Еньовден и рождество на Йоан Кръстител

Еньовден е...

Чества се на 24 Юни /по нов стил/, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен , Еньовден (Еньов - ще рече Йоанов).

Йоан Кръстител се ражда половин година преди Исус Христос, син на свещеник Закария – от рода на Аарон и праведната Елизавета – от рода Давидов.

В българската народна традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с дните около лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се Св. Еньо, който "обличал калшника (кожуха) и отивал да донесе зима", "Свети Еньо започвал да си кърпи кожуха и се стягал за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

В народния календар е посветен на слънцето, на борбата между доброто и злото, на надеждата за здраве и добруване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина, за 77 болести има цяр, само за половината болест - няма, като и за нея имало половин билка, която обаче само определени билкари /не мога да пропусна Лечителят - Петър Димков/ можели да намерят и използват.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янка, Янко, Янчо.
Разрешава се и риба.
Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка. Този ден е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, съветва Иванка Лилова-
"да спрем надпреварата с времето,
да откъснем стръкче росна билка,
да се усмихнем на Слънцето и
заредени с енергия да извървим пътя до края на годината."

Хубав, слънчев и усмихнат празник и едно прекрасно лято!

Черешова задушница и празници в началото на лятното слънцестоене

Днес е Черешова задушница, която няма фиксирана дата, а всяка година се отбелязва винаги в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница.
А от вчера /21юни/ астрономическото лято вече е факт. Периодът около лятното слънцестоене се счита за изключително мощен, наситен с нарастваща, стабилна енергия и за него народният ни календар има традиционни празници, които тази година се насищат допълнително от подвижните църковни Петдесетница и празника на Светия Дух. Водеща е Петдесетница (Ден на Света Троица), голям християнски празник и съпътстващите й дни, свързани с русалска обредност. По настоящем се включва 24 юни - денят на Йоан Кръстител и съвсем тематично празникът на билките - Еньовден.

В Стария завет петдесет дни след излизането на евреите от Египет на Синайската планина Господ дава законите на Моисей. В Новия завет на Петдесетница, петдесет дни след Великден, Божият дух слиза при апостолите си и ги дарява с вяра и истина;  и още...

 Започвам с днешния ден, който е Черешова задушница, която се отбелязва винаги в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница и е втората Задушница за годината. В памет на починалите християни, се прибират душите на всички починали от Спасов ден до сега. Чрез богослужението в църквата, се  измолва прошка от Бога за нашите покойници.  

“Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” 

казва Библията.
Приготвят се жито, хляб, вино, плодове (череши) и други храни, които се раздават. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и черешите, които са дали името на тази панихида.

След Възнесението на Господ входът на царството небесно — раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно — с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.

В източното православие в една календарна година има 4 задушници — преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.

Утре е Петдесетница, петдесети след Възкресението на Спасителя, Св. Църква чества едно велико и славно събитие - слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария. Този празник всъщност е рожденият ден на Христовата църква.
Нарича се  Петдесетница, а още Пресвета Троица, понеже слизането на Светия Дух е дело на безкрайната милост от страна на трите Божии лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий и е един от най-големите християнски празници. 

Трите лица на Св. Троица са описани в първите три стиха на Библията.

„В начало Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1). Тук имаме Бог Отец.

„А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата" (Бит. 1:2). В този стих вече се говори за Бог Дух Свети.

„Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина" (Бит. 1:3). Тук излиза вече Словото, Бог Син.

По този начин трите Лица (Ипостаси) на Пресветата Троица ясно се открояват в първите три стиха на Библията

Празникът се нарича така, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Празникът бил тържествен и радостен, в Иерусалим се стичало голямо множество народ, за да принесат с благодарност към Бога установената от закона жертва. Апостолите заедно със Света Богородица били събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос.

Около третия час по еврейско време настанал голям чул шум от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън пламнал в душите на апостолите и изпълнени с благодат, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на различни, непознати за тях дотогава чужди езици.

Това им дало бодрост, сила и мъжество да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с готовност да отдадат и живота си за Христовата вяра.

Тогава свети апостол Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се присъединили към първата християнска общност.

След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден. Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква.

Понеделник след Петдесeтница е празникът на Светия Дух. Светият Дух обогатява човека с духовни дарове, украсява човека с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17)
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, (Галатяни 5:22-23) са: 

любов, радост, мир, дълготърпение, благост, 

милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание

Традиционно на 24 юни, се чества Еньовден - един от най-важните летни празници в народния календар - по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен, Еньовден (Еньов - ще рече Йоанов).

В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина-ще боледува.

 Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка. Този ден е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. Харесвам съвета на Иванка Лилова за най-виталния ден през годината, Еньовден:

"да спрем надпреварата с времето,
да откъснем стръкче росна билка,
да се усмихнем на Слънцето и
заредени с енергия да извървим пътя до края на годината."

 На този ден имен ден могат да празнуват имена: Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Енчо, Еньо, Иван, Ивана, Иванка, Йоан, Йоана, Даян, Даяна, Дилян, Диляна и имена на билки.

Седмицата, а и месеца ще завършат също празнично. Всяка година на 29 и 30 юни Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители, но може би ще отделя в самостоятелна публикация.

Хубаво, слънчево и щастливо лято!
 

В годината на Дракона - морска храна и картофи

На 23 януари 2012 г. в Китай и други азиатски страни започват тържества, свързани с посрещането на  Китайската Нова Година  (според китайския зодиак), Година на Дракона,

и като емблематична фигура за тях драконът ще властва до 9 февруари 2013.  Китайският дракон е символ на сила и мощ, богатство и мъдрост, и се счита за едно от най-щастливите животни в китайския зодиак. От всички 12 знака в китайския хороскоп този на Дракона е най-величествен. Той символизира късмета, положителното влияние в живота и напредъка. Годината на дракона е година за велики дела, иновативни идеи и големи проекти, дава щастие и успех на всички добри и честни хора. както и тези, които имат голям талант. Годината на Дракона се счита благоприятна за създаването на семейство, раждането на здрави и умни деца.

Дори и на масата, провокативно може да се привлече вниманието на патрона за тази година, съобразявайки се с неговите "вкусове". Тук съзнателно се опитах да избегна декорацията във вид на тематични фигурки, раковини и звезди, запалени свещи, бижута и други украшения. Драконът, който обича блясъка и величието, ще  хареса храната: редки видове риба и морски дарове, както и  ястия, добре подправени с черен пипер и босилек, джинджифил и канела карамфил и лют червен пипер, кориандър и индийско орехче. 

И най-важното:  
за щастие, в годината на Дракона храните
преди всичко трябва да бъдат изключително вкусни.  

Освен като година на Дракона, известната консултантската и маркетингова фирма Andrew Freeman &Co предвижда водеща кулинарна тенденция за 2012 като година на картофа. За тази тема подготвям друга публикация - обожавам картофи и всякакви изкушения с тях.

Сега избрах да обединя двете идеи и да заложа на комбинацията
морска храна и картофи -
 контрастно, малко огнено и много вкусно съчетание.

За начало- канапе от  рибен и вегетариански /келп/ хайвер 

върху картофен галет с гъста сметана и рохки яйца.

Картофеният галет, логично е направен от запечени картофени резени, оформени като розетка, които предварително леко са бланширани в горещо масло. Съчетаването на картофи с плътна сметана или крем сирене и яйца е класика. Акцентът с хайвер - светло-оранжев цвят, добър аромат, нежен, леко воднист вкус и фин аромат, позволява различни импровизации. За вегетарианци, хайверът от кафяви водорасли е една здравословна и добра алтернатива.

Още една комбинация между картофи гратен, хайвер и пикантен винен сос, 

чиято рецептата, за да не стане прекалено дълго,  ще публикувам отделно. 

Следва печена сьомга под ароматна билкова коричка с гарнитура от задушени зеленчуци 

Печено филе сьомга под ароматна билкова коричка 

Продукти:

700 гр филе от тихоокеанска сьомга* /стандарт MSC за риболовни райони/

с подправки "прованс""

/ магданоз, чесън, лук, босилек, естрагон, мащерка, чубрица, майорана, черен пипер, девисил/

70 гр. масло

Приготвяне:

Филето от сьомга се поставя върху хартия за печене и отгоре се подрежда нарязаното на парченца масло. Запича в предварително загрята фурна на 200С /без да се размразява/ за около 40 минути. През първите 20 мин. филето е покрито с ал. фолио, след което се маха и печенето продължава до готовност /общите 40 мин. са напълно достатъчни/.

* вариант е филето да се изпържи и на тиган.

Сервирах с  млечен сос  и задушени на пара броколи. 

Чудесно  е  това филе от сьомга с билки /дори студено/ и го препоръчвам -
сочно, крехко и много ароматно.

Вариант за предястие - 

пържени картофени гредички, в компанията на миди, маринована риба,
хайвер и морски водорасли.

Много ми хареса посланието за тази година:  

Тази година, ние трябва да даваме любов, любов и любов. А любовта ще се върне към нас.

Цялата вселена ще свети от любов и енергия.
Да не се забравя, че драконът е кармично животно  и  връща положителна енергия, 

която сме дали на другите. Това не е трудно.

Опитайте...

Гъбен пастет с крем сирене и свежи подправки

Тези дни Зори предложи чудесна идея за лятна вечеря с гъби. Хареса ми, обичаме гъби и такъв тип леки ястия. Имах купени гъби и прясна мащерка...
Но преди тях, лятната тема за слънцето и гъбите има още една пресечна точка. Знае се, че гъбите съдържат значителни количества витамин D. Интересното е, че подобно на хората, гъбите синтезират витамин D, когато са изложени на слънчева светлина (UV). Дори и изкуствено подлаганите на ултравиолетова светлина са единственият естествен, не животински източник на слънчевия витамин D, считан като едно от поредните чудеса за човешкото здраве.
В моята колекция с рецепти отдавна отлежава един вегетариански гъбен пастет и ... надделя. Оказа се незаслужено пренебрегван и чудесен като предястие, за сандвичи, а за някои – основно ястие. Гъбите имат специфичен вкус, който се засилва по време на готвене. Нарязани на тънко и бавно карамелизирани с малко масло и чесън, дори и обикновените печурки успяват да развият наситен вкус и аромат. Още свежи подправки, малко вино и опаковка крем сирене /има изобилие от вкусови варианти/ – лесно, бързо и засищащо…, дори и след ден.

Гъбен пастет с крем сирене и свежи подправки
/адаптирано по Herbed Mushroom Pâté/

Продукти за около 2 ч.чаши
2 с. л. масло
350 -400 гр. гъби*, нарязани
2 скилидки чесън**
2 с. л. сухо бяло вино
200 гр. крем сирене с билки
1 с.л. нарязани пресни подправки / мащерка, магданоз, копър/
½ ч.л. сол /на вкус
¼ ч.л. прясно смлян черен пипер
1 щ. индийско орехче /по желание/

* по-ароматно ще се получи с микс от гъби или да се добавят към печурки няколко шийтаке.
** освен чесън може да се използва и кромид лук, но аз не харесвам неговия вкус в този тип блюда.

Маслото се разтопява в тиган на средно висока температура. Добавят се гъбите, чесън и леко запържва, докато течността се изпари и гъбите се задушат и зачервят. Налива се виното и разбърква, докато се изпари. Оставя се да изстине.
В кухненски робот се поставя крем сиренето/кремообразно, не тип "крема'/, гъбите, сол и черен пипер и миксира до желаната гладкост на сместа. Овкусява се със свежите подправки и при желание за по-фина структура отново пюрира.


Ако се съхранява в хладилник /може да се запази за няколко дни/, пастетът се уплътнява, стяга допълнително, обединява и обогатява вкусовете.


Сервира се с хляб или солени бисквити, аз го комбинирах с още малки пърленки, гриловни гъби, маслини и пържени "сандвичи" от картофи със свежи подправки. Добре се съчетава с песто и настъргано твърдо сирене /пармезан или друго, аз имах грана падано/.

Е, не може без снимка в близък план, стил "ала Ина":)


Опитайте…

24 юни - Еньовден

Еньовден е.



Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на 24 Юни по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен , Еньовден (Еньов - ще рече Йоанов).

В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина-ще боледува.


Посветен на слънцето, на борбата между доброто и злото, на надеждата за здраве и добруване. Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева на я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето.Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари /не мога да пропусна Лечителят - Петър Димков/ могат да намерят и използват.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янка, Янко, Янчо.
Разрешава се и риба.
Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка. Този ден е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, съветва Иванка Лилова-
"да спрем надпреварата с времето,
да откъснем стръкче росна билка,
да се усмихнем на Слънцето и
заредени с енергия да извървим пътя до края на годината."


Снимките са взаимствани от интернет галерия.

Пресни картофи със зелен сос /Salsa verde

Това, че пресните подправки и билки са в силата си, а и се намират все още дребни ранни картофи, ме провокира за тяхното вкусово обединяване. Резултатът е -
постно, леко лятно ястие или гарнитура с много аромати и свеж вкус.


Пресни картофи със зелен сос /Salsa verde

Продукти за 2 порции:
600 гр. пресни картофи, почистени
Salsa verde
1с.л. магданоз /сложих 2с.л./
1с.л. мента, маточина или кориандър
1с.л. каперси
2с.л. краставички /в рецептата са кисели, замених с пресни
2 стръка пресен лук, нарязан
1/2 лимон, кора и сок
1 скилидка чесън
50 мл. зехтин или рапично масло
сол и черен пипер, на вкус

Картофите се сваряват в подсолена вода и отцеждат.


Подготвя се зеленият сос, чрез пасирене в кухненски процесор на всички продукти без каперсите. Те се добавят накрая и с още едно пулсиране сосът е готов.


Топлите картофи се заливат с полученият сос.


Могат да се сервират веднага, но след около 1/2 час ароматите се обединяват по-добре.


Бях впечатлена от снимките към тази рецепта. Опитайте...

Еньовден - 24 юни

Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на 24 Юни по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Кръстител. В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янка, Янко , Янчо.
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина-ще боледува.


Посветен на слънцето, на борбата между доброто и злото, на надеждата за здраве и добруване. Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева на я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето.Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари /не мога да пропусна Лечителят - Петър Димков/ могат да намерят и използват.


В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.

Някъде бях чела и ми хареса -
Еньовден -
празник на умиращото и раждащото се слънце !
Еньовден,
средата на годината -
половината е минала, другата половина предстои.
На този ден да спрем надпреварата с времето,
да откъснем стръкче росна билка,
да се усмихнем на слънцето и
заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.