четвъртък, 12 май 2011 г.

I love strawberries

Избрах да започна с този вид слоган - I love strawberries.
Обичам
ягодите и независимо, че вече се намират целогодишно, ги свързвам с цвета и аромата на пролетта и началото на лятото - красивите топли сезони на годината.
Още древните римляни са приписвали на ягодите чудодейни лечебни свойства. Приемали са ги като символ на богинята Венера, заради цвета и сърцевидната им съвършена форма. Вероятно оттогава датира и поверието, че ако разделите двойка слепени ягоди с любимия човек, ще останете заедно завинаги.



Ягодите са не само вкусни и ароматни, а и правят перфектен всеки десерт или сладкиш. Имам любими рецепти с ягоди, най-често за сладоледи, печива и мусове. В повечето случаи ги предпочитам пресни или минимална термична обработка. Спрях се на един лек вариант за класическия баварски крем - ягодов бавароаз, но без яйчени жълтъци.


Ягодов бавароаз /strawberry-bavarois/
/рецептата, с изменения е по Cheat's strawberry bavarois/

Продукти за 3-4 порции:
75 гр. ягодово желе кисел"Castello" /1 опаковка/
1 ч.л. ягодов ликьор
1 ч.чаша мляко
½ ч. чаша растителна сметана /30 % масленост/
¼ ч.чаша ягодово пюре, прясно пасирано и прецедено
¼ ч.чаша захар или на вкус
50 гр. бял шоколад

1 ч.чаша = 240 мл.

За гарниране разбита сметана, пресни листа от мента и желе, бадемови ядки

Прясното мляко, захарта, сметаната и белият шоколад се загряват до кипване. В сместа се излива опаковката желиращ прах. Разбърква се добре, до хомогенизиране /без да завира/ и маха от котлона.
Овкусява се с ягодовия ликьор и ягодовото пюре, леко се обединяват.
Налива се в чашки /може и формички/ и оставя да се желира - мин. 4 часа, най-добре за нощ.

Сервирах охладен, с още сметана, пресни листа от мента и желе, поръсих с бадемови ядки.


Гарнирах и с маслени бисквитки с фондан тип "ягодка".


Опитайте...

сряда, 11 май 2011 г.

Солунските братя

Няколко дни след деня на обединена Европа, почитаме славянските първоучители, обявени за нейни съпокровители. Днес, 11 май - православната църква тържествено чества паметта на Солунските братя
Светите братя Кирил и Методий
и тяхното равноапостолско и просветителско дело.
Празникът е честван за първи път в Пловдив през 1851 по инициатива на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище.


Всеки знае, Св. св. Кирил и Методий, известни още като Солунските братя, като създателите на глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. С началото, през 862 /863г. се създава най-старата българска азбука - глаголицата. Тя предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий.

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. Названието ѝ е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през 9 век.

Солунските братя са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред славяните. Считани са за равноапостоли. През 1980 година папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици. До средата на XIX век паметта им била отбелязвана поотделно – Св. Кирил на 14 февруари и Св. Методий на 6 април.





Писала съм за паралела между двата празника - 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на Славянската писменост, българската просвета и култура .

Имен ден празнуват всички, които носят името Кирил (означава - господарски), Кирила, Кирилка, Керана, Кирко, Киро, Кирчо, Киряк, Методи (означава - изследващ).


Честит празник!

събота, 7 май 2011 г.

Зеленчуците и пайовете - водещи кулинарни тенденции за 2011

Това е моето предложение за пролетен зеленчуков пай - свежа комбинация от тиквички и гъби, спанак, лук и червена чушка за разкош. Можех да започна направо с рецептата, но ми бе интересно да науча нещо повече... На основание маркетингови проучвания и очаквания се правят ежегодни прогнози за водещите кулинарни тенденции - храни, технологии и клиентски препочитания. За настоящата 2011 зеленчуците и пайовете са определени сред фаворитите. Консултантът Андрю Фрийман от Andrew Freeman & Ко фаворизира пайовете в позиция N1. Счита се, сега пайят е по-модерен, за сметка на бекона напр. :). Ето и една онагледяващата диаграма:


Забавно или сериозно, на мен ми допадна и макар да имах други планове обединих двете тенденции в едно - зеленчуков пай. Много харесах запеканката на Дани с тиквички, напомни ми пролетната Torta pasqualina, тези дни Нанита също предложи подобно зеленчуково изкушение. Така вече идеята се оформи като съчетание на пролетни зеленчуци, микс от сирена и яйчена заливка. Имам колекция рецепти за пайове със спанак, със спанак и гъби, с тиквички, с картофи … И за да бъде още по- пролетно и леко, се спрях вместо на подложка от маслено тесто – фини тестени кори за баница и открито оформление на пая.


Пролетен зеленчуков пай
/адаптирана с изменения от Filo, spinach and egg tart/


Продукти:
1 ч. чаша гъби, нарязани
1 ½ ч. чаши пресен спанак, нарязан
½ ч.чаша тиквичка, едро настъргана
2 червени чушки, печени/мариновани и нарязани на кубчета
2 стръка пресен лук, ситно нарязани
1 ч. л. сушени смесени подправки /или ½ кубче зеленчуков бульон
6 листа фини точени тестени кори
2 яйца
125 гр . сирене тип "крема"
50 гр. сирене тип " гауда"
1/3 чаша прясно мляко
4 с.л. настърган кашкавал
50 мл. олио

Фурната се загрява на 180 ° C.
Задушават се лука и гъбите за няколко минути, добавят се настърганите тиквички. Готвенето продължава до изпаряване на водата и омекване на зеленчуците. Добавят се чушките и накрая нарязания спанак. Леко се смесват, овкусяват се и махат от котлона.
Леко се намазнява тава и покрива с тестените точени кори, като страните трябва да се припокриват над ръба на съда. Вяка двойка кори се омазнява леко допълнително. Аз ги рязах на ленти, които разположих диаметрално със застъпване.
Върху корите се поставят задушените зеленчуци и поръсват с натрошеното сирене "крема".


Разбиват се яйцата с млякото и залива паят. Отгоре се поръсва с нарязаното на малки кубчета сирене тип "гауда" и настъргания кашкавал. Висящите тестените кори се прегъват навътре и леко намачкват към стените на тавата.


Пече се в продължение на 25 минути, до леко златисто.


Леко се охлажда, нарязва и сервира.


Този пролетен зеленчуков пай го хапнахме за вечеря с чаша бяло вино, което му приляга много добре.


Опитайте...