събота, 20 октомври 2018 г.

10 любопитни факта, свързани с Рилския Чудотворец Свети Йоан Рилски


Едно логично продължение на празника, посветен на Свети Йоан Рилски, най-почитаният български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, още приживе наричан земен ангел и небесен жител. Роден в село Скрино, вероятно през 876г. и умира на 18 август 946г., църквата почита Свети Иван Рилски преподобния Рилски Чудотворец три пъти в годината: на 1 юли Църквата празнува връщането на мощите му от Търново в Рилската обител през 1496 г.; на 18 август - успението на Св. Иван, представил се пред Господа през 946г., но най-големия му празник е на 19 октомври. Преди смяната на църковния календар празникът бил на 1 ноември, когато се отбелязва и Денят на будителите, а Св. Иван Рилски е и първият будител на българите.


Харесах да споделя събраните от православния сайт Добротолюбие 10 познати и любопитни факта, свързани с Рилския Чудотворец, като запазвам реда, в който са представени :
1.Макар св. Йоан Рилски да е живял през 9-10в., честването на светеца в официалната литургическа практика започва едва през 13в. През 13в. мощите на св. Йоан Рилски са тържествено пренесени в столицата Търново, това превръща култът към светеца от местен в общобългарски, което налага превеждането на химнографските произведения за светеца и поставя началото на официалната литургическа практика, свързана с Рилския светец.
2. През 12в. възниква гръцкото житие на св. Йоан Рилски. Негов автор е Георги Скилица. Той е висш византийски чиновник, предполага се, че е потомък на известния византийски летописец Йоан Скилица (11-12в). Георги Скилица заема длъжностите протокуропалат и императорски секретар. Изпратен е за управител на Средецката област. Георги Скилица се изцелява, чрез застъпничеството на светеца и това му дава повод да състави житие. За негова основа използва местни разкази и предания. Гръцкият управител е и автор на 8 канона за св. Йоан Рилски, името на автора се чете в акростих[1].
3. Житието на св. Йоан Рилски не е запазено на оригиналния език, на който е писано.Това е житието от Георги Скилица. Скилица съставя своята творба до 1180г. на гръцки език. Интересно е, че гръцкият оригинал на житието е загубен. Съществуват български, сръбски и руски преводи.
4. Българският владетел св. цар Петър изминава цялото разстояние от 450км. от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне със светеца. Монахът обаче не пожелава да го види, поради смирение. Той приема донесените плодовете, но не и златото, което царят му предлага. Св. Йоан взима само една чаша за спомен. Св. Йоан се покланя отдалеч на царя.
5. Мощите на св. Йоан Рилски са пренасяни три пъти в Средец. След успението на светеца, през 946г. св. Йоан е погребан близо до основаната от него Рилска обител. Св. цар Петър изпратил ловджии в Рилската пустиня на лов и им заръчал да видят св. Йоан. Те узнали за смъртта на светеца и като се завърнали, обадили на царя. Св. цар Петър наредил мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. През 1183г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). Местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187г. унгарците връщат мощите на светеца в Средец. През 1195г. цар Иван Асен I тържествено пренася светите мощи в столицата Търново. През 1469г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител пренасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир, като отново преминават през Средец.
6. На мощите на св. Йоан Рилски се поклонил византийският император. Византийският император Мануил I Комнин (1143 -1180г.) посетил Средец, за да търси изцеление при раклата с мощите на Рилския отшелник. Императорът имал силно натъртване на мускулите на ръката, което придобил при падането от коня си. Това натъртване му причинявало силни  болки и се отразявало на сърцето му. От тази болест императорът много се измъчвал, така че по цели нощи не можел да заспи. Медицината се оказала безсилна. Тогава императорът решил да се обърне към св. Йоан Рилски. Когато той дошъл да се помоли и да се поклони пред мощите на св. Йоан, средецкият епископ го помазал с елей от кандилото, което горяло при светите мощи. Още след първото помазване, той усетил подобрение, а след третото – напълно оздравял.
7.  Един от най-почитаните светци на Руската православна църква носи името на св. Йоан Рилски. Светият Праведен Йоан Кронщадски е роден на 19 октомври 1829г. в семейството на беден псалт Илия Михайлович и Теодора Власевна Сергееви в село Сура Пинежки уезд Архангелска губерния. Прославен е през 1990г. от Поместен Събор на Руската Православна Църква. Паметта му се чества на 20 декември, в третата неделя след Петдесетница в Събора на Санкт-Петербургските светии и на 19 ноември в Събора на светиите от Естонската земя. Паметта на Светия Праведен Йоан Кронщадтски също така се отбелязва и в деня на неговия рожден и именен ден -19 октомври. Кръстен е в чест на св. Йоан Рилски, чиято памет се чества в деня на рождението му.
8.  Руско село носи името на Рилския светец: Руският град в Курска област е основан преди десет века от български духовници. Те пренесли в него част от нетленните мощи на Рилския чудотворец, а после нарекли града на негово име- Рилск. Впоследствие нетленните мощи били изгубени. През 2006г. братството на Рилския манастир подари частица от мощите на св. Йоан Рилски на руския град Рилск. Частицата от мощите се съхранява в специално съграден параклис в манастира, носещ името на българския светец. Самият манастир пък се намира на хълм, наречен Рила, по името на нашата Рила планина.
9. Първият православен параклис на Антарктида носи името на св. Йоан Рилски. Българската изследователска база „Свети Климент Охридски“ се намира на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови. Базата е основана през 1988г., а от 1993г. с указ на президента Желю Желев е наречена в чест на Св. Климент Охридски,  През 2003г. е построен параклисът „Св. Иван Рилски“. 
10. Рилският Чудотворец оставя на своите духовни чеда “отеческо завещание”: Както мирските бащи оставят на чедата си “земно наследие” – сребро и злато и други имущества, да не  забравят и те неговото завещание. Макар и спорен в науката, Заветът са св. Йоан Рилски има важно значение и всеки рилски монах трябва да знае Заветът наизуст.
Първото, което светецът завещава на монасите е да пазят светата вяра “непорочно, несмесвайки я с никакви злословия”.
[1] Началните букви от всеки стих, параграф или други повтарящи се структури в текста, образуват отделна дума или фраза.


И още: 



Най-старата чудотворна икона на Св.Иван Рилски


Някои идеи за тематични разходки:
- Германски манастир






- Руенски манастир “Свети Иван Рилски”







2 коментара:

Elena Dimitrova каза...

Дианка,
имам книгата за чудесата на Св.Иван Рилски.Много интересна книга,написана по истински случаи.От тази книга научих за Маслосвета и неговото значение за изцеляване на тежки болести.Знам,че Св.Йоан Кронщадски е кръстен на името на нашия светец.Също и някои от другите любопитни факти.Интересна и много полезна публикация за този велик праведник хранещ се с див нахут - сланутък.
Поздрави !

My candy kitchen каза...

Благодаря ти за тази публикация, Дианка! Поздрави!