Петрови заговезни и петрови пости

Близо 2 месеца след като приключи Великия пост, една седмица след Петдесетница и отново православния свят навлиза в нов постен период – Петровите пости. Наречени са още "Апостолски" и тази година започват от понеделник /20 юни/ и завършват на 29 юни, празникът на св. апостоли Петър и Павел.

В деня преди началото на период за пости се отбелязват т.нар. заговезни. На Петрови заговезни е последният ден, в които християните могат да ядат яйца, месо, мляко и млечни продукти.

Петровият пост е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това.

Режимът на Петровия пост е облекчен - пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба. Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино. Ако 29 юни, празникът на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък- се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.

Макар и кратки, по време на тяхната продължителност има още християнски празници, за които ще допълвам своевременно:
Еньовден /24 юни/ е празник, който е свързан с деня на лятното слънцестоене и е познат още и като "сред лето". В началото е бил чисто езически празник, който Църквата е обединила с честването на Рождение на св. Йоан Кръстител. Тогава се събират билки, палят се огньове, къпе се на изгрев слънце. Покрай всичко това за този ден има и предостатъчно вярвания, разпространени из цяла Европа. Във всички тях има три основни идеи – значението на лечебните растения, защитния характер на огъня и пречистващия ефект на водата.

Тази година на 26 юни се чества един уникален /най-новият и подвижен/ празник в нашия църковен календар - Неделя на Всички български светии- втора неделя след Петдесетница .

На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Най-характерният елемент в култа към светиите е подражанието във вярата и доброто.
И още...

Леки и спокойни...