Последният ден от Страстната седмица

Днес е Велика събота - последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден", защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден. 

 

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот. На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в нова плащаница с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици,Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история.
Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва.

Смята се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен. Огън, запален от Свещения огън на Божи гроб, символизиращ вечността, мира и обновлението, се занася до православни църкви в цял свят.
В Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя.

Вече и изпечени:

и още:

 През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота.

На Велика събота в полунощ водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа “Христос воскресе” и богомолците трикратно му отговарят “во истину воскресе”. Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара:

“Христос възкръсна
от мъртвите,
със смъртта си победи смъртта
и на тия, които са в гробовете, живот подари”.

Светли и благословени празници,

нека запалените свещи във Великденската нощ осветят душите и сърцата ни, 
и пламъкът на любовта и добротата изпълват живота ни!