петък, 15 октомври 2010 г.

Запечени ябълки с камембер и орехи

Сиренето Камембер (Camembert) се счита почти като нарицателно име за френско сирене. Произвежда се от края на XVIIIв. в района на Нормандия /северна Франция/, а по-точно в и около селището Камембер (откъдето носи и името си). За направата на 3 пити /11" диаметър/ Камембер са необходими около 4 литра краве /непастьоризирано!/ мляко в технологична последователност на два дни и узряване за няколко седмици. Един добър Камамбер е чисто бял и кадифено нежен от външната страна и гладко мек - от вътрешната. Е, с ясното съзнание, че е трудно да се намери истински Камембер, ни харесват и неговите имитации /най-често пастьоризирано мляко с добавки / - в комбинацията на ябълки и ядки, както и вкусът на задушените /поширани плодове в комбинация със сирене. Обединих двете идеи, с така актуалните есенни ябълки /това е моята ябълкова снимка/:


Запечени ябълки с камембер и орехи


Продукти за 2 порции:
2 ябълки
60-100 гр. сирене камембер
100 гр. орехи
10 гр. масло

За задушаването /поширане:
1 ч.чаша /от 200 мл./ ябълков сок
1 с.л. калвадос
3/4 ч.чаша бяло сухо вино
1 с.л. мед
1 зрънце бахар
1 пръчка канела
1 резен лимон
захар на вкус


Кипва се бялото вино и леко редуцира, налива се калвадос и ябълков сок. След повторното завиране се поставят ароматите и сместа се оставя да ври около 5-7 мин. на средно силен котлон. Подслажда се с меда и захар, ако е необходимо.
Ябълките се обелват, разрязват на половина и почистват. Намазват е с лимонов сок. Поставят се в сместа и на тих огън се задушават /пошират до леко омекване, 3-5 мин./. Изваждат се и отцеждат, а останалата смес се сгъстява на котлона до гъстотата на течен мед.
Орехите се смилат на едрина по желание, като няколко се оставят цели за ганиране.
Фурна с горно нагряване се включва за гриловане.


Ябълките се намазват със сгъстения сироп, овалват се в орехите и поставят в съд намазан с масло. Върху всяка половинка от ябълките се поставят резени камембер и цяла ядка орех. Запичат се до омекване на сиренето. Поливат се с останалия сироп и сервират.


Виното се подразбира - мекото, пивко, с плодов аромат мерло, което е сред най-често препоръчваните вина за компания на камембер. Съчетанието е сполучливо и за по-бърз вариант - камембер със затоплен мед, дъхави ябълки и печени ядки.


Моите не успяха да се разтекат "ала Дали", но "Постоянството на паметта", една от най-известните картини на Салвадор Дали се счита, че е вдъхновена точно от вида на разтопения от слънцето камембер. A като се има предвид, че е бил философ, интересувал се от наука и психология, идва въпросът - дали е така? Може би подходяща тема в дъждовния петък, с чаша вино ...


А още на вълна камембер при Зори и Мария.
Опитайте...

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Св. Параскева - Петка Търновска (Петковден)- 14 октомври

Св. Параскева (Петка)
е особено обичана и почитана светица, живяла в X-XI век и чествана на
Петковден - 14 октомври
.


Светицата - патрон на името е Света Петка Българска. Името произлиза от славянската дума "петък", петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името "Параскев" или "Параскева" ("петък", в смисъл на подготовка за празника).

Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. Патриарх Евтимий. Тя била много милостива, водела равноангелски начин на живот. Посетила светите места, прекарала години от живота си в пост и молитви. Търпяла лишения, пек и студ, ядяла по веднъж на ден само треви. По едно време получила видения. Ангел Господен й казал да се върне в родния си град и там да умре. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново /сега в катедрала в Яш - Румъния/.
Интересен факт за нейното силно влияние и закрила на бълграския народ е споменаването й в държавни и международни актове. Цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска” в свой договор с Венеция.
Колко силна била вярата в покровителството на света Петка, се вижда и от разказа на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново от османските орди. Цамблак продължил повествованието за мощите по време на обсадата на града и описал колко озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, “отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева”. Нейните мощи били като непобедим войн сред жителите, които се намирали зад стените на крепостта.
В народния календар Света Петка е закрилница на децата и поставя началото на зимните семейни празници. От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и сватбите. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта, в народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома).
Петковден бележи и края на стопанските дейности - есенната сеитба и прибирането на реколтата, освобождават се овчарите и ратаите, започва заплождането на животните. От Петковден до Димитровден се забранява работата с вълна, кроене, шиене -за да не нападат хищниците стадата.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми



Именници: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Скалният параклис „Св. Петка” – гр. Трън

Честит празник!


вторник, 12 октомври 2010 г.

Есенно

Тези дни бях предвидила публикация с вариант на неостаряващата домашна торта. Вместо нея и представата за топлина и уют, които създават домашно приготвените сладкиши, предлагам с чаша ароматен чай, една друга - есенна.



Все пак, торта имаше / за някои/ , както и неприятните симптоми на есенния грип, за мен. Тортата, с поясняващото име – „тунел” е като домашна, в по-различно оформление. Основа от орехово –шоколадов фъч, белтъчен кокосов блат и бадемов пандишпанов слой. Кремът е маслено –млечен, с лимонов аромат. Приготвих я по-рано, за да се обединят вкусовете. Изпълних я стриктно по оригиналната, сръбска рецепта, но полученият обем на височина не ми допадна. По-малка, би ми се харесала повече. Определено формите за печене и оформяне трябваше да бъдат по-дълги - на снимката е само част от тортата. Закачливите коментари не оприличиха вида с дългите тунели в света, но това /и чудесният вкус/ ме амбицират да я направя отново, с променени пропорции. Още повече, освен асоциация с тунел може да се направи и с разрез на дърво. Подходяща идея за коледна торта.


Това е линк към оригинала на рецептата, аз ще я предложа с моите изменения.

И още снимки с есенна окраска и настроение:


Игра на светлини и сенки в парка:


Величествени, независимо от сезона:


Старият орех:


Все още има и свежо зелено:


Колоритното есенно червено:


И реката:


и още падащи листа .

Здраве, топлина и усмивки в тези есенни дни!