Бисквити със синьо сирене - зад тази изкушаваща почитателите на по-остри сирена идея, стоят две имена на кулинарни виртуози: Джулия Чайлд /Julia Child/ и Дейвид Лебовиц /David Lebovitz/. След тяхното цитиране се обезсмислят всякакви пояснения. Представянето видях в блога на David Lebovitz, който следя и вече имах удоволствието да приготвя една фантастична негова шоколадова торта. Все пак, автор на рецептата за тези бисквити е легендата Мисис Чайлд. Когато преди година правих по нейна рецепта popovers, се опитах за опозная повече богатото й кулинарно творчество. В нейно изпълнение готвенето изглежда като едно от най-приятните и лесни неща, дори при овладяване изкуството на френската кухня. Харесвам нейната философия -
"Умереност. Малки порции. Опитайте от всичко по малко. Това са тайните за щастие и здраве..."
Е, по съветите на Мисис Чайлд си позволих да импровизирам с оригиналната рецепта. Ореховите ядки и синьото сирене са доказана великолепна и допълваща се комбинация.
Така включих и една идея на Марта Стюарт за добавка на смлени орехи към тестото, а няколко лъжици маково семе, би трябвало да дават визуална препратка към синьото сирене. Подсладих леко със захар и добавих за порьозност малко бакпулвер. За аромат се спрях само на бял черен пипер. В краен резултат се одорми следния списък
Продукти за около 3 дузини бисквитки:
120 гр. синьо сирене, със стайна температура/най-добре Roquefort/
120 гр. масло, на стайна температура
120 гр. брашно
1 -1½ с.л. заквасена сметана*
1 яйчен жълтък
60 гр. орехи
1 щ. сол
1 ч.л. захар
½ к.л. бакпулвер
¼ ч.л. бял черен пипер или чили
1-2 с.л. маково семе
1 белтък, леко разбит за намазване
*Замених с кисело мляко и 1 ч.л. сухо мляко
Изваждат се и охлаждат на решетка.
Вкусни са леко хладки, могат и да се претоплят в МВ.
Маслени бисквити и ядки, синьо сирене и чаша плътен мавруд.
Опитайте...
"Умереност. Малки порции. Опитайте от всичко по малко. Това са тайните за щастие и здраве..."
Е, по съветите на Мисис Чайлд си позволих да импровизирам с оригиналната рецепта. Ореховите ядки и синьото сирене са доказана великолепна и допълваща се комбинация.
Така включих и една идея на Марта Стюарт за добавка на смлени орехи към тестото, а няколко лъжици маково семе, би трябвало да дават визуална препратка към синьото сирене. Подсладих леко със захар и добавих за порьозност малко бакпулвер. За аромат се спрях само на бял черен пипер. В краен резултат се одорми следния списък
Продукти за около 3 дузини бисквитки:
120 гр. синьо сирене, със стайна температура/най-добре Roquefort/
120 гр. масло, на стайна температура
120 гр. брашно
1 -1½ с.л. заквасена сметана*
1 яйчен жълтък
60 гр. орехи
1 щ. сол
1 ч.л. захар
½ к.л. бакпулвер
¼ ч.л. бял черен пипер или чили
1-2 с.л. маково семе
1 белтък, леко разбит за намазване
*Замених с кисело мляко и 1 ч.л. сухо мляко
В кухненски процесор се смилат орехите със захарта. Добавя се брашното със солта, бакпулвера и черния пипер. Пулсира се до обединяване. Прибавят се маслото, синьото сирене и жълтък, сметаната - на края. Разбиват се смесване на продуктите, и получаване на хомогенна маса. Добавя се 1 с.л. маково семе и набързо се оформя топка тесто.
Завива се с фолио и оставя за няколко часа в хладилник.
Разточва се тънка кора, като се поръсва с 1 с.л. маково семе и заглажда до дебелина около 5 мм., и изрязват формички.
Както повечето маслени теста могат да се охлаждят за 10-ина минути /хладилник или фризер/. Намазват се с разбит белтък и поставят на разстояние една от друга в тава, покрита с пекарска хартия.
Пекат се на 175С - 200С за 10-15 мин. до златисто.Завива се с фолио и оставя за няколко часа в хладилник.
Разточва се тънка кора, като се поръсва с 1 с.л. маково семе и заглажда до дебелина около 5 мм., и изрязват формички.
Както повечето маслени теста могат да се охлаждят за 10-ина минути /хладилник или фризер/. Намазват се с разбит белтък и поставят на разстояние една от друга в тава, покрита с пекарска хартия.
Изваждат се и охлаждат на решетка.
Вкусни са леко хладки, могат и да се претоплят в МВ.
Маслени бисквити и ядки, синьо сирене и чаша плътен мавруд.
Опитайте...
