неделя, 20 декември 2009 г.

Игнажден – Коледа наближава!

Игнажден е.
Чества се в деня на Предпразненство на
Рождество Христово
- 20 декември (2 януари ст. стил)


Свети Игнатий Богоносец по предание е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал: "ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно".
Колкото до самия Св. Игнатий Богоносец, той е роден и живял през ІІ век.
Св. Игнатий бил един от многото ученици на Йоан Богослов и заемал архиепископската катедра в Антиохия. Подобно на много други ревностни християни, той бил постигнат от яростта на гоненията. Смъртта му била мъченическа - загива разкъсан от диви зверове на сцената на римския колизеум.

Игнажден е свързан с един твърде характерен обичай във всички източно-православни народи. Игнажден е от тези народни празници, които се честват из цялата България, и закономерно е разпространен под най-различни названия.

В Северна България денят на Св. Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак), в Южна България бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (Родопите) и Полаз, или Полязовден, (Котленско).

На 20 декември народът празнува своеобразна Коледа, като в Източна България, например, традицията повелява изцяло постна трапеза.С деня на св. Игнат започва честването на Новата година и на коледните празници. Знак за това е обичаят "полазване". Неговата символика насочва към бъдещето, към това, което следва през следващата година.

И така, какво е "сполезът"? Това е късметът. Първият гост, който прекрачи прага на дома, е от особено важно значение, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на семейството и стопанството.Не случайна е народната приказка "На Св. Игнат по госте се не иде!". Тази мъдрост е продиктувана от страха на хората, да не би някой човек, на когото не му върви, да им дойде на гости.

По същата причина онези пък, които са късметлии, имат "добър полаз", още по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия, та рано сутринта на следния ден да посетят поканилите ги.Българските вярвания обаче не се изчерпват с чистата символика. Важен е ритуалът. Когато сполазникът влезе в двора, той задължително поздравява с новата година. След това влиза в къщата и взима от дръвника пръчка. Започва да разбърква огнището и реди следните думи: "Колкото искрици, толкова яренца, теленца, кончета...".

Друга част от поверието задължава гостът-сполазник да седне най-напред върху донесени му от домашните пръчки или слама. Посяда върху тях за известно време, а символиката в тези действия е да се мътят квачките през годината.Подир това на сполазника му се дават сито и пшеница, той поръсва къщата и благославя: "Да се роди дето рало ходи, дето ходи или не ходи!".От своя страна, за тази добрина, която им се прави, домашните не остават длъжни. Те обсипват с пшеница и сушени плодове сполазника за плодородие. В някои райони пък му се дарява риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.

Със сполазника Игнажден не свършва. Този ден обозначава приближаването на едно ново начало. В този ред на мисли денят е добър за гадаене, казват хората. На Св. Игнат момите гадаят за кого ще се омъжат.Ритуалът е следният: момата сяда на дръвника и се посипва с ечемик, като нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". След това момата взема в едната си ръка трески, а в другата - ечемик, и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемикът поставя под възглавницата. Този, който й се присъни през нощта, е бъдещият й съпруг.

На 20 декември традицията повелява жените да не работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.На Игнажден жените измитат комините и изхвърлят заждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това се прави, за да се запази благополучието от недоброжелателството на магьосниците.Традицията да не се дава работа на момите на 20 декември е продиктувана от религията. На този ден започват родилните мъки на Богородица.

В този ден се събират и коледарите, за да заучават коледарските песни. Една от тях гласи: "Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога".

И все пак на Игнажден всеки от домашните е полазник. Особено онзи, който стане по-рано и излезе на двора.Поверието изисква той също да внесе трески, клечки, слама, да ги хвърли в огъня и да рече: "Чуррр, пилета, агнета, телета, кончета, малки деца, момчета! Чур!". А колкото повече искри изскачат при слагането, толкова повече плодородна ще бъде годината.

Друго българско поверие тълкува деня така: на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през годините работата ще върви по-леко.

Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
По традиция се месят колачета за всеки член на семейството, има забрана за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо.

Да си пожелаем добри гости да донесат
здраве, късмет и благоденствие във всеки дом.


И ...по Коледа стават чудеса!

5 коментара:

Еoc каза...

Диани, желая здраве и късмет на цялото ти семейство! Бог да ви пази!

П.С. Сутринта пред мен и още две жени в черквата извадиха ковчежето с парченцето от мощите на Св.Иван Рилски. Приех го като добра поличба :)

di_ani каза...

Зорница,
Благодаря от сърце.
Ти си и моят "полазник" за Игнажден в този пост. Драго ми е,
и аз го приемам като добра поличба.

Нека днес добри гости донесат в дома ти здраве, късмет и благоденствие.
Бог да ви пази!

Dimitrana S. каза...

Всичко най-добро на днешния ден, мила Диани, и не само на него!

Прегръдка и :-)

di_ani каза...

Дими,
Благодаря от сърце!
Хубави и радостни празнични дни
и от мен!
Топла прегръдка, Диана

Nena3110 каза...

Splendid!
And, thanks for visiting!