Кръщение Господне, Богоявление, Водици, Йордановден

В навечерието сме на светлите християнски празници Богоявление,  

популярен като Кръщение Христово, Йордановден и Водици -

 Богоявление на 6 януари и следващият Ивановден /на 7 януари/

Кръщение Христово, Богоявление, Йордановден, Водици – какво празнуваме?

Едно пояснение от свещеник Йордан Аврамов: 

"...Същността е онова събитие, което се е случило и което носи в себе си спасителен характер – явяването на Иисус Христос и кръщаването му от Йоан Кръстител в река Йордан. Този акт е бил засвидетелстван от Бог Отец, чийто глас се чува от небесата: „Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение”, и от Дух Свети, който се спуска във вид на гълъб върху Иисуса, кръщаващ се във водите на реката. Това всъщност е явяването на Троичния Бог и затова денят, в който празнуваме кръщението на Иисус Христос, се нарича Богоявление. Така самият Бог свидетелства, че този Иисус, който току що се е кръстил във в река Йордан, е Месията, Той е Спасителят, Той е примирителят между Него и човеците. Това е най-важното, което трябва да се знае за този празник и основна част на празничния ритуал е освещаването на водите. Както тогава, кръщавайки се в река Йордан, Христос е осветил водата, така сега, и ние, като спомен за онова дело, и като акт на обновлението на света и на природата, всяка година на 5 и 6 януари, освещаваме водата...."

Православната църква отбелязва Кръщението Господне, а предшестващият празник Водици води началото си още от преди Христа и е бил приеман като символ на живота и сътворението. В народната традиция се наричат по общо име "Водици ", заради връзката им към водата и на този ден, в строг пост, преди Богоявление /Водици/ в храмовете се извършва Велик водосвет, който е най-тържественият водосвет през годината. Към тези празници, не само поради близкото разположение, трябва да се смята и “Бабинден”, който винаги е на 8 януари.

"И ето, отвориха Му се небесата, 

и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. 

И ето, глас от небесата, който казваше:  

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)!"   

Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица. /Според библейската легенда на 6 януари /по Грегорианския календар/ Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител./

Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица. Три са празниците, които на този ден се отбелязват – Кръщение Господне, Богоявление и Йордановден, така изказани са като в редица, но всеки е колкото другите главен по старшинство.

 Кръщение Господне - Йордановден или Богоявление 

Кръщение Господне, също Богоявление, Водици или Йордановден е християнски празник, отбелязващ кръщението на Исус Христос в река Йордан, който се чества на 6 януари по Грегорианския календар. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението" на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата, а млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и до изваждат.  Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Счита се, че водата на Богоявление лекува всички болести. 

Във всяка къща на този ден се прави обредна трапеза, която се прекадява, и като за празник, се пече се и прясна пита. На този ден имен ден празнуват Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка. С това свето кръщение приключват т.нар. “некръстени” дни на вселената и започва новият годишен кръговрат на плодородие, родовитост и благоденствие. 

Следва денят на Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен - Ивановден. 

Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.  

Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен или Ивановден

 

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
Ивановден (от старобълг. "Бог е милостив", от евр. "Божа благодат") е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос като пратеник на Бога и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан.  Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.
Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените ”мръсни дни„ са свършили и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот. На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи.Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.

Празнуват и всички, които носят името на светеца: Иван, Иванка, Ивана, Ивайло, Ивайла, Иво, Ива, Йоан, Йоанна, Жан, Жана, Ваньо, Ваня, Калоян или Калояна  

На този ден се поглежда напред към бъдещето,

с пожелания да се сбъднат очакванията за добро здраве, 

плодородие и щастлив живот !
 

 
И след тях, на  8 януари по стара традиция в миналото се отбелязвал Бабинден.  А на 12 януари православната църква чества Света мъченица Татиана.

 

И още църковни празници през 2019

Светли, честити празници,
с пожелания за здраве, благоденствие и радост!

Зимните празници Водици, Богоявление, Ивановден

В очакване на големият християнски празник Богоявление, популярен като Кръщение Христово, Йордановден и Водици - харесах това пояснение от свещеник Йордан Аврамов: "...Същността е онова събитие, което се е случило и което носи в себе си спасителен характер – явяването на Иисус Христос и кръщаването му от Йоан Кръстител в река Йордан. Този акт е бил засвидетелстван от Бог Отец, чийто глас се чува от небесата: „Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение”, и от Дух Свети, който се спуска във вид на гълъб върху Иисуса, кръщаващ се във водите на реката. Това всъщност е явяването на Троичния Бог и затова денят, в който празнуваме кръщението на Иисус Христос, се нарича Богоявление. Така самият Бог свидетелства, че този Иисус, който току що се е кръстил във в река Йордан, е Месията, Той е Спасителят, Той е примирителят между Него и човеците. Това е най-важното, което трябва да се знае за този празник и основна част на празничния ритуал е освещаването на водите. Както тогава, кръщавайки се в река Йордан, Христос е осветил водата, така сега, и ние, като спомен за онова дело, и като акт на обновлението на света и на природата, всяка година на 5 и 6 януари, освещаваме водата...."

Православната църква отбелязва Кръщението Господне, големите християнски празнични дни - Богоявление на 6 януари и следващият Ивановден /на 7 януари/, а предшестващият празникът Водици води началото си още от преди Христа и е бил приеман като символ на живота и сътворението. В народната традиция се наричат по общо име "Водици ", заради връзката им към водата и на този ден, в строг пост, преди Богоявление /Водици/ в храмовете се извършва Велик водосвет, който е най-тържественият водосвет през годината. Към тези празници, не само поради близкото разположение, трябва да се смята и “Бабинден”, който винаги е на 8 януари.

"И ето, отвориха Му се небесата, 

и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. 

И ето, глас от небесата, който казваше:  

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)!"   

Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица. /Според библейската легенда на 6 януари /по Грегорианския календар/ Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител./

Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица. Три са празниците, които на този ден се отбелязват – Кръщение Господне, Богоявление и Йордановден, така изказани са като в редица, но всеки е колкото другите главен по старшинство.

 Кръщение Господне - Йордановден или Богоявление 

Кръщение Господне, също Богоявление, Водици или Йордановден е християнски празник, отбелязващ кръщението на Исус Христос в река Йордан, който се чества на 6 януари по Грегорианския календар. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението" на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата, а млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и до изваждат.  Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Счита се, че водата на Богоявление лекува всички болести.
 

Във всяка къща на този ден се прави обредна трапеза, която се прекадява, и като за празник, се пече се и прясна пита. На този ден имен ден празнуват Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка. С това свето кръщение приключват т.нар. “некръстени” дни на вселената и започва новият годишен кръговрат на плодородие, родовитост и благоденствие.

Следва денят на Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен - Ивановден. 

Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.  

Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен или Ивановден

 

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
Ивановден (от старобълг. "Бог е милостив", от евр. "Божа благодат") е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос като пратеник на Бога и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан.  Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.
Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените ”мръсни дни„ са свършили и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот. На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи.Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.

Празнуват и всички, които носят името на светеца: Иван, Иванка, Ивана, Ивайло, Ивайла, Иво, Ива, Йоан, Йоанна, Жан, Жана, Ваньо, Ваня, Калоян или Калояна  

На този ден се поглежда напред към бъдещето,

с пожелания да се сбъднат очакванията за добро здраве, плодородие и щастлив живот ! 

И след тях, на  8 януари по стара традиция в миналото се отбелязвал Бабинден.  А на 12 януари православната църква чества Света мъченица Татиана.

И още църковни празници през 2018 и календар на постните дни:
 

Светли, честити празници,

с пожелания за здраве, благоденствие и радост!

Зимни празници "Водици" - Богоявление, Ивановден

Тази седмица, /на 6 януари/ Православната църква отбелязва Кръщението Господне, големите християнски празнични дни - Богоявление и следващият Ивановден /на 7 януари/. В народната традиция се наричат по общо име "Водици ", заради връзката им към водата.  На днешния ден, в строг пост, преди Богоявление /Водици/ в храмовете се извършва Велик водосвет, който е най-тържественият водосвет през годината. Към тези празници, не само поради близкото разположение, трябва да се смята и “Бабинден”, който винаги е на 8 януари.

"И ето, отвориха Му се небесата, 

и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. 

И ето, глас от небесата, който казваше: 
 Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)!"

Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица. /Според библейската легенда на 6 януари /по Грегорианския календар/ Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител./

Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица.

 Кръщение Господне - Йордановден или Богоявление 

Кръщение Господне, също Богоявление, Водици или Йордановден е християнски празник, отбелязващ кръщението на Исус Христос в река Йордан, който се чества на 6 януари по Грегорианския календар. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението" на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата, а млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и до изваждат.  Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Счита се, че водата на Богоявление лекува всички болести.
 

Във всяка къща на този ден се прави обредна трапеза, която се прекадява, и като за празник, се пече се и прясна пита. На този ден имен ден празнуват 

Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка.

С това свето кръщение приключват т.нар. “некръстени” дни на вселената и започва новият годишен кръговрат на плодородие, родовитост и благоденствие.

Следва денят на Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен - Ивановден. 

Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.

Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен или Ивановден

 

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
Ивановден (от старобълг. "Бог е милостив", от евр. "Божа благодат") е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос като пратеник на Бога и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан.  Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.
Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените ”мръсни дни„ са свършили и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот. На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи.Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.

Празнуват и всички, които носят името на светеца: Иван, Иванка, Ивана, Ивайло, Ивайла, Иво, Ива, Йоан, Йоанна, Жан, Жана, Ваньо, Ваня, Калоян или Калояна 

На този ден се поглежда напред към бъдещето,

с пожелания да се сбъднат очакванията за добро здраве, плодородие и щастлив живот ! 

И след тях, на  8 януари по стара традиция в миналото се отбелязвал Бабинден. 

 А на 12 януари православната църква чества Света мъченица Татиана.

И още църковни празници през 2017 и календар на постните дни:

Светли, честити празници,

с пожелания за
здраве, благоденствие и радост!

" Умни петък" - петъкът на Светлата седмица

И тази година, в петъка на Светлата седмица след Великден,

 ще отбележа един от най-хубавите празници на Божията Майка, 

когато се почита чудотворната икона на 
Света Богородица "Живоносен източник".

Светли петък /"умни петък"/ - В петъка на Светлата седмица, не случайно наречена така, бидейки все още в тържеството на Христовото Възкресение се възпява и Божията майка, като “живоприемен и живоносен Източник”. Празникът е известен и като Животоприемен източник и има своя икона. Върху нея, наред с лика на Божията майка, е изобразено аязмото на манастира в цариградския квартал Валукли. Многобройни са нейните свети икони, многобройни са и изворите, чрез които тя върши чудеса на състрадание и милост към болни и немощни и така показва на света, че тя самата, вечно жива, приема и носи живот на всички, които разтварят сърцата си за нея. Измежду тези многобройни извори особено известен с чудотворствата на Богоматер е един, който се намира в местността Балаклий край Цариград /„Балаклъ“ — Рибята черква/. Над този извор се извисява величествен храм в чест на света Богородица, известен през вековете с името “Живоприемен и живоносен Източник”. Поучителна трогателна е историята на този храм, историята на извора под него - може да се прочете тук, както и молитва.

На този ден имен ден празнуват: Живко, Живка ЖИBKO - жизнeн (славянски)

 

Седмицата приключва с Томина неделя , защото завършва с втората пасха в неделя. В този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на Своите ученици, между които бил и Апостол Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости.

Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:
- "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. 

И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? 

Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."
Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).

С Томина неделя, първата седмица след Великден завършват Великденските празници,
с поглед и очакване на Светъл ден Гергьовден.