вторник, 18 септември 2012 г.

Соте от патладжан с мед и мащерка



Моите приоритети сега са други... Без много уводни думи, една по-различна идея за приготвяне на син домат, докато все още е в сезона. Хрупкав отвън и мек отвътре, и полят с пчелен мед. За любителите на съчетанието сладко и солено при пурпурния зеленчук е нетрадиционно, но много успешно. Рецептата е испанска, с особеност при извличането на горчивия вкус - чрез изкисване в прясно мляко.  Сладкият нюанс на меда се вписва деликатно към богатия и плътен вкус на патладжана. Ароматна композиция се допълва от стрък уханна мащерка.



Соте от патладжан с мед и мащерка

Продукти:
2 патладжана
2 ч. чаши прясно мляко
брашно за паниране
зехтин или слънчогледово олио за дълбоко пържене
пчелен мед
мащерка

Патладжаните се нарязват на шайби, по желание могат и да се обелят. Поставят се в купа и заливат с прясното мляко. Притискат се чиния и оставят да престоят няколко часа, най-добре за нощ.
Отлежалите патладжани се отцеждат се от течността и подсушават леко. Смесват се брашно със сол на вкус. Всяко парче се овалва добре  в брашното и поставя да се пържи в загрята мазнина.
Пържат се до златисто, изваждат се и отцеждат върху абсорбираща мазнината хартия.
Сервират се горещи, поляти с мед и поръсени с ароматна мащерка.


Чудесно се съчетава с плочка бяло саламурено сирене, свежа рукола, както и варена царевица, всяко едно в вкусова хармония с пчелен мед.


Опитайте...




понеделник, 17 септември 2012 г.

Честваме Светите Вяра, Надежда, Любов и София и първи учебен ден

Днес, 17 септември,
 отдаваме почит на основните ценни добродетели, който ни крепят –
вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

"Човек не може да бъде мъдър,
ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния".


Тачи се паметта на трите сестри
Вяра, Надежда и Любов и на майка им София.

..." - Аз съм християнка!
Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля.
С това име се хвалят и моите три дъщери!..."

Това са имената на т. нар. от богословите “Етична Света Троица”, които внушават, че човек не може да бъде мъдър, ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния.
Едва ли има нищо по-хубаво от завета, оставен ни от Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов.”
Познатото предание:
 

Почит към наречените на тях основни добродетели, който ни крепят:
вяра, надежда, любов и мъдрост.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ!


Първият учебен ден тази година съвпада с християнския празник. 
 Нека е успешна, изпълнена с хубави емоции и моменти, на добър час!
 

Вяра, Надежда и Любов
Нека мъдростта, вярата, надеждата и любовта, бъдат съхранени в нас и около нас!

вторник, 11 септември 2012 г.

Споделено...



Стара българска поговорка гласи:
"Кое е по-голямо от царя -  Д Е Т Е Т О !!! ", а когато става въпрос за внуче…)
Нашето е облечено в синьо 
и избра да се роди на 7 септември в класически данни - 3кг. и 50 см. 
Едно малко човече,
което дарява безкрайно щастие, любов и пълнота,
вече подчинява мислите и дейностите на всички ни.
Природата го е отредила с прекрасни родители – грижовен татко и нежна майка, които избраха за него красиво и мъжествено име  Александър!  


Докато чакахме да се роди си мислех за популярната поема и чудото на майчинството.

Ще я наричаш Мамо...
/в съкратен превод/
Един ден преди да се роди бебето се среща с Всевишния: 
- О, мой Създателю, ще отида на земята, а не знам какво да правя там?
- Аз създадох за теб един ангел, който ще бъде до теб. 
- Но Създателю мой, аз не разбирам техния език. Как ще се разбирам с тях? 
- Ангелът, който създадох за теб, ще те научи на езика им. 
- Всевишни, доколкото чух на земята има много злини. Как ще се предпазя от тях? 
- Не се притеснявай! Ангелът, който създадох за теб, ще те пази с цената на живота си. 
- Създателю, как ще се върна отново при Теб? 
- Ангелът, който създадох за теб, ще те научи как да се върнеш при мен. 
Тогава дошли ангелите и казали, че е време да го заведат на земята. Бебето попитало Всевишния: 
- Всевишни, как е името на ангела, който си създал за мен? 
- Ангелът има много имена... ... ти ще я наричаш Мамо!


В този дух има още една поема /Daddy's Boy - Patsy Gaut/, която прочетох преди много години и мечтаех да я подаря на моя син, в деня когато стане баща, той да я предава на неговия и така, всеки път, когато  родът се възродява отново:

До всеки баща на малко момче

Има върху теб насочени малки очи
и те те наблюдават ден и нощ.
Има към теб насочени малки уши,
които бързо улавят всичко, което казваш ти.
Има малки ръце, съвсем нетърпеливи
да направят всичко, което правиш ти.
И малко дете, което мечтае за деня,
когато ще бъде като теб.
Ти си на малкото дете идол,
ти си най-мъдрият между мъдрите.
В неговото малко съзнание относно теб
няма съмнение, дори в зародиш.
То вярва в твоята преданост,
държи на всичко, което казваш и правиш ти.
То ще казва и ще прави по своя път,
когато порасне, тъкмо като теб.
Има малко дете с широко отворени очи,
което вярва, че ти винаги си прав.
А неговите очи са винаги отворени и
то наблюдава ден и нощ.
С всичко правено от теб, всеки ден,
ти даваш пример –
на малкото дете, което чака да порасне
и да стане като теб!

Малкото добро момче е вече у дома … Бъдещето е пред него.
Поехме го с много обич и много пожелания:
Да бъде здрав, силен и щастлив …
Благословен,
с късмет, с успехи и с талант - умен, мил и работлив…
Винаги усмихнат, весел и красив -
на мама радостта и на татко гордостта!