е особено обичана и почитана светица, живяла в X-XI век и чествана на
Петковден - 14 октомври.
Светицата - патрон на името е Света Петка Българска. Името произлиза от славянската дума "петък", петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името "Параскев" или "Параскева" ("петък", в смисъл на подготовка за празника).
Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. Патриарх Евтимий. Тя била много милостива, водела равноангелски начин на живот. Посетила светите места, прекарала години от живота си в пост и молитви. Търпяла лишения, пек и студ, ядяла по веднъж на ден само треви. По едно време получила видения. Ангел Господен й казал да се върне в родния си град и там да умре. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново /сега в катедрала в Яш - Румъния/.
Интересен факт за нейното силно влияние и закрила на бълграския народ е споменаването й в държавни и международни актове. Цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска” в свой договор с Венеция.
Колко силна била вярата в покровителството на света Петка, се вижда и от разказа на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново от османските орди. Цамблак продължил повествованието за мощите по време на обсадата на града и описал колко озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, “отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева”. Нейните мощи били като непобедим войн сред жителите, които се намирали зад стените на крепостта.
В народния календар Света Петка е закрилница на децата и поставя началото на зимните семейни празници. От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и сватбите. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта, в народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома).
Петковден бележи и края на стопанските дейности - есенната сеитба и прибирането на реколтата, освобождават се овчарите и ратаите, започва заплождането на животните. От Петковден до Димитровден се забранява работата с вълна, кроене, шиене -за да не нападат хищниците стадата.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми
Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. Патриарх Евтимий. Тя била много милостива, водела равноангелски начин на живот. Посетила светите места, прекарала години от живота си в пост и молитви. Търпяла лишения, пек и студ, ядяла по веднъж на ден само треви. По едно време получила видения. Ангел Господен й казал да се върне в родния си град и там да умре. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново /сега в катедрала в Яш - Румъния/.
Интересен факт за нейното силно влияние и закрила на бълграския народ е споменаването й в държавни и международни актове. Цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска” в свой договор с Венеция.
Колко силна била вярата в покровителството на света Петка, се вижда и от разказа на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново от османските орди. Цамблак продължил повествованието за мощите по време на обсадата на града и описал колко озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, “отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева”. Нейните мощи били като непобедим войн сред жителите, които се намирали зад стените на крепостта.
В народния календар Света Петка е закрилница на децата и поставя началото на зимните семейни празници. От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и сватбите. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта, в народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома).
Петковден бележи и края на стопанските дейности - есенната сеитба и прибирането на реколтата, освобождават се овчарите и ратаите, започва заплождането на животните. От Петковден до Димитровден се забранява работата с вълна, кроене, шиене -за да не нападат хищниците стадата.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми
Именници: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Скалният параклис „Св. Петка” – гр. Трън
Честит празник!
6 коментара:
Честит празник и на теб, Диди!
Нека Св.Петка закриля цялото ти семейство!
Благодаря за интересния разказ за Светицата!
Поздрави и честит празник!
Честит да е и за теб,
и твоето семейство, Роси!
Хубава, топла и уютна семейна вечер, Диана
Дианка, честит празник на цялото ти семейство и нека Св. Петка ви закриля!
Много радост, здраве и щастлив живот!
Благодаря за линка към скалния манастир на гр. Трън!
Страхотно е :)
А посещението, което сме замислили ще е чудесно!
Хубава и усмихната вечер!
Дани, честит да е!
Нека Св. Петка да закриля всички ни в здраве, мир и любов!
А заслугата е на Зори,
благодаря и ми се иска само да добавя - Дано!
Прегръдки и хубава вечер, Диана
Диди,
заповядай при мен, имаш награда!
Чудесна изненада!
Благодаря ти от сърце, Роси!
Публикуване на коментар