четвъртък, 2 май 2013 г.

Днес е Велики четвъртък

Днес е Четвъртък на Великата седмица.

Този ден е определен в православието за провеждането на Тайната вечеря, макар че някои нови предположения са за ден по-рано - в сряда.

/Тайната вечеря - Санта Мария деле Грацие, Милано/

Посветен е на четири важни събития на Велики четвъртък от Страстната седмица:

Божественото умиване (на нозете); Тайната вечеря; Установяването на Светите тайнства /Кръщение, Миропомазване, Покаяние (Изповед), Причащение (Евхаристия), Брак (Венчание), Свещенство и Елеосвещение (Маслосвет)/, усърдната молитва на Господ в Гетсиманската градина (Лук. 22:39-46); Предателството на Иуда.

 
/Общ изглед към Гетсиманската градина/

На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Прави се също така и Велик маслосвет, едно от светите тайнства на Църквата, което единствено в този ден се извършва общо за всички християни, и чрез което се молим за изцеление на нашите немощи и телесни и душевни страдания.


На Велики четвъртък /или в събота/ преди изгрев слънце се боядисват яйца, като първото е винаги червено. Това, че Червеното яйце се свързва с Христовата кръв, живота, плодородието и обновлението, както легенди, притчи и традиционни ритуали с него са известни.



 Светли и благословени Великденски празници!

понеделник, 29 април 2013 г.

Велика и свята, начало на страстната седмица


Броени дни ни делят от Великден. От днес, понеделник започва т.нар. Страстна седмица, посветена на страданията на Христос, наричана още Велика или Свята. т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик.



Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност. Всичко в църковната традиция за този период се стреми да усили вниманието на вярващите, да им помогне да осмислят според силите си случилото се преди 2000 години в Йерусалим.
В древната Църква, а и сега постът през тази страстна седмица е особено строг - растителна храна без олио. В края на постите от 1 до 3 дни се “тримири” – не се яде или пие нищо, освен вода. Петък – според възможностите – пълен глад, само вода или вода и хляб.
Всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят .
В тези дни Христос изживява всички човешки страсти. Това са мъките - духовни и физически, съмненията, предчувствието за наближилия час на неговата саможертва в името на спасението на всички хора. Идва завършекът на мисията, с която той е изпратен на земята от своя небесен Отец. Това е първоначалният смисъл на думата страст в старобългарския език - мъки, терзания.

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим.

Велики понеделник


На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46). В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Ден за пречистване и почистване на душата, тялото и къщата. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер - прави се за здраве.

Велики вторник - ден за смирение
Седемте добродетели:  
целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност.
Спасителят казва на учениците си да не ламтят за слава
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).

В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.
На този ден Исус Христос произнася словата за прошката, основа на Неговото учение. "...И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви." (Марк., 11:25)
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се споменава и
Евангелската притча за Десетте девици
…Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели /целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност/.


В българската традиция се посвещава деня на размисъл и преоценка на действията си по време на постите. Жените измазват с вар цялата къща, за да грейне от чистота и белота, подновяват пода, ако е пръстен, и чевръсто се захващат да довършат великденските премени. Мъжете работят на полето и избират от пролетния приплод бялото агне за курбана на самия Великден. И още...Тогава моми и невести ходят за „мълчана" вода. Това е прясна вода, донесена от три извора, и през цялото време докато се носи, не трябва дума да се проговори. Такава ритуално пречистена вода сред народа се смята за целебна. После мият главите си за здраве, като във ведрото слагат и „мълчешна" вода.


В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото това е усърдие.


В сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Уговорката за предаването на Исуса определя този ден като Велик - „Велика сряда". В спомен на първия ден от страданията на Исуса, християнски обичай е тоя ден през всяка седмица в сряда да се пости.

На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец и на Разпети петък да се раздава за здраве. Вярва се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. На Велика сряда не се работи никаква женска работа, считало се е, че а ако някой престъпи това правило, умението му ще се отнеме.

/продължение в четвъртък, когато започват и скръбните събития от последните дни на Христос и най-тържествените служби -
от четвъртък , петък до събота/

събота, 27 април 2013 г.

Лазарица и Цветница - празници на пролетта и цветята

Лазарова събота сме- Лазаровден,
първият от трите големи празника, свързани с чудото на възкресението, 
следван от Цветница и Великден:

Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: 
ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле,
 син на подяремница (Зах.9:9).

С Лазаровден започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение.
Православието отбелязва паметта на Свети Лазар от Витания, който е възкресен от Спасителя в четвъртия ден след смъртта му, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Това е едно от последните чудеса на Исус Христос на земята.
В неделята /Неделя Вайа, Палмова неделя/ след Лазаровден е Цветница - празникът е подвижен, /отбелязва се в православната, католическата, и в протестантската/ една седмица преди Възкресение Христово, в шестата неделя на Великия пост. Посветен на пролетта и цветята, християните отбелязват символично и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим.


В българските обичаи Лазаровден е свързан с ритуала лазаруване, с който подрастващите момичета вече стават моми за женене. В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазарица и Връбница са празници на младостта, на пукналата пролет. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на Цветница. На този ден в храмовете се благославят върбови клонки, които вярващите отнасят до дома си за здраве. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. А българите изпълняват ритуали за здраве, благополучие и късмет. 
В къщи поставяме осветената върбовата клонка над иконата, която вече е свидетелство, че посрещаме Иисус Христос като Господ и Спасител и вярваме в Него от цялото си сърце. Някъде има традиция да се слага над входната врата. Поставената върбичка е за благословение на дома ни и напомня, че сме посрещнали Спасителят.


Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. Харесам идеята да се сплитат пролетни венчета.Този път за празниците приготвих постни пролетни бонбони с локум и кокос, ядки и стафиди.

Вече съм писала по-подробно за тези красиви пролетни празници Лазаровден и  Цветница
На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети. И естествено в зелено, снимах този пролетен букет като поздрав към всички мои приятели.


Честити празници,
с пожелание осветените върбови клонки да донесат здраве и благословение в домовете ни!