Задушница и Месни заговезни

Съботата е денят на първата за годината голяма Задушница, когато извършваме помен в чест на мъртвите. Тя се отбелязва винаги преди Неделя месопустна (Месни заговезни), 
една седмица преди Сирни заговезни (сиропустна неделя) и началото на Великия пост.

Съботата е определена за задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. На Задушница се посещават гробовете на починали близки и се раздават за възпоменание варено жито, пита и вино. Житото е символ на възкресението, виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).

А в неделята, тази година на 23 февруари се отбелязва  Неделя Месопустна, популярна като Месни заговезни, като православен църковен празник, осем седмици преди Великден и  

трета подготвителна неделя за Пътя преди Великия пост.

Знае се, че тази неделя отстои 56 дена преди Възкресение Христово. Славянската дума "месопуст" отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”. Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота. На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.

Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка/пиле, яде се и свинско) и се заговява  месо.

Следващата седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението. На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."

Още тук и тук...