Неделна разходка - „Цари Mали град“

Една идея за неделна разходка - 

първата и най-добре възстановена антична римска крепост в страната -

„Цари Mали град“. 

Една легенда оживява - мястото е хълмът Св.Спас и връх Св.Иван, разположени на 900 метра надморска височина по билото на Верила планина над село Белчин /на 15 км. от Самоков/ - много чист въздух, красива природата, вековни букови и борови гори, и минерални 41 градусови термални води.

 

Това, с което крепостта може да се стори интересна на всички е, че тук на това място са запазени корените на християнството от 1700 години назад.

Хълмът е и неизменна част от вековната история на района. С него са свързани легендите за голямо старинно селище, известно като „Цари Mали град“, което се предполага, че означава „Малък Цариград“. До ХIХ век все още са били частично запазени белите каменни стени и кули на крепост, които напомняли на местното население за Цари град. Открити са и доказателства за приемствеността на култовото място през хилядолетията – от езическото светилище на траките, през раннохристиянската базилика от VI век, средновековната църква „Възнесение Христово”, построена през втората половина на XV век , за да стигне до наши дни един оброк сред дъбовата кория.

През 2007 г. започват археологическите проучвания  на местността. Археологическият обект се намира на равна тераса, непосредствено под върха на хълма. В продължение на четири археологически сезона се установява функционалната същност на крепостта- укрепено селище, както и проучвани и документирани разнообразни структури от фортификацията (кули, порта и крепостни стени), сгради, разположени около и долепени до крепостната стена, както и проучени сондажно останки с културни пластове от селищния живот във вътрешността на обекта. Последващи проучвания предоставят допълнително материал и яснота за ситуациите, хронологията и мащабите на проучваната крепост.

Установени били 5 фази на обитаване на това място, което говори за неговата значимост и устойчивост като стратегически и културен раннохристиянски център в орбитата на големите градски центрове от античността Сердика, Пауталия и Германея.

Векове след като хунските и аварските орди разрушават стените й, крепостта получава шанс за нов живот.

 

Ето я и нея нагледно изобразена в макет и видео клип:

До нея може да се стигне по две живописни екопътеки /полегата и по-стръмна/, с пейки, масички заслони и беседки край тях, и малка въжена линия, наречена фуникуляр, единствен засега у нас.

Непосредствено северно от портата на крепостта е разкрит християнски култов комплекс, говорещ за силно религиозна ангажираност на хълма"Св. Спас" през този период /през 313 година с Миланския едикт император Константин Велики утвърждава християнството като официална имперска религия, която регламентира религиозния живот и в провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediteranea) със столица Сердика (София)/.

 

По време на проучвания на крепостта, непосредствено пред централния и вход са били открити останките от три храма, изграждани през вековете буквално върху останките на предходни. Започва се църква от IV в., следва базилика от VI в., девет века по-късно, през втората половина на XV в., върху руините на базиликата е построена късносредновековна църква "Възнесение Христово".

Счита се, че презвитер Йоан от с. Белчин строи храм, който да посрещне мощите на светеца Св. Иван Рилски от Търново по пътя му към Рилската Света обител.

На това място почти до ден днешен белчинци празнуват Спасовден, т.е. празникът Възнесение Христово. До 60-те г. на ХХ в. тук е имало оброчен кръст, поставен под вековен дъб.

Табела край възстановения храм „Възнесение Христово” съобщава, че под 600-годишен дъб на това е бил скътан оброчен кръст с дата от каменен надпис 25 април 1869г., когато оброкът е посветен на празника Възнесение Господне, дъбът е рухнал при буря на датата 8.08.2008 г.

С римската крепост над Белчин е свързана и легенда за дъщерята на римския император Теодосий Велики – Гала Плацидия. Тя трябвало да пътува от Константинопол до Равена, където нейният син и наследник на империята бил държан в плен. По-големият й брат Хонорий й дал съвет по пътя да се отбие за здраве до лековитите извори на юг от Сердика – на мястото на днешното село Белчин. Гала Плацидия дори взела няколко амфори с водата за из път, за да й помага в трудното пътуване. 
Не може да бъде подминат незабелязано изграденият монумент "Света Богородица", разположен до християнския църковен ансамбъл - място за отмора, глътка свежа вода и прекрасна гледка от площадката до него.

„Къща на музите”- така в буквален превод звучи древногръцката дума за музей. Тоест според изначалната дефиниция това е място, където деветте богини на изкуствата трябва да вдъхновяват, забавляват, образоват и възпитават. Изхождайки от тази древна дефиниция е разработен и проектът за реставрация и консервация на античната крепост „Цари Мали Град“, както и подредбата на различните експозиции в комплекса.

 

Трите етажа на двете кули при входа на крепостта са превърнати в музеи. Тук може да се проследи историята на крепостта, съграждането и разрушаването й, превръщането й не само в укрепен военен пункт, но и в селище с важно транспортно, стопанско и духовно значение.

Керамиката е най-широко разпространения материал в един археологически обект. Тя дава най- пълна информация за функционалната същност на обекта и хронологията. Представени са различни типове от битова и култува керемика от обекта и региона.

Безспорно най-интересни са монетите, около 650, които са и най-многобройните находки от обекта - извор на много информация за хронологията, търговските връзки и взаимоотношения в късноантичната епоха.

Колекцията включва монети от почти всички известни императори и различни номинали. Един от изключителните експонати в тази сбирка е бронзова монета-минима на инператрица Гала Плацидия. В крепостта са намерени ценни златни монети на Юстиниан, бронзови на Гала Плацидия, на Траян, Теодосий, Валент, Валентиниан, Грациан и Максимилиан. Интересна възможност е закупуването на възпоменателна монета от специален апарат срещу 4 лв. при входа.

С военни и охранителни функции се свързва целият живот на крепостта. Богата колекция от върхове на стрели, ножове, бойни топки и пр. може да бъде видяна от посетителите, а също така възстановка на войн с пълно бойно снаряжение- шлем, щит, меч и копие, както и действащи възстановки на обсадна техника. Според експертите една от уникалните намерени вещи е много опасна метателна стрела, използвана в кратък период от време. Смята се, че в света има само около 50 такива.

Археологическите проучвания на хълма "Св.Спас" показват, че изграждането на крепостта е започнало по време на управлението на император Валент (364-378 г.).

Мястото на крепостта е избрано преднамерено и е съобразено с възможността за наблюдение на котловината и защита на нейната западна част. Възникналото селище е съобразено с минералните извори в подножието, рудните залежи с магнетитов пясък в целия район и стратегическото кръстовище на два антични пътя.

При проследяването на историческите пластове е доказано, че най-ранното използване на това място започва още във втората фаза на ранно желязната епоха ( VІІІ-VІ в пр.Хр).

В обособена ниша към "казарменото помещение" Чудото Цари мали град и сакралната геометрия будят любопитство математическите зависимости изразени в разположението на крепостта спрямо други християнски и географски обекти – голямо /61,9 км/ и малко /24,7 км./ царско ветрило  - оказва се, че Цари мали град е еднакво отдалечен от Мусала, Рилския манастир, Черни връх и крепостта Урвич.

Към цената на билета се включва и посещение на етнографския музей в село Белчин. Красивата сграда на музея се оприличава като копие на копривщенска възрожденска къща от 19 в., типична и село Белчин. Събрани са експозиции на вещи с различна битова тематика, съхранили културата и традициите на населението през вековете.

В подножието преди  крепостта и като част от комплекса е изцяло реставрираната средновековна църква "Св. Петка", построена в последния си вид през XVII век върху основите на по-стар храм от XIII-XIV век. През 2006 г. започва нейното възстановяване по желание и със средства на местните жители, а на 14 октомври 2007 г. тя е преосветена лично от покойния патриарх Максим.

В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. . Иконостасът също е сред уникалните паметници на монументалната дърворезба от края на ХVIII и началото на ХIХ век. Църквата е действаща, но в нея е подредена и сбирка от икони и ръкописи, както и образци от първите старопечатни църковни книги.

Църковната камбанария в извън основата сграда, неизменната чешма.

Едно тихо, въздействащо и спокойно място, с панорамен изглед към Палакарийското поле .

За финал, както подобава в кулинарен блог имах идея за предложа типично ястие от този район, но през цялото време на разходката около нас имаше весел глъч и усмихнати личица на малки дечица и ученици. За тях, извън крепостта, по дълъг въжен мост е предвиден и голям атракционен кът за забавления. Ето тази гледка ми се видя по-сладка и умилителна от всяка гозба:

Официален сайт Цари Мали Град
Видео клип  по- кратък и  една легенда оживява

Опитайте...

Усещане за Париж ...3

Оставих последна "черешката на тортата" -
моето изумление в Париж - Лувърът.
Бях посветила на него цял ден - чакане за вход и време за разглеждане, ясно съзнавайки, че е нищожно. Оказа се още по-малко, отколкото очаквах - дори и за основните забележителности от богатствотото на 35000 експоната.
Удоволствието е несравнимо и безценно!


Преди него обаче, още за обликът на Париж,
като град на изкуството и културата.
За мен, безспорен символ е Сорбоната /Sorbonne University/. Името се извлича от колеж де Сорбоната, основана през 1253 от Робърт де Sorbon, като един от първите значими колегии на средновековната Университета на Париж; университета, като такива преди колежа с около един век, както и незначителни колежи са били намерени вече в края на 12 век. След студентските вълнения от 1968 година Парижкият университет е разделен на 13 университета, всеки от които е наследник на определени факултети и катедри на стария университет. Независимо от твърдението, че в района вече има много по-престижни висши училища от Сорбоната, атмосферата е много респектираща и зареждаща. Имах възможността да изпия една от най-хубавите чаши капучино в кафето пред университета, в компанията на млада, умна и естествено, красива българска студентка в Париж.


Съвсем близо е и елегантният парк /22,5 хектара/ Градините на Люксембург /Jardins du Luxembourg/. Люксембург е градината на френския Сенат, който е настанен в Люксембург дворец. Около езерото са поредица от статуи на бившия френски царици. Сред сенките на кичести кестени е скътан спокойният Фонтан “Медичи” - строен 1630г. за Мария де Medicis, майка на Луи XIII.



Една от най-красивите сгради в Париж е дворец Гарнье (Palais Garnier) или Парижката опера/Opéra Garnier/. Построен в нео-бароков стил /1862 -1875 г./, с 2200 места от Чарлс Гарние се счита за един от архитектурните шедьоври за своето време. Скулптурните групи,символизиращи съответно: лявата – Поезията, дясната - Хармонията. Сградата е увенчана от купол от сиво-зелена мед, нюансиран със злато. Великолепието на Парижката опера се допълва от композицията на Еме Миле “Аполон между Танца и Музиката, държащ над главата си златна лира”, която е разположена на най-високата точка на покрива.


Още една известна опера - на Бастилията /Opéra Bastille/. Разположена на Площад Бастилията е проектирана от Карлос Отт и открита през 1989 година, по идея на Франсоа Митеран за "модерна и популярна" - на мястото на стария затвор на Бастилията.Повече ме впечатли "Юлската колона", издигната в чест на жертвите от френските революции. Позлатената статуя на върха, застинала в полет, символизира Свободата.



Една друга култура е Мулен Руж, известното кабаре в Париж, открито през 1889 г. с прочутият канкан, а днес нощен клуб. В близост до Монмартър и червените фенери на Pigalle булевард, е белязано от червено вятърна мелница на покрива му.


Още една легенда за Париж - Монмартър /Montmartre -„Планината на мъчениците“/ високият около 130 м хълм. Прочут е с красивата си архитектура, величествената базилика Sacré-Coeur и с това, че там открай време се събират артистите.
Тук сякаш има различна атмосфера и история от града. Както тихи стръмни улички, така и с оживени тълпи туристи - художници /портретисти и карикатуристи/ на площад du Terte, вятърната мелница на Реноар, изобилието от сувенирни магазини. Много приятна разходка привечер - малки ресторантчета и кафенета, "бохеми" и вино...


Мнозина от най-големите творци на 20в. са работили там, като Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог,Анри Матис, Едгар Дега, Клод Моне, както и още едно впечатляващо място - музеят на Салвадор Дали.

Уверено се приближавам към финала -
Лувърът - най-големият и най-посещаван музей в света. Пирамидите допълват историята на музея, като свързват миналото му на замък и настоящето на музей от 21-ви век. Стъклената пирамида, откритата през 1989 г. е вход към крилата на музея и се вписва отлично в екстериора на Лувъра, като осветява входът на музея и дворът. Хармония между леко, прозрачно и блестящо, с фона на дебели, студени каменни фасади - впечатляваща препратка минало, настояще, бъдеще...


През 1190г. Филип II издига върху това място замък с крепост, която да защитава Париж срещу набезите на викингите. По време на Средновековието зданието е променяно често, като през 14в. Шарл V го превръща в дворец и в своя основна резиденция.През 1672г. Луи XIV избира двореца Версай за свой дом, а Лувъра превръща в място за излагане на кралските сбирки. През 1692г. в него са настанени Кралската академия за скулптура и Академията за надписи и художествена проза, които се помещават в Лувъра през следващите почти 100 години.


Вече споменах, че усещането е неописуемо - то се изживява, пътешествие през историята на изкуството, много назад във времето. Разположен е на площ от 60 000 квадратни метра. Съдържа над 35 000 творби на изкуството - картини , скулптури, керамика, египетски, гръцки, римски артефакти…
Уникална възможност за жива среща с блясъка на европейската цивилизация. Иска ми се да прикача само снимки, фактите за тях са всеизвестни, ярки примери за вечността на изкуството!
Магнетичното им въздействие е достатъчно...и безмълвие.
Мона Лиза /La Gioconda/


Венера Милоска /Venus de Milo/


Крилатата Нике /Victory of Samothrace staircase/


Сватбата в Кана на Веронезе /The Wedding at Cana (Veronese)/


Седящият писар /The Seated Scribe/


Диана на Версай, Артемида с кошута /Diana of Versailles/


Съвременни композиции и инсталации:



Има още много места, много снимки, много впечатления, за които не пиша. Те завършват общият облик, оформят моите чувства и долавяне за града.
Оставих за край още едно място, отразяващо образът на общуването, мира и любовта - посланието, написано 311 пъти на 250 езика върху Стената на любовта -
Wall of Love Le Mur des je t'aime.


Започнах с всеизвестните суперлативи за Париж. Може би залитам в етусиазъм и обяснения, но не за да се покажа знаеща /макар, че четох много/. Трудно е да се опише Париж, извън клишетата.
Усещането, като познавателен и сетивен процес се базира на възприятия и оценки, свързване на познати и нови неща. В този смисъл, е много лично - търсех и намирах най-доброто от Париж. Зная, колко малко съм видяла, а и колко още искам - много... Въпреки това, си позволявам да се приобщя към твърдението, че Париж остави и в мен усещане за:
Елегантен и романтичен град,
изпълнен с чар и атмосфера,
култура и прекрасни забележителности.