Вяра, надежда, любов и мъдрост

Почитайки трите сестри Светици  Вяра, Надежда и Любов, и премъдрата им майка София,
   припомняйки си техния подвиг, днес християните отдават почит на 
ценните добродетели, който ни съпътстват и крепят – 

вярата, надеждата, любовта и мъдростта, 

Това е познатото предание:

"При царуването на император Адриан в Рим живеела една вдовица, по рождение италианка, на име София, което в превод означава премъдрост. Тя била християнка и съобразно с името си водела благоразумен живот - по онази премъдрост, която възхвалява апостол Иаков:

"А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17)*. 

В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. 

Пък и какво друго е можела да роди християнската премъдрост, освен угодни на Бога добродетели? Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели. Децата растели, растели в тях и добродетелите...",
София и дъщерите й не скриват своята вяра и я изповядват открито, Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. Майка им София останала на гроба им и след три дни молитви починала с вярата, че отива при дъщерите си.

Беше ми интересно да науча, че в миналото се е отбелязвал българският ден на влюбените - девойките са давали на своите избраници свежи бели цветя, а ергените – запалени свещи, с очакването, че надеждата и любовта ще ги окриля през целия им живот.

Почитайки основните християнски добродетели вяра, надежда, любов и мъдрост повечето хора на този ден  си пожелават сърцата им да бъдат пълни с любов, приемайки мотото, че:

"Когато си изпълнен с любов, ти имаш всичко - 

надежда, която те крепи; вяра, която ти дава криле и жажда за живот" 

Честит празник на всички, които празнуват! 
Обикновено  на този ден за поздрав включвам една песен  на Михаил Йончев,
но днес избрах чудесната импресия със стихотворение на  Вася Константинова .

Вяра, надежда, любов... и още нещо /Вася Константинова/

Дайте ми, моля ви, глътчица вяра -

вяра в доброто и вяра във хората,

че ако вярвам в нещо все си повтарям,

може би днес ще да надвия умората.

Дайте ми, моля ви, зрънце надежда -

обикновена и малка като маково семе,

която тайно и обич аз да отглеждам

и да знам, че никой не ще ми я вземе.

Дайте ми, моля ви, капка любов,

с която да мога да полея сърцето си

и то да затупти във ритъм нов...

Аз ви моля... и протягам ръцете си.

А накрая дайте ми смелост да срещам

в очите изправена новите дни,

да продължавам да пея когато да усещам,

че пак ме раняват и пак ме боли.

Честит празник!