Нахутени топчета с коприва

Акцент в днешното представяне няма да бъде нахутът, за него споменавам често, а парещата, но вкусна и безкрайно полезна коприва.

Сега е сезон на свежата коприва и въпреки че е най-скромната и непретенциозна "пепеляшка” в царството на билките, всяка една фибра и молекула на тази зелена дива рожба, е лековита и дарява сила, бодрост, младост и красота. В книгата за билките на Мария Требен разказва много подробно за принадлежността на копривата към най-добрите лечебни растения, които имаме, споделяйки и мнението, че едва ли не, ако човечеството знае, колко полезна е тя, не би засаждало нищо друго освен коприва. Освен, че съдържат 10% протеин, който е повече от всеки друг растителен вид, те са носители на желязо, витамини А, С и D, също калий и калций, както и естествен антихистамин, /в помощ на борбата с алергиите, сенната хрема, активизиращи се през пролетта/.

И понеже съм на вълна приказки си спомних една от най-популярните Андерсенови приказки Дивите лебеди - Елиза плете единадесет ризи с дълъг ръкав от коприва, за да освободи своите омагьосани братя. Дрехи от коприва-  някога ми звучеше невероятно, но копривата наистина е била използвана за производството на фини влакна, от които могат да се тъкат платове още от векове. Името на копривата (nettle на английски, netel на холандски) произхожда от думата noedl (needle), която означава игла. Най-вероятно се е имало предвид острата болка от опарването, което наподобява убождане от въпросното шивашко пособие. Други пък свързват наименованието с факта, че това е растението, което в миналото служело за конец още преди появата на лена, главно сред германските и скандинавските народи. Нишките на копривата са подобни на тези на лена и конопа и се използвали със същото предназначение – тъчели се дрехи, като се започне от най-фините материи и се стигне до най-грубите, като брезента, въжетата и зеблото. Историците разказват, че армията на Наполеон била облечена в униформи от коприва и че Елизабет І спяла в копривени завивки, а шотландците пък правели чаршафи и покривки за маса от нея.

И от царството на приказния свят, и текстилни технологии се връщам към моето предложение за една постна пролетна комбинация от свежа коприва, сварен нахут и подправки. Избрах пресен риган за аромат и декорация - орегано, което в превод от гръцки означава планинска радост. 

Нахутени топчета с коприва
 /постни/
 

Продукти за около дузина топчета

1 ½ ч.чаша сварен нахут

2 ч.чаши връхчета от прясна коприва

1 стрък пресен лук

½ стрък пресен чесън

1 с.л. царевично брашно

1 с.л. олио/зехтин

1 ч.л. зеленчукова подправка /пикантна/

1 с.л. листа риган
сол и черен пипер, на вкус

царевично брашно за овалване и олио за пържене

1ч.чаша =240 мл.

В затопленото олио/зехтин се задушават нарязаните на ситно пресен лук и чесън. Към тях се добавя почистената и подсушена коприва, леко сотира и овкусява със зеленчуковата подправка В кухненски процесор или пасатор се поставят отцеденият нахут, задушените зелении, листа риган, сол и черен пипер. Пасира се до желаната гладкост и към получената смес се добавя царевичното брашно.Оформят се топчета с големина на едър орех, които се овалват в царевично брашно, може и галета. Пържат се в повече олио до златисто, изваждат се и отцеждат върху абсорбираща кухненска хартия.

Сервират се топли, но ни харесаха и студени.

Избрах компанията на свежа салата -

средиземноморски вкус на домати, лук и риган.

И отвътре :

Риганът присъства в старогръцката митология като растение дарено на хората от богинята на любовта и като символ на щастието.

Опитайте...