Уникален, по своя химичен състав лековит извор, събиращ поклонници от векове се намира в лесопарк “Бърдото” над град Брезник от южната
страна на хълма в местността “Лесков дол”
/само на около 50 км от София/. С богатия
си минерален химичен състав и ценните си физико-химически и физиологически
свойства
желязната вода притежава лечебни качества издигнати в култ, а в
миналото я наричали
“Светата вода”.
„Водата с желязно сърце” на цвят е жълтеникаво-ръждива, а относно вкуса - обикновено и с право се съветва „пийте, без да спирате, защото после няма да ви се иска да повторите!” - силно изразен метален, стипчив вкус и не особено приятен аромат. Това, което
има тя, а другите води
нямат, е наличието на
железни йони, на разтворимо
двувалентно желязо.
Желязната вода не само е полезна, но е необходима при някои видове анемии. Богата на
железни йони, на калций и магнезий, тя има
положително влияние при стомашно-чревни и чернодробни заболявания, и противовъзпалително действие върху
кожата. Подходяща е за питейно лечение и профилактика при: анемии,
възстановяващи се болни, състояния с увеличени потребности (бременни жени,
подрастващи), притежава и диуретично действие.
Водата е много силна и е най-добре
да се употребява по лекарско предписание, но четох "
рецепта" за 3 пъти по 100 мл дневно половин час след ядене и задължително съхранение в тъмни бутилки, защото за 24 часа
променяла качествата си. Имало и малка тайна, че с витамин С може да се
стабилизира, както и препоръка да се пие със стъклена тръбичка или сламка, за да се избегне контактът на водата със зъбите.
Беше ми интересно да
науча, че уникалната желязна минерална
вода в Брезник е достоен конкурент на Карлови Вари. Сулфатните йони в нея били
около два пъти повече, отколкото в прочутата чешка вода и
успешно съперничела по качества на водите в
известни курорти Пираварт в Австрия, Арттейхо в Испания, Левико в Италия,
Авейрон във Франция и др.
Брезник е един от петте български града, основани от цар Петър, заедно с
Ниш, Пловдив, Средец и Срем. Най-високата част на Брезнишката котловина
е Бърдото, разположено до самото населено място, където именно се
намира минерален извор на прочутата вода. Преди повече от 40 години
Петко Асенов пише за тази местност в
своята творба „Бащино огнище”:
„Бърдото цялото е желязно и водите му
малко или повече са все железни. Има някаква магия в това Бърдо с
желязно сърце и с толкова нежност. Пролет от всеки дол се разнася
упоителен мирис на борова смола, теменуги, билки и треви. Ръждивите води
разливат здраве и ведрина”.
В подножието на Бърдото е разположен средновековният
православен храм
„Св. Петка",
обявен за
архитектурно–художествен паметник на културата от национално значение. Съществува
предание, според което в града е имало средновековен манастир – “Бреза
манастир”, който заедно с шест черкви издигнати по възвишението около града
образувал прочутото “Брезнишко седмопрестолие”. Върху основите на “Бреза
манастир е построена църквата “Света Петка” . От него са останали каменни
надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част
от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на
новата камбана.
Наблизо е и модерният хотел-ресторант
"Бърдото",
който предлага добри условия за почивка, басейн за през лятото и красива
природа. Около вълшебния извор е направен красив парк
с места за отдих и забавления, беседки, гори
и поляни.
Може да се стигне с кола или пеш, пътят е лек, приятен и
живописен.
Има и по-кратки пътеки сред брезовите горички.
Красиво и колоритно е радомирското поле в началото на есента.
И нещо актуално към дата август 2015.
Опитайте...
.jpg)
