Празник на Христовите апостоли Петър и Павел

Петровден е ... един от най-почитаните летни празници в традициите ни - на светите равноапостоли Петър и Павел. Всяка година на 29 и 30 юни. Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители.

Наречени са още "стълбове на православната вяра", трудили са се за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот. Тържествена служба в прослава на светите апостоли Петър и Павел се извършва още от древността на 29 юни и на 30 юни (12 юли стар стил) Събор на светите дванадесет апостоли, с особена прослава на ап. Павел. 
 

                          Свети апостол Павел                                  Свети апостол Петър

Според схващанията в народния календар, на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. С Петровден завършва и Петровския пост, по традиция се отговява с варено тазгодишно пиле и празнични погачки. "Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино." В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи за здраве. Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
Празнуват носещите имена:
Петър, Павел, Петьо, Петрана, Петранка, Пепа, Петя, Полина, Павлин, Павлина, Павлета, Кремена, Камен, Пейо, Пенка, Пенчо,Пламен

Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли , за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, по църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.

А след тези празници на 1 юли отбелязваме деня на Свети Безсребреници Козма и Дамян. Това е църковен празник влязъл в народния календар с името "Свети Врач" в памет на двамата братя Козма и Дамян, които се заели да изучават целебните свойства на различните билки и се прочули като лечители. Много предания разказват за тяхната безкористност и вярност към клетвата - да лекуват единствено с името Божие и в името на живота, без да взимат и грош за това. Няколко снимки от Гигински манастир "Св. Св. безсребреници Козма и Дамян".

На същата дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България - връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител.

И още празници през юли:

Хубави, слънчеви и честити празнични дни!

Лопушански манастир "Свети Йоан Предтеча"

За празника 24 юни, почитайки рождеството на Йоан Кръстител и народния Еньовден, избрах една идея за разходка, и не само, до Лопушански манастир "Свети Йоан Предтеча":

По архитектура Лопушанската църква наподобява тази на Рилския манастир и дело на майстор Лило и днес това е третата по големина манастирска църква в България.

В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата да се намират. А в нейната съвременна история се добавя и откритата преди няколко години /2014/ в църквата зазиданата икона на Света Богородица, на повече от 320 г., която най-вероятно е скрита там през 1688 г. Иконата на Дева Мария с Младенеца има сребърен обков,  означавайки, че е много почитана. и нейното намиране се свързва с пророчески сън на мирянка:

През 2013година, когато архимандрит на Лопушанския манастир е епископ Сионий, получава телефонно обаждане. „... Присъни ми се чудотворна икона. То не беше сън, а Божие знамение. Светият Дух ми показа точното място, скрита и незнайна от никого. Аз съм вярно чадо на църквата, приемам светото причастие с тялото и кръвта Христови! Имате голямо богатство във вашата черква и дори не подозирате за това, вярвайте ми! Нека възкръсне!", казва на 28 декември 2013 г. Мария от София. "Това е духовен паметник, свързан с родовите корени на нашия народ, със съхраняването на нашата православна българска идентичност и с едно съновидение на една обикновена българска жена. И всичко това стана възможно благодарение на доверието. Жената дори не е посещавала манастира, а й се е явил храмът с прозореца", разказва тогавашният игумен Сионий.

Разположен на 300 м н.в. (на 105 км от София през прохода Петрохан) в Чипровския дял на Стара планина, манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. В периода 1850-1853г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава била изградена и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило, основоположник на една от най-значимите Възрожденски строителни школи - Славинската.

Църквата на манастира е построена за шест години. Архимандрит Дионисий искал да построи храм, подобен на този в Рилския манастир, затова заедно с майстора строител Лило посетили Рилската света обител. При завръщането си майсторът започнал да гради църквата, но виждайки несъответствията, архимандритът изпратил отново майстора до Рилския манастир. За да не допусне грешка и след второто си посещение, майстор Лило направил макет на църквата, като използвал клонките от една кошница. Всички икони в църквата и в двата малки параклиса на територията на манастира са дело на художниците Станислав и Никола Доспевски - племенници на възрожденския художник и иконописец Захари Зограф. Днес това е третата по големина манастирска църква в България. Храмът е кръстокуполен, с три кораба и пет осветени кубета, с интересен факт, че на кубетата има прозорчета, което е рядко срещано архитектурно решение. 

Църквата на манастира представлява трикорабна, триапсидна постройка с две конхи и с два странични параклиса ("Св. Св. Козма и Дамян" и "Св. Йоан Кръстител"). В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Храмът не е изографисана, но притежава един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков.

Вече споменах, че манастирът съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата да се намират, както и наскоро откритата зазиданата икона на Богородица.

Лопушанският манастир е бил любимо място и на писателя Иван Вазов, който споменава в дневниците си, че тъкмо тук му е хрумнала идеята за написването на романа "Под игото". Част от произведението е написана при пребиваването на Патриарха на българската литература в светата обител.

Съхранена и до днес е построената през 1856 г. белокаменна чешма с три чучура в двора на светата обител. За богослужение през студените месеци се използва малката черква "Рождество Богородично", наричана още "зимна". Тя е и параклис костница, в който се съхраняват много кости на загинали в Чипровското въстание местни хора.

На входа на църквата има огромна секвоя гигантея, посадена през 1937 г. в чест на раждането на наследника на цар Борис Трети - Симеон. През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран и ремонтиран, благодарение усилията на тогавашния игумен архимандрит Амвросий. По негово време е построена нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Манастирът "Св. Йоан Кръстител" днес е действащ мъжки манастир, в него се предлага и настаняване. Обявен е за архитектурно-художествен паметник на културата с брой 39 на Държавен вестник от 1973г. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари Съборното честване  на Св. Йоан Предтеча.

 И още много зеленина, цветя и уханни магнолии...

Опитайте...

Еньовден и рождество на Йоан Кръстител

Еньовден е...

Чества се на 24 Юни /по нов стил/, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен , Еньовден (Еньов - ще рече Йоанов).

Йоан Кръстител се ражда половин година преди Исус Христос, син на свещеник Закария – от рода на Аарон и праведната Елизавета – от рода Давидов.

В българската народна традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с дните около лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се Св. Еньо, който "обличал калшника (кожуха) и отивал да донесе зима", "Свети Еньо започвал да си кърпи кожуха и се стягал за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

В народния календар е посветен на слънцето, на борбата между доброто и злото, на надеждата за здраве и добруване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина, за 77 болести има цяр, само за половината болест - няма, като и за нея имало половин билка, която обаче само определени билкари /не мога да пропусна Лечителят - Петър Димков/ можели да намерят и използват.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янка, Янко, Янчо.
Разрешава се и риба.
Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка. Този ден е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, съветва Иванка Лилова-
"да спрем надпреварата с времето,
да откъснем стръкче росна билка,
да се усмихнем на Слънцето и
заредени с енергия да извървим пътя до края на годината."

Хубав, слънчев и усмихнат празник и едно прекрасно лято!