Ябълкова пита с карамелизирани орехи

На Димитровден, един от най-тачените празници за българите, почитаме светецът с богата трапеза - курбани с месо, ястия от птици и зеленчуци, варена царевица, печени ябълки, тиква, плодове. Избрах традиционна ябълкова пита, с вкус и аромат на есен - маслено тесто и орехи, карамел и канела, мед и ябълки. Много обичам ябълки, но днес няма да пиша за техните вълшебни качества. Време е на изобилието от ябълки. Има и един разказ, на младо, съвременно момиче за ябълката. Иска ми се да започна с него…

Ябълката /Ася Ценова, Берковица/

"Разхождайки се по улицата, случайно чух един продавач на ябълки да рекламира стоката си, ама по старомодния начин. Викаше и ръкомахаше. Стана ми интересно. Спрях да разгледам. Не разбирам много от ябълки. Е, знам, че има различни сортове, но точно колко и какви - нямам представа. Продавачът ми се усмихна любезно и започна да ме подканя:
- Ябълките са много вкусни! Избери си! Има всякакви, все ще ти се хареса някой вид.
Реших да си купя. Нали разправят, че били полезни.
- Ще си взема, но не мога да избера - казах аз. - От кои ще ми препоръчате?
- Повечето хора търсят от тези - каза той и посочи кошница лъщящи златни плодове. Взех една и я огледах. Напомняше ми нещо познато.
- Това да не са от онези, дето ги пазеха тримата братя? - попитах колебливо.
- От тези са! Малкият брат си ги пази ревниво, ала от време на време успявам да го надхитря и да открадна по някоя.
- Колко струват?
- Почти безплатно - за всяка ябълка - по късче морал.
"Виж го пък този! - казах си наум. - За едните златни ябълки да си давам от морала. Така не бива! Той ми е по-ценен." Отказах любезно, но категорично.
- Тогава си вземи от тези - каза той и посочи кошница сочни ябълки с надписи. Разгледах няколко. Надписите бяха различни - "На най-могъщата", " На най-силната", " На най-богатата". И за тези ябълки се сетих.
- Това са ябълки на раздора - казах, вече по-уверено от предишния път. - Само че надписът не беше ли само един: "На най-красивата"? Дори не го виждам в кошницата. Май ябълките не са истински.
- Истински са, но от новия тип. Ценностите на хората се променят с времето.
- И от тях не искам. Омръзнало ми е от спорове, караници, препирни. Не съм забравила, че и до войни се е стигало. А накрая остава само огризка, дето никой не я иска и само я подхвърлят. Не, благодаря!
Продавачът ме изгледа учудено, усмихна се и посочи към последната кошница.
- Май ти трябват от тези, въпреки че напоследък не ги търсят много много. Затова са и позагнили, но иначе са вкусни.
Всички ябълки в тази кошница бяха различни. Взех си една, поразгледах я, но за нищо не ми напомняше. Пресрамих се и попитах какви са.
- На познанието - отговори продавачът и пак се усмихна. - Някога бяха забранени и трудно се намираха. Днес обаче се предлагат щедро, но повечето ги подминават и се заглеждат в другите, по-атрактивните.
"Сигурно са скъпи, а как ми се иска да ги опитам", помислих си аз. Продавачът сякаш прочете мислите ми, взе една и ми я подаде.
- Вземи, подарявам ти я. Дано да ти се услади!
Поблагодарих, обърнах се и отхапах. Когато се обърнах след секунда, изпълнена с безброй въпроси, продавачът беше изчезнал. "

А сега..., наистина е време за ябълки



Ябълкова пита с карамелизирани орехи


Продукти:
2 ч.чаши брашно
125 гр. масло
75 гр. захар
1 яйце
1 к.л. бакпулвер
1 с.л. сметана

125 гр. орехи ½ ч/чаша
30 гр. масло
3с.л. гр. захар
1 с.л. мед

½ кг. ябълки
1 с.л. захар /според сладостта на ябълките/
1 ч.л. канела /по желание/

Брашното се миксира с бакпулвера и захарта в бландер няколко пъти. Добавя се нарязаното на парченца масло и отново се разбива до обща смес. Накрая се обединява с яйцето и сметаната до поемане и хомогенизиране. Получената топка тесто се разделя на две части. Едната се охлажда в хладилник, а другата се доомесва с още 1-2 с.л. брашно, оформят се топчета /по-удобно е след това за рендоване/ и замразява във фризера.
Фурната се загрява на 175С.
От първата част тесто се разточва кора с малък борд за тава с диаметър 20 см. Аз рендосах отгоре малко тесто, за по-голяма порьозност на основата. Оставя се в хладилник.
Mаслото, захарта и меда се поставят в съд на котлона и след като се разтопят, се добавят нарязаните ядки. Вари се, при непрекъснато разбъркване заедно на слаб огън около 5 минути. Маха се от котлона и се разстила карамеленият слой върху тестената основа. Поставя се в загрятата фурна и пече около 15 /20/ мин. до порозовяване и изважда.
Рендосват се ябълките на най-едрата част от рендето. Поръсват се със захарта и канела и оставят в под наклон да се отцеди сокът. Преди използване отново се отцеждат добре и поръсват върху карамеления слой на вече изпечения блат.
Изважда се от фризера втората част от тестото и рендосва върху ябълковия слой. Аз оформих и борд от малки топченца тесто.
Връща се целият сладкиш във фурната /175С/ и пече още 20 /25/ мин., ако е необходимо се покрива с хартия.


Изважда се, поръсва се със захар и сервира леко топла – хрупкава и пръхка.


Наличният слой карамел и рехавата горна част на сладкиша предотвратяват соковете на ябълките да се поемат от основата и тестото да не се доизпече.


Ако престои, масленият блат омеква, но пък се обединяват карамеленият и ябълков слой и ароматите засилват.


Вариант за сервиране с още ядки, карамелен сос и карамел.


В оригиналната рецепта не се препоръчва подслаждане на ябълките, както и използването на канела, а пропорциите са за 500 гр.брашно. Аз избрах вариант за по-тънка пита с по-вече плънка.

Опитайте…