Фокачини със синьо сирене и сливи

Като продължение на темата за пицети със смокини и сирена, избрах с последните сезонни сини сливи още една малка разновидност – фокачини. Тези малки версии на фокача, наречени focaccine  са хубаво предястие, което да се сервира с вино, за пикник или късна закуска. Вместо обща хлебна основа се изрязват кръгчета тесто, които са покрити със зехтин и билки, придружени от различни сирена, а в този случай и сочни сини сливи. Контрастният вкус сладко - солено е балансиран и се получава изключително удачно със сините сирена, защото имат по-наситен, по-маслен и по-солен вкус от другите видове. 

От любопитство потърсих да прочета повече, защо комбинацията сладко-солено, като отдавна утвърдена класика в кулинарията, позволява да се усетят най-добре вкусовите качества както на сладките сливи, така и на синьото сирене. Знае се, че устата е надарена да различава солено, кисело, сладко и горчиво, както и умами (вкусовото усещане, предизвикано от свободните глутамати или определения като пикантен вкус). Преди няколко години учени установиха, че езикът притежава отделни рецептори, които определят и нивото на мазнина в храната. Освен това сензори ни информират дали хапката е хрупкава или мека, течна или твърда, установяват температурата, лютивината и съдържанието на мазнина и глутамати, които подсилват вкуса. Така езикът ни позволяват да различаваме около 2000 нюанса на кисело, солено, сладко и горчиво, а хората с особено развити усещания като дегустаторите имат възможности за два пъти повече. Преминах през рецептори и усещания за приток на положително заредени йони на натрий /при солено/; по-сложната верига и процеси при отъждествяване на сладкия вкус и почти нищо не разбрах от предполагаемия механизъм за усилване на сладкия вкус от наличието на сол, и което се знае от край време. В крайна сметка оставих само обощението, че насладата влиза през пет врати - очите, ушите, носът и устата установяват само приближаването на приятни усещания, и наслаждението се поражда чак в мозъка. 

След това почти "научно-популярно" отклонение, ето споменатите

фокачини със синьо сирене и сливи.

Фокачини със синьо сирене и сливи 

За тестото:
½  ч.чаша топличка вода
½ ч.чаша хладко мляко
7 гр. инстантна мая /на д-р Йоткер/ или 20 гр. свежа
1 ч.л. мед
1 ч.л. сол
2 ½ ч.чаши брашно
2 с.л. зехтин

за топинг:
¼ ч.чаша зехтин
дузина сини сливи, разполовени и почистени
½ ч.чаша натрошено синьо сирене
стъкче розмарин

1 ч.чаша = 240 мл.

Технологията е идентична, както и при другите фокачи. Маята, заедно с малко топло мляко, мед и брашно, размесени във вид на рядка кашица се оставя около 10-15 мин., да шупне.

В купа за миксер се поставят заедно брашното и солта, и задействалата мая.  Добавя се зехтинът и останалите мляко и вода, и след това всичко се разбърква, като се използва кука тесто за формиране на груба топка тесто. Увеличава се на средна скорост и миксира тестото за около 5 минути. Изважда се върху работна повърхност, размесва с ръце, докато тестото се получи гладко и еластично.
Оформената топка тесто се поставя в намазнена купа, поръсва се леко с мазнина и покрива с фолио да за 1,5 часа, може и повече, докато удвои обемът си.
Тестото се пренася върху намазана тава или хартия за печене, поръсена с 1 с.л. царевично брашно, без да се размесва. След това постепенно се разтегля равномерно като кора /може и да се разточи, но ще спаднат голяма част от въздушните мехурчета при втасването. Изрязват се кръгове с диаметър по желание 10 или 15 см.  Покриват се и оставя да втасват още 25 мин.
Загрява се фурната до 200C. Натиска се тестото с върха на пръстите достатъчно дълбоко. Намазват се тестените кръгчета със зехтин. В средата на всяко се поставя  от натрошеното синьо сирене, стръкче розмарин по желание и покрива с половинка почистена синя слива.
Пекат се около 20 мин. или до зачервяване. Оставят се да се охладят в тавата за около 5 минути, след което се изваждат и сервират..

От същото тесто могат да се оформят и обикновени малки питки.

Допълних с още синьо сирене, чаша вино и запечени на фурна сини сливи /може и конфитюр/.

Чаша мерло /или каберне совиньон/ с аромат на слива си пасва чудесно - има кристално рубинен цвят, нежен аромат на узрели плодове и сини сливи, с елегантни нотки на сухи листа и подправки, а вкусът му е свеж, леко тръпчив и също така добре балансиран.
Една есенна хармония:)

И шуплестата пухкавост на тестото отвътре ...

Опитайте...