Димитровден е...

 Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец 

се чества на 26 октомври всяка година от Българската православна църква
Разрешава се вино и елей. И празник.

Свети Димитър е един от любимите светци на българина.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
В нощта срещу Димитровден небето се отваря и молитвите на праведните хора стигат до ушите на дядо Господ. Когато молбата е богоугодна, той дава знак, че я е чул.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.

Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви е роден  в Солун през 3 век, неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.
В иконографията се изобразява като светец конник, който язди на червен кон, а в ръка държи копието си, с което убива военачалника Лий. 
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Но тази година се пада в седмичен ден за пост и се разрешава риба.Също на масата се слага варена царевица, пестил, рачел, тиква,  пита с ябълки  или печени ябълки.

Вече съм писала, че по стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника за да е блага зимата. Името Димитрий означава "посветен на Богинята Деметра", "земеделец". Цветята се увиват с ален конец за да са здрави именниците цяла година.
На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.

Честит Димитровден !
Специален празничен поздрав и красиви благопожелания към Дими и Диди,
и всички празнуващи
за здраве, късмет и много щастие!

Шоколадови трюфели с английски чай

       В публикацията след празника на Свети преподобни Йоан (Иван) Рилски избрах да предложа нещо сладко, шоколадово, в същото време бързо, лесно и по-различно - 

Шоколадови трюфели с английски чай.

Но преди това... споделяла съм нееднократно, че есента ми е любим сезон - красива, спокойна и щедра. Щастливото събитие с раждането на малкия Александър тази година допълни изобилието от празнични поводи в нашето семейство. Вече организирахме първата среща с гости - жени в ролята на орисници, в изобилие от сладки лакомства, много подаръци и пожелания, за да е благодатен, сладък и щастлив животът му. По традиция похапнахме празнична пита с мед, замесена от младата майка, сладки баници, различни сладкиши, бисквитки и торти. С акцент, като за бебешко парти, приготвих малка торта - в небесно синьо, с усмихнато слънчице над леки облачета, закачлив биберон залъгалка и малки зайчета за компания.

Моите меденки, с вид на бебешки лигавник глазирах със захарен фондан, а и пандишпановите топчета /pop cake/ с бял шоколад  декорирах  в преобладаващо бяло – син цвят и лек слънчев нюанс. Не успях да направя снимки с добро качество, затова и ги обединих като обща идея.

Тъй като няма да пиша рецепти към тях, избрах да предложа тези шоколадови трюфели с английски чай.

В оригиналната рецепта са с аромат на звездовиден анасон, но на мен ми допадна идеята за английски чай с аромат на бергамот. Искаше ми се да променя класиката в съчетанието на шоколад и портокал, като опитам с този не толкова популярен цитрусов плод.

Харесвам Английския чай No.1 с известната смес Ahmad Tea – дълбок кехлибар цвят, нотка на бергамот и някак по-сложен аромат от свежи цитруси. Бергамотът тук е много деликатно засегнат, но достатъчно, за да докосне вкусовите рецептори, без да доминира. Балансиран в аромата, цвета и силата – гладък и не горчив, с много лека тръпчивост.  Вкусът е богат и пълен с вкус. Това е чай за хубави моменти, No.1 английски чай е прекрасен за всички поводи, сутрин или вечер, със или без мляко. Самостоятелно или с любими сладки бисквити, бонбони  или торта.

Шоколадови трюфели с английски чай

/ по идея на chocolate truffles .../ 

Продукти за около 32 трюфела

200 гр. млечен шоколад.  / с 30% какао/
250 гр.  черен шоколад  /с 70% какао/
200 мл. течна сметана  / 48% мазнини, ако е по-малко още 30 гр. масло/

1 с.л. черен английски чай

1 к.л. кора от лайм, настъргана /по-желание/
 какао на прах за поръсване

Застила се съд с размери 20х 15 см с алуминиево фолио или незалепваща хартия за печене.
Нарязват се на ситно двата вида шоколад.

Течната сметана и ако е необходимо още масло се излива в тенджера и оставя да заври. Отстранява се от котлона и поставя супената лъжица английски черен чай. Запарва се за около 4-6 минути, след което прецежда.
В топлата смес се добавя наситения шоколад и  кафяната лъжичка кора от лайм. Разбърква се, докато шоколадът се стопи, след което се оставя да изстине леко.
Сместа се изсипва в тавата, покрива с фолио и се оставя да се стегне за около 24 часа. Нарязват се на  кубчета и поръсват с какао на прах.

Харесах по-различната визия за оформление на бонбоните тип трюфели,  съответно и не подбрах  класическата чаша за чай. Комбинацията е страхотна...

Опитайте….

Свети преподобни Йоан (Иван) Рилски

Празник е ... 

На 19 октомври се чества праведният, благочестив и високо тачен
рилски чудотворец

Св. преподобни Йоан Рилски чудотворец.

Свети преподобни Йоан (Иван) Рилски е български духовник, най-известният български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патронът на българските будители.Светец закрилник на Перник и перничани.

Великият светец на българската земя, скромният отшелник от Рила планина, преподобни Иван Рилски, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител,се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в неговата душа започнала да се развива и крепне религиозната вяра, а по това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. 

За личността и дейността на рилския светец съществуват редица фолклорни предания и легенди. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" - Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец. 

Уникално духовно и нравствено послание към поклонниците и последователите му  "Заветът на Св. Иван Рилски" е едно от тайнствата и чудесата на Рилския манастир. Писано през 941 година и чието място в духовен, и верови аспект е до Паисиевата история - мерило за националното ни самосъзнание.

Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата. Тридесет и четири години след успението си св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Като отворили гроба му, те видели нетленното му тяло и с почести го пренесли. Това станало на 19 октомври - ден, който от тогава се чества тържествено в памет на светеца-закрилник. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.

Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.

Честит празник!