Малък Сечко започва с триадата Трифунци

Месец февруари започва с поредица от три последователни дни,  
наречени според народните традиции - Трифунци:

1 февруари — Трифоновден, 

2 февруари — Сретение Господне 

3 февруари — Свети Симеон, като

01. февруари (14 февруари стар стил) е ден на Св. мъченик Трифон  и се отбелязва като пред празненство на Сретение Господне

Св. Трифон произхожда от Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Името на светеца е от гръцката дума τρυφή - мекота, нежност, деликатност.Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.
Най-често в иконите светецът е изобразен да държи кръст в дясната си ръка, докато в лявата има малък сърп, като символ на основното оръдие за обработката на лозята и градините.през средновековието, и  още...

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
А по стар стил на 14 февруари се празнува като ден на лозаря.

Народните обичаи са нарекли дните след Трифоновден Вълчи празници. Според преданията в тези два дни вълците бесуват. За да се предпазят хората от тях, се следвали строги правила на поведение. Месели се обредни хлябове, които се раздавали, а по това какво е времето на 2 февруари хората гадаели какво им предстои през годината.

Най-големият сред тази поредица се отбелязва всяка година на 2 февруари -
  /Сретение (слав.) - среща, посрещане/ Сретение Господне

Зимна Богородица, Вълча Богородица - Сретение господне, е един от 12-те големи християнски празници през годината и един от четирите празника, посветени на Божията майка.

Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм. Този закон определял веднага след навършването на 40 дни от рождението на момчето майката да принесе в жертва на Бога. Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането на дете майката да го носи в църква, за да го представи на Бога, да отпразнува своето очищение и да се прави угощение в чест на детето. Прието е да се вярва, че Богородица закриля майките и бременните и бди над раждаемостта в семейството. Затова по време на раждане бабите, които акушират, поставяли иконата на Дева Мария с младенеца в стаята на родилката, която отправяла към нея молба за помощ и леко раждане.
 Вторият ден на Малък Сечко се нарича Петльовден или Петеларовден /по стар стил/. Най-разпространен този празник е в Източната част на България. Той се празнува за здраве на момченцата, като майките на мъжки рожби колят петел за здраве на детето си. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита се раздават по съседите за здраве.

На другия ден след Сретение господне се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Православната църква почита св. Свети Симеон Богоприемец е един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки.
По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Младенеца, взел го на ръце и в пророческо вдъхновение извикал:

"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и  слава на Твоя народ Израиля!"

Имен ден празнуват:

1 февруари:  Лозан, Лоза, Трифон (Трифоновден, Трифон Зарезан, Св. Трифон)
2 февруари: Ванеса, Момчил, Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Ралин, Радина, Радослав, Радислава, Средко, Средка, Сретен, Сретен (Петльовден по стар стил)
3 февруари:  Симеон, Симеонка, Симона, Мона, Мончо,Моника , Моньо (Св. Симеон Богоприимец, Зимен Симеоновден)

А на 6 - февруари Православната църква почита паметта на Св. равноапостол ФотийЦариградски патриарх - от гръцкото photos - светлина.

Имен ден празнуват: Пламена, Огнян, Огняна, Светлин, Светльо, Светла, Светослава, Фотий, Фотин, Фотина и всички, които носят в името си светлина.

А на 10 февруари всяка година Православната църква чества паметта на
св. свещеномъченик Харалампий и св. мъченица Валентина.

Според преданието, още приживе Св. Харалампий открил целебните свойства на меда, затова точно на неговия празник се освещава мед, а св. Харалампий се почита като закрилник на пчеларите. Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Божествена Света Литургия и по традиция се освещава новия мед.

Имен ден на: Валентин, Валентина, Валя, Ламби, Хараламби

И още...

Календар за постните и православни празнични дни 2016

Един много удобен и нагледен календар за постните и православни празнични дни за тази година:

И само за постите  в по-едър план:

И календар за именните дни:
Повечето именни дни всяка година се отбелязват на една и съща дата. Изключение правят подвижните именни дни, те се празнуват в различни дати през годините (в списъка са посочени с оранжев цвят). Именните дни се честват от източно-православната църква, в чест на светци – преподобни, мъченици, свещченомъченици, великомъченици, пророци, апостоли и равноапостоли.
Някои именници могат да срещнат името си няколко пъти в календара, вие сами изберете кога да празнувате своят имен ден. Според различни източници тези имена, които не присъстват в календара, могат да празнуват на Св. 40 мъченици (9 март), без да имат официално имен ден.

 КАЛЕНДАР С ВСИЧКИ ИМЕННИ ДНИ ОТ 2016 г.

Кръщение Господне - Богоявление - Йорданов ден

Седмицата отбелязва Кръщението Господне, големите православни празнични дни - Богоявление и Ивановден. В народната традиция се наричат по общо име "Водици ", заради връзката им към водата.  В деня преди Богоявление /Водици/ в храмовете се извършва Велик водосвет, който е най-тържественият водосвет през годината. Водата е символ на живота, на очистването, а осветената вода се превръща в средство за духовно пречистване, освещаване и телесно изцеление...  

"И ето, отвориха Му се небесата, 

и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. 

И ето, глас от небесата, който казваше: 
 Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)!"

 

Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица. /Според библейската легенда на 6 януари /по Грегорианския календар/ Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. /

Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица.

 Кръщение Господне - Йордановден или Богоявление 

Кръщение Господне, също Богоявление, Водици или Йордановден е християнски празник, отбелязващ кръщението на Исус Христос в река Йордан, който се чества на 6 януари по Грегорианския календар. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението" на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Водата на Богоявление лекува всички болести.

Във всяка къща на този ден се прави обредна трапеза, която се прекадява, и като за празник, се пече се и прясна пита. На този ден имен ден празнуват 

Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка.

С това свето кръщение приключват т.нар. “некръстени” дни на вселената и започва новият годишен кръговрат на плодородие, родовитост и благоденствие.

Следва денят на Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен - Ивановден.

 Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.

Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен или Ивановден

 

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
Ивановден (от старобълг. "Бог е милостив", от евр. "Божа благодат") е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос като пратеник на Бога и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан.  Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.

Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените ”мръсни дни„ са свършили и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот. На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи.Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.

Празнуват и всички, които носят името на светеца: Иван, Иванка, Ивана, Ивайло, Ивайла, Иво, Ива, Йоан, Йоанна, Жан, Жана, Ваньо, Ваня, Калоян или Калояна

На този ден се поглежда напред към бъдещето,

с пожелания да се сбъднат

очакванията за добро здраве, плодородие и щастлив живот !

И след тях, на  8 януари по стара традиция в миналото се отбелязвал Бабинден. 

 А на 12 януари православната църква чества Света мъченица Татиана.

Светли, честити празници,

с пожелания за
здраве, благоденствие и радост!