събота, 4 май 2013 г.

Най-благословеният седми ден - Велика събота

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.
На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в нова плащаница с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици,Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).


На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история.
Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва.


Смята се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен.



Огън, запален от Свещения огън на Божи гроб, символизиращ вечността, мира и обновлението, се занася до православни църкви в цял свят.

 
 Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота.



На Велика събота в полунощ водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа Христос воскресе и богомолците трикратно му отговарят “во истину воскресе”. Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара:
Христос възкръсна
от мъртвите,
със смъртта си победи смъртта
и на тия, които са в гробовете, живот подари”.

Нека запалените свещи във Великденската нощ осветят душите и сърцата ни, 
и пламъкът на любовта и добротата изпълват живота ни!

петък, 3 май 2013 г.

Петък на Великата седмица

Към края на страстната седмица сме и
православната църква отбелязва кръстната смърт на Иисус Христос -
най-тъжният и най-тежък ден за Божия син,
претърпял безброй поругания, мъка и неимоверни страдания.
е денят, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст,
за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството

На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда (вж. глави Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Иоан 18). В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. През целия ден на Велики петък не просто се минава под масата за сполука и за здраве, а символично поклонение на Божия гроб, пред Христос. Свещеникът раздава на миряните цвете, което да напомня за Възкресението, което предстои.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа и се подготвят обредните хлябове.


Вече завършва Страстната седмица -
в очакване на празника на празниците – Пасхата, Възкресение Христово.

четвъртък, 2 май 2013 г.

Великденски захарни "яйца" в лъжички

Вече споменах, а и се знае традицията, за боядисването на великденските яйца днес на Велики четвъртък или в събота.  Тези дни всичко се върти около техните форма и цветове, и въпросът "Боядисахте ли яйцата?"...  В тази връзка, като допълнение избрах да предложа една  идея за великденски захарни яйца в лъжички. Декоративно закачливи, сладки и ... не съдържат холестерол :)


Великденски захарни "яйца" в лъжички


Захарните яйца, заместващи бучките захар, се правят със смес от захар и вода, формоват се в десертни лъжички и се използват директно в напитка – чай, какао или кафе. Те могат да се потапят в топлата напитка, като ще се топят достатъчно бавно, така че може да използва и част от нея. Оцветих ги само в жълтият цвят, освен че е много свеж, а и не би променил неестествено цвета на напитката.  Да си призная, сърце не ми даде да ги потопя, може би гостите… Допадна ми оригиналното оформление и декориране във вид на стилизирани пиленца, но идеите могат да бъдат различни Цветната декоративна захар е позната - много лесно и бързо за приготвяне в различни формички. Особеност в тази технология, за по-стабилно закрепване към лъжичките, е лекото им намазване с мед или царевичен сироп. 

 Великденски захарни "яйца" в лъжички
/по идея от  Easter ChickSugar Spoons/

Продукти за 10 лъжици
1/2 чаша фина захар или захар на пясък
1 - 1/2 чаени лъжички вода
жълта безвредна сладкарска боя
1 ч.л. мед / кленов сироп
В кухненски блендер се поставя захарта, 1 ч.л. вода и няколко капки сладкарска боя. С няколко пулсирания сместа се хомогенизира и опитва на плътност. Ако е влажна и може да се моделира се изважда от купата. Ако е още суха се добавя малко вода или пък ако е повече мокра – захар.
Намазва се фин слой от мед или кленов сироп върху лъжичката. С помощта на друга такава, се  притиска захарта между двете и оформя като яйчице. Оставят се за изсъхнат добре за няколко часа или повече, ако е необходимо.
Декорирането е по желание, в оригиналната рецепта се използва захарен роял айсинг, но аз избрах разтопен шоколад /на водна баня или МВ/– черен за очичките и бял, леко оцветен в оранжево, за човчицата и крачетата.


Това е…


Светли и благословени Великденски празници!