодоровската неделя (съботата след Сирни Заговезни); „Теодорос" идва от старогръцки и значи „Божи дар"; а тирон значи новобранец.

Почитането на св.Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата.

Познато е преданието, за явяването на св. Теодор Тирон на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известявайки му наредбата на Юлиан Отстъпник да се напръскат тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници, като му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.
Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава /както и на 17 февруари/ паметта на св. великомъченик Теодор Тирон (още за светеца). В петъка на Първата неделя на Великия пост в края на Преждеосвещената литургия (след заамвонната молитва), е положено да се извършва молебен канон на св. Теодор, когато се благославя и коливото в негова чест.
След изминалата седмица на строг пост и молитва, всеобща практика е християните да се изповядват и на този ден да се причастяват със светите Христови Тайни.

Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар, още за празника  тук.
 Изпекох постна питка, във вид на подкова с панделка,
а според традицията добавих варено жито, орехи, мед и ябълки.

Имен ден празнуват Божидар, Богдана, Найден, Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.

Честит празник,

с пожелание за слънчеви усмивки, смели мечти и пролетно вдъхновение!

Пита със спанак и сирене

В седмицата на Сирна неделя и особено на нейна кулминация - Сирни Заговезни, присъствието на баници и пити към празничните трапези се счита като неизменна  част от традицията. Семейството се събира на вечеря, на която се иска прошка за грешките или обидите през годината. Народният ритуал предвижда взаимно помиряване и прегръщане, като младите целуват ръка на родителите си, на дядо и баба. В нашите вярвания на този ден небето и земята си прощават, а щом те могат да го направят, могат и хората. На масата задължително трябва да има баница със сирене, пита и бяла халва. Тази година исках да разнообразя тематичните рецепти на баници и пити. Избрах за проба едно по-различно предложение - пита със сирене и спанак /Tepside Peynirli Pide/. Особеност има в оформлението във вид на напълнени малки "лодки" - първоначално го харесах  в сръбския сайт "Kuvar", видях идентично в Coolinarika, след което потърсих и в оригинал. 

Семпло и бързо за приготвяне, което свързах е с още едно улеснение, подсказано от "Изненадите на Мери Попинз". Вили ни сподели една много практична идея за замесване и втасване на тесто - Лесна закуска с тесто от вечерта:

"... С времето замесването на тесто от вечерта ми стана навик, а на другия ден само решавам каква да е закуската.... Продукти, тенджера..., бъркам с дървена бъркалка и прибавям брашно. Чашка по чашка.......докато тестото стане гъсто и започне да се събира на топка около бъркалката. Когато бъркането стане невъзможно,захлупвам тенджерата добре и прибирам в хладилника. ... Никакво месене на плота!!! На сутринта тенджерата е пълна с шупнало лепкаво тесто. Няма страшно! ..."

Е, това сега е и моето тесто от вечерта ... С голяма и най-сърдечна благодарност към Вили!

Пита със сирене и спанак

/Tepside Peynirli Pide и Tepside Peynirli Pide/

Тесто по оригиналната рецепта, /аз използвах част тесто от вечерта/

500 гр. брашно
1 пакетче мая
1 ч.л. захар
½ ч.л. сол
100 мл  олио
 топла вода /около250 мл/

Пълнеж по оригинална рецепта:

кубче прясно сирене /около 350 гр./
2 яйца
150 гр бланширан и нарязан спанак
 сол

Мое изпълнение
1 ч.чаша сирене*

* направих смес от преобладаващо саламурено, малко крем сирене и меко, за акцент

½ ч.чаша спанак /бланширан или замразен

1 с.л. галета
1 белтък

сол, черен пипер на вкус, магданоз

масло за намазване и сусам за поръсване

кашкавал за рендосване

Приготвяне на тестото по оригиналната рецепта, /аз използвах част тесто от вечерта/: Разтворя се маята с топла вода. В дълбок съд се смесват всички продукти заедно брашното, захарта, солта, олиото, маята и се за смесват с топла вода, за да се получи средно твърдо тесто.Оставя се да втасва и нарасне двойно.

Смесват се спанак /нарязан/ и белтък от яйцето, галетата и сирената, овкусяват се със сол, черен пипер на вкус, магданоз по желание.

Снимки в оригинал.

Прехвърля се втасалото тесто по оригинал или с тесто от вечерта, /което в моя случай допълнително омесих с още брашно, вижда се на снимката по долу/, върху работна повърхност и разточва на кора с дебелина около 5 мм. С набрашнена  кръгла чаша или ринг се изрязват кръгове. На всеки кръг се слага малко плънка и ръбовете се притискат, за да се получи формата на лодка, може преди прилепяне да се намажат с фин слой от белтък.

Подреждат се в намазнена тава за печене, едно до друго, намазват се с разбит с малко вода жълтък, поръсват с сусам и настърган кашкавал по желание. Оставят се около 15-ина минути да втасват още малко и се пекат в загрята фурна на 175-200 за 30-35 мин. до златисто. Тавата се изважда от фурната и намазва с малко разтопено масло по желание, леко се охлажда и сервира.

Сервира се топла с препоръка за заквасена сметана, кисело мляко или салата, по избор.

 По тази технология могат да се оформят и самостоятелни питки.

Опитайте...

Тиквена пита с праз

Тази златиста пита от тиквено тесто с плънка от праз, стафиди и зърниста извара я посветих за Световния ден на хляба 16 октомври. Публикувам я с малко закъснение, но пък сега е пикът на сезона -  изобилие от златисти тикви, свежи стръкове праз и типично есенно време…

Преди няколко години чаровната Ина подхвана серия публикации с наградата „тиквен медал” – чудесна инициатива за обединяване на сезонните тиквени изкушения и варианти в какво може да се превърне една тиква. И аз обичам тиквата в почти всички възможности за приготвяне: класическа печена, с мед и орехи; добавена в сладкиши: ароматно напълнена с плодове, прилежно надиплена в тиквеник, в мекички сладки с глазура или постни с джинджифил, и в неизменния вариант на крехки мъфини или пък шоколадов браунис,  маслени тиквени курабийки или пухкави кифлички, а солена, на салата от прясно настъргана тиква с бекон и вкусно ризото с тиква и спанак, тиквени "кайзер" питки  с чесън, сега и пита с плънка от праз.

Идеята за тиквено тесто не е нова, споменах, че съм я ползвала в сладък и солен вариант – тиквата присъства деликатно, без да се натрапва, но създава фин вкус и нежен цвят. Сполучлива е и вкусовата комбинация на тиква, праз и сирене, така че смело ги обединих. А оформлението отгоре бе отдавнашното ми желание да завърша плетените питки на по аналогия с нещо като пирог, ето какво се получи:

Тиквена пита с праз

Тесто:*

3-3 ½ чаши брашно, типово или бяло
7 гр. суха мая /1 пакет на д-р Йоткер за 500 гр. тесто/

1 яйце
1 ч.л. сол

½ ч. чаша топло мляко
1/3 ч. чаша топла вода,
½ чаша тиквено пюре /от претрита печена тиква/
1 с.л. мед
2 с.л. зехтин

1 с.л. тиквени или други семки за поръсване

 * количеството на тестото може да се намали за по-тънка пита, или да се използва част от него.

Плънка:

2 стръка праз

2 с.л. прясно мляко

2 с.л. зехтин/олио

1 яйце

200 гр. зърнеста извара /cottage cheese от Лидл*/ или натрошено сирене

¼  ч.чаша стафиди

черен пипер и сол на вкус

* този вид /cottage cheese/ извара от Лидл запазва цялостта на зрънцата сирене при печене

масло за намазване след изпичане

 1 ч.чаша = 240 мл.

Технологията за приготвяне на тестото е позната: смесват се всички сухи съставки - брашно, сол, мая, и разбъркват отделно мокрите - мляко, вода, яйце, пюре, мед и зехтин. Обединяват се и омесва меко тесто с помощта на миксер /приспособление за тесто/. Премества се в намазнен съд, покрива се с кухненска кърпа и поставя на топло място за втасване.

Докато втасва тестото се приготвя плънката: Стръкове праз, по-големички, се почистват, измиват добре и нарязват ситно. Затопля се мазнината и към нея се поставят празените ивички. Задушава се до омекване, на умерен огън с прясното мляко, черен пипер и сол на вкус. Оставя се да изстине и обединява с изварата или сиренето, стафидите и разбитото яйце и получената смес се разбърква.
След около час или повече, тестото е удвоило обема си и разделя на три части - една малка за страничен борд на питата, една  по-голяма за основа и една за покриване. Ако се желае може да се оформи борд и от основата, а за по-тънка пита, може да се използва само част от тестото, а другото да се употреби за питки или друго. Подготвя се омазнена и поръсена с царевично брашно тава за печене. Малкото парче тесто се оформя на два тънки фитила, които се усукват и обточват вътрешната страна на тавата, а по-голямото разточва на кора с диаметър останалото пространство на дъното.

За горната част на питата, също се разточва кора и декорира по желание - избрах технологията за оформяне на "плитки", по новите хлебни шедьоври на Валентина Зуркан, която дава възможност питата да "диша" и се опече добре отвътре. Може да се оформи и така. Тук и още по нагледно в стъпки и с видео.

Сглобената пита се намазва по желание със смес от разбито яйце, олио и малко вода, поръсва се със семена и поставя в студена фурна да се пече на 180-200С за 25-35 мин., според дебелината, до готовност и златист загар. Изважда се от фурната, намазва се с още масло, по желание и 

оставя на решетка за да се охлади леко.

Сервира се топличка, нарязана на парчета, но ни се хареса и студена.

Бучка бяло саламурено сирене си пасва чудесно и може да превърне питата с праз в леко ястие.

Опитайте:

Картофена пита с мая

За вчерашния празник исках да предложа типично за българската кухня ястие, по възможност вече и есенно:). А конкретната идея бе провокирана от поредица на podravkasocial's channel за представяне различни интернационални кухни. С анонс, как изглеждат нещата отстрани, дори и в кулинарен аспект, бях впечатлена от начина, по който се разказва за нашето отношение към храната, запазени ценности и традиции. Ето и част от този материал: 

„България има дълга и богата кулинарна традиция, която се повлиява от Турция и Гърция, а също така и някои славянски, ориенталски и средиземноморски страни. Характеризира се с прости, ароматни и вкусни ястия, благодарение на сравнително топлия климат и разнообразна география, богато разнообразие от плодове и зеленчуци, зърнени храни, месо и мляко и месни и млечни продукти. Българската кухня се основава на традиционните, прости и вкусни ястия, които могат да задоволят различните вкусове.  
Българите са чревоугодници, които въпреки влиянието от запад са все още верни на традиционните храни, както и много ястия се приготвят по рецепти, които са използвани и техните прабаби…”

Целта на избраната рецепта за "картофена пита по български" /Bugarska pita od krumpira/ е да се доближи до традиционния пататник. Авторите сигурно имат своето основание, но се различава от повечето познати ми рецепти в тази категория. Пататникът, като един от символите на националната ни кухня, приготвян предимно в населените места в Родопите е обявен за вид българска баница. Макар неговите варианти за изпълнение да са многобройни, се базират на няколко основни характеристики: настъргани картофи, обединени с или без яйца и сирене, запечени с мазнина в или без тестена кора. Независимо, че вариантите търпят много импровизации,  точно за тази не намерих достатъчно основание да я оприлича точно с „пататник’, реших за по-удачно, /без да съм специалист!/ да се отъждестви на картофена пита с мая. Останалите съставки са типични и общоприети, с едно свежо допълнение от червена чушка и неизменния ароматен джоджен. Може да се поръси и с кашкавал отгоре, но исках да запазя оригиналната рецепта.

Картофена пита с мая 

/Bugarska pita od krumpira/

1 опаковка инстантна  мая /7 гр. за 500 гр. брашно/

3 с.л. топла вода

3-4 големи картофа (около 800 гр.)

1 глава кромид лук

3 яйца  

1 ч. л. нарязан джоджен

100 мл. олио  

1 с.л. зеленчукова подправка тип "вегета"

100 гр. саламурно сирене  

100 гр. пресни червени чушки (нарязани на малки кубчета)

230 гр. брашно /2 ч.чаши от 240 мл./

сол /има вегета и сирене!/ и черен пипер на вкус

Маята се размива с топлата вода и се оставя да втаса за 10 минути.

Настъргват се обелените картофите и лука, и се поставят в по-голям съд. Добавят се яйцата, черен пипер, олио, джоджени 1 супена лъжица вегета. След това се поставя в шупналата мая, и накрая добавя натрошеното сирене, нарязаната на малки кубчета червена чушка и пресятото брашно. Сместа се разбърква добре и се изсипва в кръгла тавичка (Ø 26см.), предварително намаслена и поръсена с брашно.

Поставя се на топло за около 1 час. Пече се в предварително загрята фурна на 200°C за 45-50 минути, докато горната страна стане златиста. 

Сервира се топла, по препоръка със задължителния айран.

Добавих още кубчета саламурено сирене и стрък пресен джоджен за свеж аромат. 
Червената чушка дава лек по-различен и свеж нюанс на вкуса.

Последните парченца опитахме и студена...

 За финал оставих и порция "открит" пататник, по нашенски:):

Два картофа (настъргани едро и отцедени), 1 яйце, 50 гр, сирене, сол, черен и червен пипер на вкус, 30 гр. масло и 1 ч.л. олио/, печен на средна температура в тиган с незалепващо покритие.

Опитайте...

Питки с „плитки”

Тази година плитките са на мода, властват като актуални прически за сезона, а може би и като фигури за печива. Харесах новите хлебни шедьоври на Валентина Зуркан в поредицата "Красота и вкуснота от Валентины Цуркан", най-вече начина на оформление - тип "плитка". За майсторството и креативността й в хлебното декориране се писа и експериментира много, а тя продължава да твори… от скоро са и най-новите й хрумки. По силата на твърдението „по дрехите посрещат”,  продължава да създава оригинални идеи за одежка для пирогов. Едно от последните  предложения е фина, сякаш "плетена" кора за покриване на пирог. Затова избрах тази не толкова нова и различна рецепта за еластично тесто с мая, колкото ми се стори интересна формата.
Технологията е лесна, а възможностите за разнообразие и варианти - много, за закуски, за пити, погачи и хлебчета. Оригиналната рецепта за тесто е малко по-различна и чудесен повод скоро да експериментирам за един солен вариант на пай, на който все не му идва ред. Преплетени навън или навътре фигурките са податливи за изпълнение, като в същото време разнообразяват общия вид. Може да се „плете” по-стегнато или по-рехаво – резултатът е сходен, но и малко различен. В нейната идея се залага на два слоя тесто, аз избрах един, с по-голяма дебелина.

Като любители на плоските питки, /с по-малко среда и повече кора/, реших да изпробвам първоначално като индивидуални овални малки и кръгла по-голяма. Избрах два модела - единични „плетки” и затворена ”плетка”. А приликата с плитка ме наведе на мисълта да обединя публикацията с още една идея за оформление с плитка, този път в класическата форма топчица, които съм правила и преди. Естествено, може да се оформи със същия вид плетка, но исках да покажа и този начин. И без многословия, публикацията е дълга - ето ги:

Питки с „плитки”



 За плоски питки  с "плитки" в кръг: 

За питки топчета с "плитки":

Продукти за 8-10 питки

3 -3 ч.чаши брашно + ¼ ч за разточване

20 гр. прясна мая

½ ч.чаша топло мляко

½ ч.чаша кисело мляко

¼ ч.чаша с.л. олио

½  ч.л. захар

1 ч.л. мед

1 ч.л. сол

½ к.л. сода бикарбонат

1 яйце

Жълтък за намазване преди печене, семена за поръсване, по желание

масло или мед за намазване след изпичане, по желание

1 ч.чаша = 240 мл.

Маята с ¼ чаша топло, но не горещо мляко, 1 ч.л. захар и 3 с.л. брашно се замесва на кашица и оставя да се надигне за около 10-15 мин.

Смесват се 3-те ч.чаши брашно /още ¼ ч.чаша се оставя за доомесване/ със солта и към него се добавят закваската, яйцето, киселото мляко със содата, меда и 3 с.л. от олиото.

Продължително се омесва еластично тесто, на ръка или с миксер. С част от останалото олио се намазва съда и омесеното тесто и оставя да втасва на топло /използвам затворена фурна/ за около час или до двойно увеличение на обема.Тестото се разделя на 8 топки, които се оставят малко да отпуснат, за кръглите - 2 топки.

За плоски питки с "плитки":  

 

Всяка една топка тесто се разточва на елипса, след което се правят с набрашнена хлебарска резачка, нож или нещо друго успоредни прорези на разстояние около 1-1,5 см. от края. Следва промушване на лентите една над друга за да се получи нещо като плетка с вид на плитка. /Нагледни снимки./ Тестото е еластично и лесно може да се „плете” по-стегнато или по-хлабаво – резултатът е сходен, но и различен. /Вече и с видео:/

За плоски питки  с "плитки" в кръг:  

 

Тесто се разточва на елипса, /от това количество могат да се оформят 2 питки/, след което се правят с набрашнена хлебарска резачка, нож или нещо друго в този случай диагонални прорези на разстояние около 1,5 или 2 /по избор/ см. от края. Следва промушване на лентите една над друга за да се получи нещо като плетка с вид на плитка, както е при другите "плитки".

За питки топчета с "плитки": 

Всяка една топка тесто се дооформя на топче, /едно примерно видео/, след което около ¼ от нея се изтегля, разточва и изтънява по дължина. Разрязва се разточената „лента” на три и преплита като плитка. С ръка или по-дебел шиш се притиска средата на останалото топче и върху него се обвива сплетеното тесто. Краят се изтегля леко и подвива под питката. Красиво стоят и се вписват в една обща пита. Вече споменах, че могат да се оформят с горния вид плетка, но исках да покажа и този начин. 

Намазват се с разтопено масло/олио, поставят се върху хартия за печене и оставят за още 10-на минути да втасат отново. По желание могат да се намажат с разбит жълтък и поръсват със семена.

Фурната се загрява на 200-220С, /може да загрее в нея камък за пица или тава/. Хлебчетата се поставят заедно с хартията за печене върху нагорещената повърхност се да се пекат в нагрята фурна за около 10–15 мин. до зачервяване. След изпичането се изваждат от фурната, намазват се по желание с още масло  или топинг и оставят се да се охладят на решетка за кратко. 

Чудесна комбинация в класиката - сирене, домат, както и към популярната близкоизточна разядка с патладжан баба гануш.

Сервират се топлички, вкусни и ароматни, копринено меки от вътре,
за потвърждение на израза „по-вкуса изпращат”:)

 И още една...
Опитайте...

Впечатляващото хлебно ръкоделие на Valentina Zurkan

Сред любителите на пити и печива името на Валентина Зуркан /или Цуркан/ не се нуждае от пояснения. Идеите й са повече от прекрасни. Нейното изключително креативно и декоративно оформление на тесто завладя кулинарните форуми. И започна едно месене...с хитово оформление "ала Зуркан" Първата пита, която ме впечатли, бе това много красиво изпълнение от Илианка, както заслугата и "пита цвете" на Labrex, последваха още няколко майсторски  усуквания от Зиче, в последствие и други.

Интересът ме провокира да потърся още информация. Авторката на тези прелестни хлебни ръкоделия живее в Германия. Намерих и прилагам няколко линка към руски сайтове, а тук има едно много детайлно и подробно обяснение.

Изкуших се да взаимствам и прикача обща снимка с колекция от печива по Valentina Zurkan - 

които не е са мои, но ето за това това въпрос: насладете се!

 

В оригиналната рецепта тестото е по-сладко, но в повечето наши предложения е пригодено към личните предпочитания.Така направих и аз, използвах тесто близко нейното и повече до Маслената питка, но имам намерение за лека промяна, както и да опитам с обикновено хлебно. По-важни са идеята, фантазията и многото възможности за оформление. Харесват ми, иска ми се да направя почти всички и започнах с тази питка цвете.

За Архангеловден   не изпекох типична "Рангелова пита", 

а маслена, с вариант на оформление по Валентина Зуркан.

Взаимствах името:  Питка цвете

 Няколко снимки от оформянето:

Фрагмент:

При още малко по-твърдо тесто, рисунъкът ще изпъква по-ясно, но така е по-леко.

Още една питка по Валентина Зуркан:)

Опитайте...

Обикновен ябълков сладкиш

Всяка година за Димитровден приготвям ябълкова пита. Така и свързвам този празник, със сочни, дъхави ябълки, с вкуса и аромата на златна есен в домашната ни кухня. Сега предпочитам ябълките най-много, защото е техният сезон, а една от последните еко тенденции е насочена към консумацията на сезонни храни, които са далеч по-здравословни. В повечето случаи ми се иска  рецептата да бъде по-обикновена, традиционна и като такава да е много вкусна. Миналата година избрах комбинацията на ябълки с карамелени орехи - ябълкова пита, а сега: маслено тесто и плънка от задушени ябълки, мед, орехи и канела. Има много подобни рецепти, различното е обединяващият разбит белтъчен крем в плънката.

Като предвестник на зимата и студа, Свети Димитър в народните  представи язди бял кон, а първите снежинки падат от бялата му брада. С такава асоциация щедро поръсих сладкиша с пудра захар и той придоби подчертано ретро излъчване, но може да се завърши със захарна или с друга глазура.

За повече свежест и акцент на ябълката избрах розетка от спирала.

Обикновен ябълков сладкиш

 Продукти за тава 20х20 см./дозата може да се удвои/

/адаптиран от Majčina pita od jabuka/

За тестото:

115 гр. масло

1 жълтък от голямо яйце

½ ч.чаша захар

1-2 с.л. мляко

250 -300 гр. брашно

1 ч.л. бакпулвер

ванилия/лимон

За пълнежа:

3 ябълки /около 600 гр./

½ ч.чаша орехи едро смлени

½ ч.чаша захар /според сладостта на ябълките/
1 с.л. мед

1 ч.л. какао

1 ч.л. канела

1 белтък разбит

¼ ч.чаша захар за белтъка

 капки лимон

¼ ч.чаша смлени бисквити или галета

Първо се подготвя тестото в кухненски процесор се пулсира захарта, брашното със солта и бакпулвера. Добавят се жълтъка , маслото и млякото. Сместа се разбива на трохи, ароматизира се и изважда. Набързо се оформя топка тесто върху набрашнен плот и поставя в хладилник за около час.

Ябълките се обелват, почистват и рендосват. Поставят се в съд, поръсват се с орехите и захарта и бързо се задушават на средно-силен огън, за да им се изпари водата. Към тях се прибавя какаото и канелата. Махат се и оставят напълно да се охладят.

Разбива се белтъка с капки лимон на сняг и след „захващането” се добавя предвидената захар. Разбивате продължава до уплътняване.

Към охладената ябълкова смес се прибавят бисквитените трохи, разбърква се и внимателно обединява с разбитият белтък.

Фурната се загрява на 180С.

Намазнява се или покрива с пекарска хартия тава за печене.

Тестото се изважда от хладилника и разделя на две части:

Върху набрашнен плот се разточва първата с размери 20х20 см. и поставя в тавата.

Леко се набожда и разстила ябълковата смес.

Разточва се и другата част и внимателно поставя отгоре, също се набожда на няколко места.
Пече се около 30 мин. до златисто, изважда се от фурната и оставя да се охлади напълно.

Потърсва се с пудра захар.

 Разрязва се на квадрати и сервира.

Свежа ябълкова розетка, няколко ядки орехи могат да допълнят визията.

Вкусовете и ароматите се обогатяват взаимно след престояване, дори да остане и парченце...

 

Опитайте...