вторник, 14 октомври 2014 г.

Света Петка Българска

Днес, на 14 октомври, всяка година се чества
една от най-почитаните и обичани светици в целия православен свят
 Света Петка Българска


Св. Петка  в народните представи е лечителка и пазителка от болести,
 покровителства децата, брака, семейството и плодовитостта, 
като светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството 
(затова се явява като змия - пазителка на дома). 

/Църквата “Света Петка” - Брезник/

Светицата - патрон на името е Света Петка Българска. Името произлиза от славянската дума "петък", петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името "Параскев" или "Параскева" ("петък", в смисъл на подготовка за празника). Света Петка, (на гръцки Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви), е православна светица, живяла през ХІ век, а животът й просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци....


В народния календар Света Петка е закрилница на децата и поставя началото на зимните семейни празници. От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и сватбите. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта, в народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома).
Петковден бележи и края на стопанските дейности - есенната сеитба и прибирането на реколтата.


На Петковден се месят пити и колаци,като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми
Именници: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.


Честит, слънчев и хубав празник!

сряда, 1 октомври 2014 г.

Есенна разходка - „Водата с желязно сърце”


 
Уникален, по своя химичен състав лековит извор, събиращ поклонници от векове се намира в лесопарк “Бърдото” над град Брезник от южната страна на хълма в местността “Лесков дол” /само на около 50 км от София/. С богатия си минерален химичен състав и ценните си физико-химически и физиологически свойства желязната вода притежава лечебни качества издигнати в култ, а в миналото я наричали “Светата вода”


„Водата с желязно сърце” на цвят е жълтеникаво-ръждива,  а относно вкуса - обикновено и с право се съветва „пийте, без да спирате, защото после няма да ви се иска да повторите!” - силно изразен метален, стипчив вкус и не особено приятен аромат. Това, което има тя, а другите води нямат, е наличието на железни йони, на разтворимо двувалентно желязо.


Желязната вода не само е полезна, но е необходима при някои видове анемии. Богата на железни йони, на калций и магнезий, тя има положително влияние при стомашно-чревни и чернодробни заболявания, и противовъзпалително действие върху кожата. Подходяща е за питейно лечение и профилактика при: анемии, възстановяващи се болни, състояния с увеличени потребности (бременни жени, подрастващи), притежава и диуретично действие. 


Водата е много силна и е най-добре да се употребява по лекарско предписание, но четох "рецепта" за 3 пъти по 100 мл дневно половин час след ядене и задължително съхранение в тъмни бутилки, защото за 24 часа променяла качествата си. Имало и малка тайна, че с витамин С може да се стабилизира, както и препоръка да се пие със стъклена тръбичка или сламка, за да се избегне контактът на водата със зъбите.


Беше ми интересно да науча, че уникалната желязна минерална вода в Брезник е достоен конкурент на Карлови Вари. Сулфатните йони в нея били около два пъти повече, отколкото в прочутата чешка вода и успешно съперничела по качества на водите в известни курорти Пираварт в Австрия, Арттейхо в Испания, Левико в Италия, Авейрон във Франция и др. 
Брезник е един от петте български града, основани от цар Петър, заедно с Ниш, Пловдив, Средец и Срем. Най-високата част на Брезнишката котловина е Бърдото, разположено до самото населено място, където именно се намира минерален извор на прочутата вода.  Преди повече от 40 години Петко Асенов пише за тази местност в своята творба „Бащино огнище”: „Бърдото цялото е желязно и водите му малко или повече са все железни. Има някаква магия в това Бърдо с желязно сърце и с толкова нежност. Пролет от всеки дол се разнася упоителен мирис на борова смола, теменуги, билки и треви. Ръждивите води разливат здраве и ведрина”


В подножието на Бърдото е разположен средновековният православен храм „Св. Петка",  обявен за архитектурно–художествен паметник на културата от национално значение. Съществува предание, според което в града е имало средновековен манастир – “Бреза манастир”, който заедно с шест черкви издигнати по възвишението около града образувал прочутото “Брезнишко седмопрестолие”. Върху основите на “Бреза манастир е построена църквата “Света Петка” . От него са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на новата камбана. 


Наблизо е и модерният хотел-ресторант "Бърдото", който предлага добри условия за почивка, басейн за през лятото и красива природа. Около вълшебния извор е направен красив парк  с места за отдих и забавления, беседки, гори и поляни.


Може да се стигне с кола или пеш, пътят е лек, приятен и живописен.


Има и по-кратки пътеки сред брезовите горички.


 А също и други интересни обекти в околността...


Красиво и колоритно е радомирското поле в началото на есента.



И нещо актуално към дата август 2015.

Желязната вода в Брезник с изтекъл сертификат!

Опитайте...

Отбелязваме празника Покров Богородичен

Всяка година октомври започва с голям православен църковен празник,
празнуваме закрилата на Божията майка  -


В повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Празникът Покров на Божията Майка се чества само в славянските страни - вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. Събралите се на молитва хора видели Богородица да разстила покривалото (покрова) си над присъстващите в знак на защита. 

1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911). Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица. В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха.Тя била съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.
Вярва се, че по молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. Благочестивият император Лъв и св. патриарх Тарасий, като видели това чудно събитие, постановили то да бъде празнувано всяка година. Много църкви в България са наречени „Покров на Света Богородица” и на 1 октомври е техният храмов празник.
 

Пресветата Дева Мария - 
на Нея се уповаваме, към Нея прибягваме, с умиление Я призоваваме и Й се молим:
Богомайко, като гледаме
на твоя пречист образ, умилно казваме:
покрий ни с честния си покров и ни избави
от всяко зло, като молиш твоя Син
Христос да спаси душите ни.
Светата Православна църква е определила днешния ден, за да си спомним за покровителството, застъпничеството и закрилата на Божията майка върху всички, които с искрена молба се обръщат към нея за помощ. Затова и днешният празник се нарича Покров на Пресвета Богородица.