понеделник, 2 август 2010 г.

Какво? Швейцария ли?...

Така Алеко Константинов описва в прочутия пътепис
"Какво? Швейцария ли?… "
възхищението си от ждрелото на р. Ерма, откъм с.Поганово /по това време в българско владение/ - сега Сърбия:

"Още малко, още един хълм... Погледнете сега!... В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!... Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса... Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо! Е, как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветни скали, в които е прикован моят поглед? Как да опиша фантастичните фигури, които гледам през тия порти? Как да дам понятие за тая райска долина, окръжена с всевъзможни лесисти хълмове? Мога ли да схвана неизчислимите оттенъци в игрите на светлината и цветовете? Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие и всичко се съсредоточва в зрението, в нямото благоговейно съзерцание... Да ми е да хвана целия свят за яката, да го дотътря дотука и да им извикам: - Гледайте бе, дураци, какво се врете из вашите вмирисани градове и села!..."


Ждрелото на река Ерма и Погановски манастир

Река Ерма (на сръбски: Јерма или Jerma, Йерма) е много живописна и интересна река. Въпреки че не е много дълга (74 км), тя извира в Сърбия протича през територията на Сърбия и България, и отново се връща в Сърбия, като се влива на север в при с. Суково в р.Нишава. На българска територия за своите 26 км., навлиза в района на Стрезимировци, а я напуска с живописно ждрело при Петачинци.
Край нея в нашата страна е разположено известното с минералните си извори село Банкя /Трън/ и Трънското ждрело или Ломнишко ждрело, намиращо се на 3,5 км северно от град Трън, в близост до село Ломница. Скалите в ждрелото са високи над 100 метра.

Но преди да се стигне до дефилето на реката, в един от прекрасните завои в долината е разположен манастирът "Св. Йоан Богослов", сред народа по-известен като Погановски манастир, край село Поганово - между Одоровското и Влашкото ждрела / в близост до Димитровград - Сърбия/.


Манастирът е построен към края на XIV, а стенописан към края на XV век. Благодарение на труднодостъпния терен (до 1927 г. каньонът на Ерма е напълно непроходим) през вековете е останал незасегнат от бройните завоеватели. Преди тридесетина години е направена цялостна реконструкця на светинята.


Една от версиите за изграждането на манастира е, че той е дело на деспот Константин Драгаш в края на XIV век. След неговата смърт в битката при Ровине през 1395 г. строителството на светата обител е поето от неговата дъщеря Елена, съпруга на византийския император Мануил II Палеолог.


Река Ерма огражда Погановския манастир под внушаващи отвесни скали и към него се преминава от две страни по мостове над реката.


Сега, в средата на лятото тя не е много буйна, тече спокойно, но създава усещане за свежест и прохлада.


Манастирът е скромен, създава впечатление за смирение, уют и подреденост - окосени ливади, поддържани постройки, белосани зидарии. Той е действащ /мъжки/ и за повечето тях денят бе посветен на прибиране годишната реколта от кромид лук.


Интересен факт прочетох в пътеписа на Алеко Констанинтинов, че масивният комин над магерницата някога е бил строен от Кракра Пернишки.


Манастирската църква е семпла, като каменен градеж, но се отличава някак с оживени архитектурни решения, оформления и прибавеното отворено от три страни предверие с дървена колонада.


Монахът, обслужващ черквата, с готовност да ни обслужи, ни посреща топло и сърдечно.


Вътрешността на черквата е стенописана 1499 г. с богата тематична програма (велики празници, учения на светите отци, сегменти от живота на св. Богородица, страданието на Исус, ликове на сръбски светители, балкански отшелници, апостоли и др.). Живопистта на Погановски манастир се смята за връхна точка в творчеството на касториянските зографи през втората половина на XV век. В световните кръгове на византолози и познавачи на изкуството манастирът е прочут и със своите икони. Оттук е и известната двустранна икона Чудо в Латомския манастир и ликовете на Богородица и св. Йоан Богослов от втората половина на XIV век /Св. Богородица Катафиги и св. Йоан Богослов - намира се в криптата на Ал. Невски -София/ и иконата с бюста на починалия Исус Христос от края на XV век (Белград).
Спазвам забраната относно снимане на стенописи и си купих /с BG лв./ картички и сувенири.


Сега нагоре срещу течението на реката.


Само след няколко завоя се навлиза в живописното дефиле.


От двете страни на шосето и реката се вдигат отвесни скални ивици, някои високи 300-400м и широки 10-30м. До 1927 г. те са били непроходими. Тогава за нуждите на мината за каменни въглища "Ракита" е пробито трасето на теснолинейката.


Източната е на Гребен планина(1337м), а срещуположната е на планината Влахи(1442м). Освен че става все по-тесен, пътят се вие под издълбани в скалата ниши и тунели.


На естествено появяващият се въпрос, как Ерма е успяла да изреже като с нож яката скала - всеки геолог щял да ни обясни поясни, че "реката вече е текла милиони години преди планините наоколо да започнат да се нагъват и издигат. По същата логика и родният Искър е единствената река, която пресича от юг на север Балкана. И това е още едно доказателство за уникалността на феномена Ждрелото на Ерма."


Клисурата на река Ерма се е образувала по време на терциера след регресията на Сенонско море (преди около 65 милиона години) и сложните продължителни промени на инициалния палеорелеф.






Оформянето на днешния вид е станало в следезерската, плиоценско-плеистоценска фаза, като последица от комбинирането на тектонски активности, водна ерозия, денудация и карстови процеси.


Тогава се е образувала и река Ерма.


Много интересна е и историята на самия път.


До средата на миналия век през Ждрелото е преминавала само жп линия, обслужваща близката каменовъглена мина. През 1950 г. Ерма наводнява рудника.


Той е изоставен, а на мястото на линията е построен днешният тесен асфалтиран път.



Няколко пояснения -
Пътят до границата /само 50 км./ е чудесен и спокоен и още 20-ина км./третокласен, но без дупки/ до манастира, а времето за отиване е около час и половина от Метро Люлин, София.
Преминаването през граничен пункт Калотина вече е само с лични карти, бързо и безпроблемно.
Кафявите указтелни табели за културни и исторически паметници и към Погановския манастир са точно и ясно обозначени.
Срещу манастира има кръчмичка, където предлагат чеснова пъстърва и класически сръбски специалитети.


Любезни и отзивчиви хора. Може да се разплаща и в български лева.
В същата посока, преди Погановския е и женският православен Суковски манастир "Св. Успение Богородично" .
Още снимки - тук.
Още полезна информация за пътуването, която използвах -тук.
Още за красивия трънския регион - тук.

Едно друго усещане. Опитайте...

16 коментара:

Maria Pepeldjiyska каза...

Чудесна разходка, Диани! Толкова хубаво си обяснила всичко, а и снимките са чудесни. Не съм ходила по тези места и ми бе интересно.
Спорна седмица!
Мария

Еoc каза...

Дианка, много ме зарадва публикацията ти :) Мислех, че е по-бързо /поне за нас/ да се мине през Стрезимировци - понякога през лятото бягаме от жегите, та било то и само за ден, на Власинското езеро.Трябва да проуча... утре, че картата ми е в колата. Иначе - природата в този край /и от двете страни на границата/ е приказно красива.
Имаше ли възможност да си напазаруваш хранителни продукти. Брашното им тип 400 е просто уникално. Колбаси, млечни продукти, пастети - много добри, а зеленчуците - като от едното време :)
Май вече трябва да се срещнем наистина :) да обсъдим :)
Лека нова седмица от мен :)

Moni.M_T каза...

Ждрелото на р.Ерма и манастира "Св. Йоан Богослов" са изключително красиви.
Баба ми беше от едно село на 10км. от гр. Трън, но Погановският манастир, за съжаление не съм имала възможност да посетя.

Dani каза...

Дианка, благодаря за прекрасния разказ и още по-прекрасните снимки :)
За съжаление никога не съм ходила по този край, макар, че майка ми е родом от гр. Трън, но вече повече от 60 г не живее там!
Прекрасно и много живописно място!
Поздрави!

fimere каза...

de magnifiques paysages qui nous font vraiment voyager
merci pour ce beau partage
bonne soirée

Станимира каза...

Диана, много хубава и изчерпателна информация си ни представила, за което ти благодаря. Посещавали сме ждрелото на Ерма, но сме ходили по еко пътеката и посетихме един параклис, където се е крила Св. Петка. За манастира не знаех. Хубаво изглежда да сте си изкарали и сте видели тези големи красоти, както е казал Алеко. Поздрави и още много пътешественически дни това лято!

bluemoon каза...

Чудесна разходка си си направила, Дианка! :)
Мястото е вълшебно, а представено така обстойно от тебе вече ме приканва :))
Никога няма да ми омръзне да те чета! И ти благодаря за пореден път, че споделяш с всички нас, твоите читатели и приятели, вълненията и пристрастията си!
Чудесна си, Дианка!

Целувки, Ирма :)

Daniela Dineva каза...

Дианка,
интересно и приятно сте изкарали. Обичам да ходя по манастири и непознати места сред природата. В този район не съм била, но бих го посетила с най-голямо удоволствие.
Поздрави и благодаря за труда и споделеното :)

di_ani каза...

Момичета,
много ви благодаря!
Съжалявам за късния отговор, но тези дни съм много ангажирана, но не в блога и кухнята.
За мен е трудно, да се изразявам художествено, но ми беше много приятно самото изживяване. А четейки Ал. Константинов - още повече и това провокира публикацията.
Радвам се, че и вие харесвате този край, чудесна е идеята да споделяме красотите и природата.
Моята екскурзия бе планувана по-обстойна и продължителна, но нещата се промениха, доволна съм от това което видях и почувствах.

Дани,
родното място на майка ти
не е ли чудесна възможност да ни гостуваш. Убедена съм, че на нас със Зори ще ни бъде особено приятно. С радост ще ти покажем тези места. Помисли...

Зори,
наистина много, ама много ще ми бъде приятна една среща - ще се уговорим след отпуските.
Ние избрахме пътя откъм Калотина, но ми харесва и твоят маршрут, и езерото. Не съм пазарувала /в манастира нямаше и мед!/, нямах и много време - явно пак ще отидем.

Мони,
чудесна възможност да посетиш родовия край - сега границата се преминава само с лична карта и пътят до там е добър.

Fimère,
thanks a lot!
Greetings and smiling summer, Diana

Мария, Зори, Мони, Мира, Дани, Ирма, Дани,
драго ми е, че ви е допада.
Сърдечен поздрав и много усмихнато лято, Диана

Dani каза...

Дианка, отдавна не съм получавала по-прекрасно предложение :)
Ако трябва да използвам следвашия ти пост :жадна съм за истинско приятелство, иначе гладна/слава на Бога/, не съм@

di_ani каза...

Дани,
много ме зарадва, че ти допада предложението, а още повече, ако успеем да го осъществим.
А за следващият пост - убедена съм, има много хора, за които си изключително специален човек!
Поздрав, прегръдка и много усмивки, Диана

fedora каза...

Чудесен разказ и снимки, Ди!
Много пъти съм минавала през 13-те тунелчета, но освен бройката, която научих случайно от нишки митничар в една зимна нощ, нищо повече не знаех. Мястото наистина е прекрасно.
Благодаря за разказа, при първи удобен случай ще се разходя натам.

Най-искрена прегръдка: Ина

Maria каза...

Чудесно пътешествие Дианка! Благодаря ти, че ме накара така истински да усетя и аз тази красота!
Поздрави :)

di_ani каза...

Ина,
Мими,
радвам се, че ви хареса - наистина е красиво. Бих отишла отново, през пролетта, когато реката е пълноводна.
Представям си усещането тогава.
Прегръдка и прохладни летни дни, Диана

brazilka каза...

Не съм била по тези места и ми беше много интересно да прочета и разгледам снимките. Благодаря ти за полезната и интересна информация. Определно ме заинтригува и ще посетя предложените от теб места. Благодаря ти за прекрасните снимки и пътепис.

di_ani каза...

Цвети,
драго ми е, че ти допада.
Манастирът е действащ, много уютен и харизматичен, а природата - приказна.
Поздрав и хубаво лято, Диана