Карамелизирани кестени и круши със синьо сирене и шоколадов сладкиш

Това е един сезонен, сгряващ съставен десерт от типа, който харесвам: богат на вкусове, различни компоненти и текстури, топли цветове и фини аромати, с възможност за избор на нюанси и лично въображение. Основната идея е в комбинирането на няколко групи утвърдени вкусови класики: сладки поширани круши и пикантно десертно синьо сирене,  гарнирани с някакъв шоколадов  сладкиш, брауни, кейк или резен торта, макар и без централна роля със свое обединяващо, хармониращо и шоколадово присъствие. И безспорен акцент в десерта са карамелизираните кестени. Наричат кестените /chestnuts/ „хлябът на гората” - безкрайно вкусни и сговорчиви плодове, със забележителен леко наслаждащ вкус, със землисто-горски нотки на диви гъби и мъх, чудесни и в сладки, и в солени съчетания. Освен много полезни, когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до захари, кестените придобиват сладникав приятен вкус, типичен зимен аромат, а и се счита, че имат способността да зареждат тялото с позитивна енергия. Нежното ухание на свежа настъргана портокалова и лимонова кора, плътен кехлибарено карамелен сос и затоплена чаша бренди, /съвсем не задължителна:)/ допълват цялата композиция с лек финален щрих…

Карамелизирани кестени и круши със синьо сирене и шоколадов сладкиш

 /по идея, с изменение от Poached Pears with Caramelized Chestnuts with Roquefort Cheese/

Продукти за 4 порции

2 круши, твърди, почистени и разполовени

12 кестена термично обработени*
¼ ч. чаша мед

¼ ч.чаша захар
¼  ч.чаша вода
60 гр. несолено масло
2 с. л. бренди или друг портокалов ликьор
1 с.л. лимонова кора (фино настъргана)
1 с. л.  портокалова кора (фино настъргана)
250 гр. горгонзола, рокфор или друго меко, зряло десертно сирене
4 с.л. сирене рикота, по желание
4 порции шоколадов сладкиш по избор, най-добре без глазура
напр. браунис с  орехи или шоколадов  сладкиш, брауни, кейк или резен торта

още портокалова и лимонова кора за поръсване

*Може да се използват печени или варени /избрах варени/

Първо се подготвят кестените: С остър нож и много внимателно се цепват върховете на кестените. Варят се в тенджера, покрити с 2-3 пръста вода след като заврят.за около 20 -30 или повече минути, според сорта и големината. Счита се, че противно на очакванията, повечето варене не правят кестените по-меки и вкусни, напротив, преваряването води до тяхното разронване. Препоръчва се да се отцедят от водата и да обелват докато са още топли внимателно с нож. В голям тежък тиган се разтопяват захарта до нейното карамелизиране, поставя се маслото, след това разбърква с меда, водата и брендито/портокалов ликьор. Добавят се обелените кестени и оставят да заврят. Следват лимоновата и портокалова кора, почистените и нарязани круши, след това се намалява  силата на котлона и оставя да къкри около 15 минути или докато крушите са омекнат, без да се разваряват. Изваждат се крушите и кестените, а останалата течност се сгъстява допълнително, ако е необходимо до карамелен сос.

В чиния за сервиране се подреждат парчета поширани круши, карамелизираните кестени и  заливат с още ароматен сос. Гарнират се с парче шоколадов сладкиш, резен синьо сирене и /или лъжичка сирене рикота, по желание.

Отгоре се потърсват с фино настъргана свежа портокалова и лимонова кора, стрък прясна мащерка и десертът е готов за сервиране.

Вече споменах, че затоплена чаша бренди, /макар и не съвсем задължителна:)/ допълва цялата композиция с лек финален щрих…

Опитайте...

Кръщение Господне, Богоявление, Водици, Йордановден

В навечерието сме на светлите християнски празници Богоявление,  

популярен като Кръщение Христово, Йордановден и Водици -

 Богоявление на 6 януари и следващият Ивановден /на 7 януари/

Кръщение Христово, Богоявление, Йордановден, Водици – какво празнуваме?

Едно пояснение от свещеник Йордан Аврамов: 

"...Същността е онова събитие, което се е случило и което носи в себе си спасителен характер – явяването на Иисус Христос и кръщаването му от Йоан Кръстител в река Йордан. Този акт е бил засвидетелстван от Бог Отец, чийто глас се чува от небесата: „Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение”, и от Дух Свети, който се спуска във вид на гълъб върху Иисуса, кръщаващ се във водите на реката. Това всъщност е явяването на Троичния Бог и затова денят, в който празнуваме кръщението на Иисус Христос, се нарича Богоявление. Така самият Бог свидетелства, че този Иисус, който току що се е кръстил във в река Йордан, е Месията, Той е Спасителят, Той е примирителят между Него и човеците. Това е най-важното, което трябва да се знае за този празник и основна част на празничния ритуал е освещаването на водите. Както тогава, кръщавайки се в река Йордан, Христос е осветил водата, така сега, и ние, като спомен за онова дело, и като акт на обновлението на света и на природата, всяка година на 5 и 6 януари, освещаваме водата...."

Православната църква отбелязва Кръщението Господне, а предшестващият празник Водици води началото си още от преди Христа и е бил приеман като символ на живота и сътворението. В народната традиция се наричат по общо име "Водици ", заради връзката им към водата и на този ден, в строг пост, преди Богоявление /Водици/ в храмовете се извършва Велик водосвет, който е най-тържественият водосвет през годината. Към тези празници, не само поради близкото разположение, трябва да се смята и “Бабинден”, който винаги е на 8 януари.

"И ето, отвориха Му се небесата, 

и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. 

И ето, глас от небесата, който казваше:  

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)!"   

Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица. /Според библейската легенда на 6 януари /по Грегорианския календар/ Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител./

Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица. Три са празниците, които на този ден се отбелязват – Кръщение Господне, Богоявление и Йордановден, така изказани са като в редица, но всеки е колкото другите главен по старшинство.

 Кръщение Господне - Йордановден или Богоявление 

Кръщение Господне, също Богоявление, Водици или Йордановден е християнски празник, отбелязващ кръщението на Исус Христос в река Йордан, който се чества на 6 януари по Грегорианския календар. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението" на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата, а млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и до изваждат.  Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Счита се, че водата на Богоявление лекува всички болести. 

Във всяка къща на този ден се прави обредна трапеза, която се прекадява, и като за празник, се пече се и прясна пита. На този ден имен ден празнуват Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка. С това свето кръщение приключват т.нар. “некръстени” дни на вселената и започва новият годишен кръговрат на плодородие, родовитост и благоденствие. 

Следва денят на Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен - Ивановден. 

Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.  

Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен или Ивановден

 

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
Ивановден (от старобълг. "Бог е милостив", от евр. "Божа благодат") е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос като пратеник на Бога и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан.  Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.
Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените ”мръсни дни„ са свършили и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот. На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи.Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.

Празнуват и всички, които носят името на светеца: Иван, Иванка, Ивана, Ивайло, Ивайла, Иво, Ива, Йоан, Йоанна, Жан, Жана, Ваньо, Ваня, Калоян или Калояна  

На този ден се поглежда напред към бъдещето,

с пожелания да се сбъднат очакванията за добро здраве, 

плодородие и щастлив живот !
 

 
И след тях, на  8 януари по стара традиция в миналото се отбелязвал Бабинден.  А на 12 януари православната църква чества Света мъченица Татиана.

 

И още църковни празници през 2019

Светли, честити празници,
с пожелания за здраве, благоденствие и радост!

Шоколадови шампанизирани трюфели

За празник като за празник... Вече се очертава традиция да започвам първата публикация за Новата година с нещо сладко и празнично. В тази насока домашно приготвените бонбони са много подходящи, които макар и да не претендират за съвършенство, имат свое неповторимо очарование, фин вкус и аромат. Логично за основа се препоръчва качествен шоколад, нежни ухания и въображение за разкошни комбинации от шоколад, сметана, плодове и добавки. Като потвърждение на името bon-bons, повтаряйки думата "бон", в смисъл на "добър", те наистина са добри, а съвременните технологии позволяват лесно и бързо приготвяне. Вкусовете също се променят, освен класическите шоколадови нюанси все повече се налагат по-екзотични нотки с вкус на солен карамел, вино, бекон и синьо сирене, яйчен ликьор, сега и хубаво шампанизирано вино. Ето ги и тях, почерпете се...

Шоколадови шампанизирани трюфели

/по идея, с изменения от  champagne chocolate truffles/

Продукти за 24 -30 бр.

200-250 гр. бял шоколад*

30 гр. масло

¼ ч.чаша течна подсладена сметана

¼ ч.чаша ароматно шампанизирано вино**

1 ч.л. ванилов екстракт

1 ч.л. фино кокосово брашно /не стърготини/

* количеството зависи от желаната плътност на пълнежа

** може да се използва пенливо и безалкохолно детско

За чашки или глазура:

200 гр. черен шоколад

1 с.л. кокосово масло

 1чаша =240 ml.

Белият шоколад се нарязва на дребно и оставя на стайна температура, заедно с маслото се разтопява на водна баня. /Купата с шоколад да не се допира до водата./
Загрява се сметаната до завиране и излива над шоколада, разбърква се до хомогенизиране и добавят виното и ароматите. След тяхното поемане, последно е кокосовото брашно и разбърква до получаване на  гладка смес. Оставя се отворена, докато се охлади напълно, след това се прибира в хладилник за около  час до пълно стягане.
Черния шоколад се нарязва на дребно и оставя на стайна температура, заедно с маслото се разтопява на водна баня. /Купата с шоколад да не се допира до водата./ С получената течна маса се намазват или пълнят гнезда за бонбони, като излишното количество се отцежда. Едно полезно и нагледно видео. Поставят се в хладилник за стягане. С охладената смес се пълнят гнездата  и отгоре се запечатват с още тъмен шоколад. Поставят се в хладилник за окончателно стягане.

Изваждат се от формите, декорират по желание или поръсват само с какао, 

а чаша нежно пенливо вино се подразбира.

И пълнежа в по-близък план

Опитайте...