Празници с есенно настроение

В очакване сме да посрещнем един от най-колоритните сезони – златната и плодородна Есен с астрономическо начало в деня на есенното равноденствие /22/09/2016 23:01/  ...  красив празник на плодородието, равновесието и мъдростта, преплитайки  много народни обичаи и празници.   

Пръв в поредицата се нарежда големият християнски празник - Кръстовден. Вярва се, че в нощта срещу Кръстовден, небето се отваря и се излива Божията благодат, а денят и нощта се кръстосват – стават равни /по стар стил е на 27 септември/. Само няколко дни по-късно се честват основните ценни добродетели, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.  

Точното му наименование е - Всемирно въздвижение наСветия и Животворящ Кръст Господен

Празникът е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1.Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

На този ден 14 септември (27 септември стар стил) Църквата приканва вярващите да отдадат благоговейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понася страдания заради човешкото спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта. Той е символ на вяра и боголюбие, знак на принадлежност към християнството. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.  По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст. 

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри

След последният ден на ваканцията следва  и 15 септември,

с познат и вълнуващ училищен звън:

Отново на училище и на добър час!

И след ден,  на 17 септември,

Честваме Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София,

които чрез оставения им завет внушават, че човек не може да бъде мъдър, ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния.

 "Човек не може да бъде мъдър,

ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния". 

"А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17)*. 

Това е познатото предание 

В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. 

Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели. Децата растели, растели в тях и добродетелите...", София и дъщерите й не скриват своята вяра и я изповядват открито, Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. Майка им София останала на гроба им и след три дни молитви починала с вярата, че отива при дъщерите си. 

 

Имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен.

 

Почитайки основните християнски добродетели вяра, надежда, любов и мъдрост повечето хора на този ден  си пожелават сърцата им да бъдат пълни с любов, приемайки мотото, че:

"Когато си изпълнен с любов, ти имаш всичко - 

надежда, която те крепи; вяра, която ти дава криле и жажда за живот".

В деня на есенното равноденствие почитаме Независимостта на България, провъзгласена с манифест на 

22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. 
в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново.

Хубави празници, успешни, цветни и вдъхновени есенни дни!

Празници с аромат на есен

В края на лятото подготвяме да посрещнем един от най-красивите сезони – златната и плодородна Есен с астрономическо начало в деня на  есенното равноденствие /22/09/2016 16:22/  ...  един празник на плодородието, равновесието и мъдростта, преплитайки  много народни обичаи и празници.   

Пръв в поредицата се нарежда големият християнски празник - Кръстовден. Вярва се, че в нощта срещу Кръстовден, небето се отваря и се излива Божията благодат, а денят и нощта се кръстосват – стават равни /по стар стил е на 27 септември/. Само няколко дни по-късно се честват основните ценни добродетели, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.  

Точното му наименование е - Всемирно въздвижение наСветия и Животворящ Кръст Господен

Празникът е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1.Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

На този ден 14 септември (27 септември стар стил) Църквата приканва вярващите да отдадат благоговейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понася страдания заради човешкото спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта. Той е символ на вяра и боголюбие, знак на принадлежност към християнството. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.  По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст. 

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри

.

След последният ден на ваканцията следва  и 15 септември,

с познат и вълнуващ училищен звън:

Отново на училище и на добър час!

И след ден,  на 17 септември,

Честваме Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София,

които чрез оставения им завет внушават, че човек не може да бъде мъдър, ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния.

 "Човек не може да бъде мъдър,

ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния". 

"А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17)*. 

Това е познатото предание 

В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. 

Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели. Децата растели, растели в тях и добродетелите...", София и дъщерите й не скриват своята вяра и я изповядват открито, Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. Майка им София останала на гроба им и след три дни молитви починала с вярата, че отива при дъщерите си. 

 

Имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен.
 

Почитайки основните християнски добродетели вяра, надежда, любов и мъдрост повечето хора на този ден  си пожелават сърцата им да бъдат пълни с любов, приемайки мотото, че:

"Когато си изпълнен с любов, ти имаш всичко - 

надежда, която те крепи; вяра, която ти дава криле и жажда за живот".


В деня на есенното равноденствие почитаме Независимостта на България, провъзгласена с манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. 
в църквата „Св. Четиридесет мъченици“  Търново.

Хубави празници, успешни, цветни и вдъхновени есенни дни!

И още празници в началото на юни

След усмихнатия ден на детето, юни продължава с още празнични дни:

2 юни - Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

140 години от гибелта на Ботев. Денят на всенародна почит - точно в 12 часа свеждаме глави в знак на почит и признателност към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

5 юни - Световен ден на околната среда

Отбелязването на Световния ден на околната среда /World Environment Day/ стартира през 1972 и с годините превръща в един от основните проводници, чрез които Организацията на обединените нации насочва световното съзнание към проблемите на околната среда и насърчава политическото внимание към действия. През 2016 г. празникът ще бъде под мотото „За живота на дивите животни!“.

В четвъртък /тази година на 9 юни/ , 40 дни след Великден е денят на  

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ, СПАСОВДЕН

Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден
 празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето.

В чест на Бога Спасител нашият народ нарича празника "Спасовден", дума, която произлиза от "спасение". Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница /тази година на 23 юни/ и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

В народните вярвания, се счита, че спасовският дъжд е също толкова ценен за реколтата, колкото и гергьовският. Затова моми и ергени обикалят нивите и с обредни песни молят св. Спас да изпрати дъжд. Така Спасовден се нарежда сред празниците, които се тачат за предпазване от суша.

Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, 

шофьори, строители, хотелиери и цветари.

Именници: Спас, Спаска, Спасена, Спасияна, Спасимир, Спасимира.

На 11 юни Православната църква чества празника

"Св. Богородица - Достойно есть".

Достойно есть е химн във възхвала на пресветата Богородица. 

За първи път с него е възпята Божията Майка през 431 г. сл. Хр. от отците на Третия Вселенски Събор в Ефес, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария като Богородица. Химнът е разширен през 982 г. като според преданието, сам архангел Гавриил е възвестил думите на молещ се монах. Това чудо се случва пред икона на Богородица, която от тогава носи същото име „Достойно есть“. Сега празникът е  посветен на чудотворната икона от българската кeлия на Света Гора и песнопението "Достойно есть", възпяващо Божията Майка в св. Литургия.

Денят на есенното равноденствие

Днес, 23 септември, в 11:20 ч. /бълг. вр./ слънцето пресича небесния екватор, преминавайки от северното в южното полукълбо - моментът, в който настъпва есенното равноденствие. Моментът има дълбок смисъл за всички култури от най-дълбока древност та досега. В езотеричен аспект това е времето, в което силите на доброто и злото, на светлината и мрака, на действието и покоя, са равнопоставени. И тъй като във Вселената няма абсолютно добро, нито абсолютно зло, равновесието между двете крайности на практика осигурява най-богати възможности за промяна и сътворяване на реалността. За природата това е времето, в което се сменят сезоните. За вещия балансът между двете сили създава условия за смесването на всички съществуващи потенциали, на всичките четири елемента, изграждащи видимия и невидимия свят. Или с други думи, това е един изключително магичен и специален момент, с огромен потенциал. И ако по време на Пролетното равноденствие светът се пробужда за живот, а Земята приютява семената, от които по-късно ражда живот, то Есенното равноденствие е мигът, в който се берат плодовете и отчитат резултатите.... Една възможност да се празнува се плодородието, равновесието, мъдростта и изразява благодарност към майката природа за даровете и изобилието, които ни поднася  и още...

Музика

Цветове и багри

 

 

Ето моето първо предложение с есеннен привкус:
Маслени пайчета с камамбер, карамелизирани ябълки и кандиран джинджифил

Маслено тесто, с пълнеж от резен мек камамбер  в компанията на карамелизирани ябълки и ромови стафиди, лек пикантен момент от кандиран джинджифил,
есенна нотка на канела със солен карамел за финален щрих - 
идеята е ясна, но ето и рецептата в детайли:

Маслени пайчета с камамбер, карамелизирани ябълки и кандиран джинджифил  

Тесто: за около 16 пайчета, според големината

1 ¼  ч.чаша брашно
½ ч.л. сол
½ ч.л. захар 
115 гр. студено масло
2 ½ с.л. студена вода или повече, според влажността на брашното

Пълнеж:

20 гр. масло

2 ябълки, нарязани на тънки сектори

1 ч.л. кафява захар

1 ч.л. мед

½ к.л канела

1 с.л. стафиди

1 с.л. кандиран джинджифил

1 с.л. студен солен карамел /или карамелен бонбон/*

1 с.л ароматен алкохол /калвадос, ром/, по желание

1 яйце за намазване

* ако ще се използва бонбон, или сладък карамелен сос, следва да се предвиди и малко сол за поръсване

Фурната се загрява на 190 -200º С.
Студеното масло с брашното, солта и захарта се разбиват в пасатор или кухненски блендер с открит нож приспособление до получаване на трохи. /или на ръка с нож /. На части се добавя студената вода и леко замесва тесто /без много месене/, след което се оформя на топка, която се доомесва с много малко брашно /около 1 с.л./. Оставя се в хладилник за около час. Може и да се приготви ден по-рано и съхранява в хладилник. 

Подготвя се плънката:

Стафидите се накисват в ябълковата ракия – калвадос или ром.

Захарта заедно с меда се загрява до карамелизиране и се добавя маслото, а след неговото разтопяване и поемане се прибавят  ябълките, обелени, почистени и нарязани на тънки сектори. Ароматизира се с канела, ароматен алкохол, по желание 1 с.л., поръсва се с маринованите стафиди и ябълките се задушават до леко омекване, но не напълно, защото и ще се пекат. Времето зависи от сорта ябълки. С решетъчна лъжица се изваждат и поставят в плитка чиния да се охладят.

Разточва се кора, с дебелина не повече от 3-4 мм и с формичка се изрязват кръгчета. В средата на всяко се поставя резен сирене, няколко ивици карамелизирана ябълка, 2-3 стафидки, 2-3 зрънца кандиран джинджифил и около ¼ - ½  ч.л. студен солен карамел. Всяко кръгче се маже по периферията с разбито яйце и отгоре се покрива с друго маслено кръгче. Притиска се с вилица или шишче, като се декорира и прилепя допълнително. Отгоре се намазва с разбито яйце и поставя в тава въргу хартия за печене. Пече се около 20 мин. до златисто, след което изважда от фурната и оставя до пълното изстиване на решетка. 

 

Хубава, слънчева и усмихната есен!
Опитайте...

Параклис "Св. Йоан Летни" - язовир Пчелина

Това уникално, приказно красиво място е параклис "Св. Йоан Летни" , който сякаш е кацнал на скален нос ”Камико”, извисяваш се над водите на язовир "Пчелина" . Гледката към част от язовира и околните села е впечатляваща -  широко панорамна, много живописна и силно въздействаща... 

 

Средновековната черквица  „"Св. Йоан Кръстител - Летни" - наричана още Пчелински камък, датира от 14-и век и  представлява последен спомен от съществувало в миналото село. Построена е на скалистия южен бряг над язовира, /на 2км северозападно от с. Пoцърненци/, сякаш някога се е предполагало, че един ден тук ще има вода.   

Язовир Пчелина /Лобош/ е един от най-големите в Югозападна България  изграден през 70-те години между селата Ковачевци, Радибош и Лобош, а на дъното му се намира село Пчелинци. 

Годината изсечена в плочата пред самия вход 1350 респектира с автентичността си, но за съжаление, голяма част от стенописите вътре са унищожени от разрухата на времето и недоброжелателни посетители. 

 Църквата е отворена, по всяко време и създава усещане за стопанисване - хора са дарили икони, свещи, покривки, кръстове, дори малка дървена пейка…

Счита се, че църква "Св. Йоан Летни" вероятно е била селски храм на средновековното селище, предшественик на с. Пчелинци, а за потвърждение се сочат разкритите в близост останки от средновековно селище и принадлежащ към него некропол.

Четох, че за тази църква Константин Иречек пише: “В селото Пчелинци лежат на един връх развалини от крепост и църква; там са намерени огромни грънчарски съдове и бакърена мрежа на броня за главата на военен кон.”.От всичко описано, сега на "Пчелин камък" е останала само църквицата. От селска църква над скалите, сега е причудлив параклис, отдалечен от околните села и в него не се извършват служби.

Да, това място е необикновено, силно въздействащо, не само с гледки, спокойствие и тишина…Едно от тези места, за които обикновено се казва – трябва да се види и почувства…

Снимките са правени с новия фотоапарат Olympus PEN. Вече споменах, че това лято имах възможността да се забавлявам и насладя за една седмица /само/с новия фотоапарат и как новото попъление ме очарова и допадна особено много – едно малко бижу за градски шик. И за неговите екстри: лек, елегантен и компактен, с добри технически качества, които дават свобода за снимане, по всяко време, без специални фотографски умения; малък, но впечатляващ с функции и възможности - много добър фокус, арт филтри, ефекти и стабилизатори,  управление през телефона, падащ екран и още….

В случая важна е и идеята: получих мила покана от ABC Design & Communication, като партньор на чудесната инициатива за свежо лятно приключение в света на фотографията и Olympus. Снимките участват в специален фотоконкурс на Олимпус PEN фен, като ще бъдат продадени с благотворителна цел.  Това са моите две снимки, с които се включих в инициативата:

И макар идеята за мен да е повече в смисъл на участие с благотворителна цел, ето всички снимки на  Фотоконкурс Olympus PEN фен, 
за които може да се гласува:

Параклис Свети Йоан Летни над язовир Пчелина – 

едно спиращо дъха кътче земя,  по-въздействащо, когато се види и почувства...

Място за пладнуване – 

пасторална идиличност на ливадите в южните склонове на Витоша...

Беше ми особено приятно и сърдечно благодаря за оказаната ми възможност!

С усещане за настъпващата есен

Септември вече напомня за настъпващата есен - първият хлад, есенен полъх в цветовете, багрите и ароматите, краят на ваканцията и първи учебни дни... Преплитат се и народните ни обичаи и празници за края на лятото и началото на есента. Вярва се, че в нощта срещу Кръстовден, небето се отваря и се излива Божията благодат, а денят и нощта се кръстосват – стават равни /по стар стил е на 27 септември/. Само няколко дни по-късно се честват основните ценни добродетели, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта. 

Пръв в поредицата се нарежда големият християнски празник - Кръстовден, 

Точното му наименование е - Всемирно въздвижение наСветия и Животворящ Кръст Господен

Празникът е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1.Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

На този ден 14 септември (27 септември стар стил) Църквата приканва вярващите да отдадат благоговейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понася страдания заради човешкото спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта. Той е символ на вяра и боголюбие, знак на принадлежност към християнството. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.  По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст. 

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.

 

След последният ден на ваканцията следва  и 15 септември,

с познат и вълнуващ училищен звън:

Отново на училище и на добър час!

И след ден,  на 17 септември,

Честваме Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София,

които чрез оставения им завет внушават, че човек не може да бъде мъдър, ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния.

 "Човек не може да бъде мъдър,

ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния". 

"А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17)*. 

Това е познатото предание 

В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. 

Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели. Децата растели, растели в тях и добродетелите...", София и дъщерите й не скриват своята вяра и я изповядват открито, Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. Майка им София останала на гроба им и след три дни молитви починала с вярата, че отива при дъщерите си. 

 

Имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен.
 

Почитайки основните християнски добродетели вяра, надежда, любов и мъдрост повечето хора на този ден  си пожелават сърцата им да бъдат пълни с любов, приемайки мотото, че:

"Когато си изпълнен с любов, ти имаш всичко - 

надежда, която те крепи; вяра, която ти дава криле и жажда за живот".

Хубави празници, успешни, цветни и вдъхновени есенни дни!