понеделник, 31 януари 2011 г.

Черен меден хляб

И пак хляб, този път с черно пшеничено брашно - черен меден хляб. Известен е като канадски черен хляб, с тъмно пшенично брашно и леко сладък. Към него приложих и подобрената технология за по-мек и траен хляб с варена закваска - 65С° Tangzhong метод. Вече писах за нея, в съотношение 1 тегловна част брашно с 5 части вода и варени до 65°C за получаване на кремообразна брашнена паста. Използвам я неколкократно и съм доволна от получените резултати. Оформих малки хлебчета и поръсих с мак.


Черен меден хляб

Продукти за 6- 8 хлебчета
/адаптирано, но с променена технология от Honey Wheat Black Bread/

2 ч.чаши /от 240мл./ черно пшеничено брашно
1 ч.чаша типово брашно
7 гр. суха мая
¼ ч.чаша мед
1/3 ч.чаша варена закваска Tangzhong метод
1 ч.чаша хладка вода
2 с.л. масло
1 ½ ч.л. сол
1 ч.л. мляно кафе
1 ч.л. какао

Разбит белтък за намазване
Сол, маково семе


Смесват се сухите и към тях се добавят мокрите съставки и варената закваска. С миксер се оформя меко и еластично тесто за около 10 мин. Поставя се в намазнена купа да втасва около час на топло място.
Оформят се хлебчетата и отново втасват около час. Намазват се с разбит белтък и поръсват с маково семе.


Пекат се в загрята на 175С за около 20-25 мин. до покафеняване.


Охлаждат се върху решетка. Хрупкави отвън и меки отвътре. Някои похапнехме на закуска с домашна нутела.


Опитайте...

петък, 28 януари 2011 г.

20 пъти по-добри

ХХ, ЮБИЛЕЕН МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ
„СУРВА” - ПЕРНИК
28 - 30. 01. 2011


Всяка година в края на януари Перник се превръща в европейската столица на кукерите и сурвакарите, а тази е ноговото 20-то издание.

„20 пъти по-добри“ е мотото на „Сурва“ 2011

Спектакълът 20 пъти по-добри ще даде началото на 20-ия Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва” в Перник. В проявата ще се включат 98 групи, 12 от които чуждестранни.

Нова инициатива е включването на маскарадния фестивал в Перник в световната съкровищница на ЮНЕСКО. Той ще бъде третото нематериално богатство от България, което ще бъде вписано в непреходната съкровищница на човечеството. Това са несравнимите бистришки баби и древният обичай нестинарство. До тях сега се нарежда и жизнерадостният фестивал на сурвакарските и кукерски игри в Перник.

В 20-то издание са включени 6207 души участници и нови елементи, като присъствието си на фестивала са потвърдили много посланици на чужди държави у нас. По време на тържествата в Перник ще има не само изложба-базар „Работилница за маски”, фотостудио „Весел албум”, изложба на чанове, уличен театър, фолклорен концерт, но и дискусионен форум, на който ще се дебатира връзката на фестивала с туризма. Дефилето ще мине, освен в централната част на града, така и по няколко улици, ще има и сцени на открито. Жури, с председател проф. д-р Рачко Попов, ще определи най-добрите кукери и майстори на маскарадните игри. Наградите ще бъдат не само златни, сребърни и бронзови медали, но и плакети с екзотични образи.

В първия фестивален ден ще се проведе дискусионен форум на тема “Фестивал и туризъм”, а в Мемориала на миньорския труд ще бъде открита изложба на чанове. На следващата сутрин, преди същинските дефилета, през центъра на града ще премине парад със знамената на участниците във Фестивала. Чуждестранните гости ще могат да се снимат при средновековната пернишка крепост, а вечерта ще завърши със забава на площада„DJ под звездите”.
След шествията от третия ден Фестивалът ще бъде официално закрит и в Двореца на културата ще има среща с гостуващите формации “Фестивални приятели”.

На 28 януари в 16:30 и на 30 януари в 18:30 часа под съпровода на народни песни и танци на младите таланти от Перник, фирма ПРИМ ще се изпече най-голямата скара в България, най-големите кебапчета, кюфтета и карначета с големина 160см.
Всички приходи от продажбата на уникалните месни изделия, фирма ПРИМ ще дари на нуждаещи се от лечение деца от гр. Перник.




„Ликувай по Сурва!" ,
една магия на народните традиции, която я има и ще я има!



ПРОГРАМА 2011

Снимки и много настроение тук.

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Мариновани котлети от сьомга в индийски стил

Намасте, добре дошли в Индия,
Така започва енциклопедията Индийска кухня от поредицата Шедьоври на световната кухня” /с вестниците „Труд” и „24 часа”/. Предполагам, че повечето кулинари я следят. Вече по-голямата част от 20-те книги с рецепти от цял свят е издадена. Всяка книга е разделена на две части. Първата съдържа полезна енциклопедична информация за съответния регион, характерни продукти, подправки и типични съдове за готвене. Втората част са интересни рецепти, представени стъпка по стъпка, със снимки и начин за приготвяне на всяко ястие.
Една от най-древните кухни, на хилядолетна Индия, която е седма по големина в света, е изключително богата и разнообразна. Автентичната индийска кухня е смятана за една от най-великите кулинарни традиции. Счита се, че тайната на изтънчената индийска кухня е в премерената употреба на подправките. Съчетанието от цветове, вкусове и подправки в едно ястие е като празник за сетивата. Много повече, с изключителни снимки, вълнуващ разказ и изкушаващи рецепти в рубриката
Гастрол на очарователната Мария.
Досега използвах
кухнята на г-жа Манджула, като мой пътеводител, но тази книга дава възможност за значително обогатяване на познанията. Рецептата ми не е дословно изпълнено от там предложените, но е вдъхновена и комбинирана с индийски привкус – риба, кисело мляко и зеленчуци /характерни продукти/ в изобилие от подправки.


Мариновани котлети от сьомга в индийски стил


Продукти за две порции:
2 бр. средна големина котлети от сьомга
1 ч. чаша кисело мляко
1 ч. л. лют пипер или чушки /по желание/
2 скилидки чесън пресовани
½ ч. л. пресен джинджифил, или ¼ к.л.млян
1 с. л. магданоз, нарязан на ситно
1 ч. л. семена от кориандър
½ ч. л. смлян кимион
1 ч. л. сол
¼ ч. л. куркума
* съотношенията в подправките могат да се дозират на вкус

Всички подправки се смесват и в тях се поставят филетата от сьомга. Мариноват се за около нощ, може и няколко часа до денонощие.
Фурната се загрява на 200С.
Филетата се изваждат от маринатата, подсушават се с кухненска хартия. Леко се попиряват и поръсват с още семена от кориандър и лимонов сок. Поставят в намазнен плик за печене и пекат за около 20 мин. според дебелината на котлетите.


Рибните котлети могат да се изпекат и на грил по 5-6 мин. на страна, до желаната крехкост на филето.


Сервирах ги със задушен в сусамово олио с чесън и захар микс моркови, гъби и зеле "напа", с индийски вкус - кимион, куркума, къри, кориандър и джинджифил. Е, и задушеният ориз "басмати" би бил много подходяща гарнитура, но аз предпочитам зеленчуци.
Редуциран балсамов оцет с мед в съотношение 1 с.л. към 1 ч.л. допълва и завършва вкуса, заедно с ароматни семена и пресен лук.


Опитайте...

вторник, 25 януари 2011 г.

Портокалови сладки с извара и горчив шоколад

Консумирайте извара без ограничения
така призовава една статия в днешно време, но още римският философ Луций Юний Модерат през Iв. н.е. я споменава като любима храна за всички прослойки на римското общество.
Изварата е една от най-древните млечно-кисели храни, използвани от човека. Съдържа всичко необходимо за организма - протеини, незаменими аминокиселини, витамини, млечни мазнини. Усвоява се по-бързо от млякото и може да се яде по всяко време без ограничения, тъй като е изключително диетичен и полезен продукт.
Това ми хареса и избрах вариант – сладки!
Допълних вкуса с типично зимен слънчев плод – портокалът, защото специалистите по цветотерапия
твърдят, че оранжевият цвят повишава настроението и дава енергия. Ако в чинията има нещо оранжево, съществува вероятност да почувстваме прилив на сили с по-малко количество, без да се преяжда. Стори ми се чудесна идея. А с добавка и на малко горчив шоколад, ще помага не само за борбата със зимната депресия, но и ще направи вкусовото съчетание по- балансирано. В компанията на чаша ароматен чай удоволствието би било пълно...


Портокалови сладки с извара и горчив шоколад


Продукти за 3 дузини малки сладки:
1 ½ ч. чаша /от 240 мл./ брашно
½ ч. л. бакпулвер
½ кафеена л. сода
¼ кафеена л. сол
1 ч. чаша захар
60 гр. масло
1 яйце
1 ч. чаша извара*
1 с. л. портокалов сок
1 с. л. портокалова кора

*използвам по-суха извара или рикота, като грамажът се определя от нейната влажност, приблизителната равностойност е около 200-220 гр.


В кухненски процесор се пулсира няколко пъти брашното с бакпулвера, содата и солта. Прибавя се захарта и отново се миксира, за да влезе повече въздух в сместа. Смесват се маслото, яйцето, изварата и портокаловата кора и сок. Прибавят се към сухата смес и разбъркват до хомогенизиране. Полученото тесто е меко. С лъжичка или с леко набрашени ръце се оформят топчета с големина на орех. Охлаждат се за 10-ина минути в хладилник.
Фурната се загрява на 175 С.
Сладките се пекат върху хартия за печене около 15 мин., като към средата на печенето се завъртат.
Изваждат се, охлаждат се напълно и глазират.

Глазура
1 ч.чаша пудра захар.
1 ½ - 2 с. л. портокалов сок
След стягане на глазурата се „рисуват” с разтопен 50 гр. натурален шоколад.


Рецептата е комбинирана от Ricotta tea cookies и Orange Ricotta Cookies with Dark Chocolate.
Вариант, с друго съотношение между брашно - извара и плънка от локум предлагат Веси и Илианка.

Резултатът:


Леко хрупкава, портокалова захарна глазура, порьозна мека вътрешност и
тънки следи от горчив шоколад.


Вече споменах, че са чудесни към чаша ароматен чай, аз избрах фин бял Lipton пирамиди.



И по повод една виртуална закачка за 25 януари, рожденият ден на харизматичния Робърт Бърнс, в днешния мразовит зимен ден, ще поставя черешката с клип от неговите прекрасни стихове -
"Девойката, която ми постла легло"


Опитайте...

понеделник, 24 януари 2011 г.

Снежен понеделник

Обичате ли да вали сняг, обичате ли чистотата на белия цвят? Обичате ли тишината, уюта и хармонията, които създават? Хубаво звучи за спокоен уикенд, а в началото на новата седмица...?
Казват, че белият цвят е неутрален, символ на радостта и на благополучието. Бялото напомня на цвета на зората — светлината, която побеждава мрака. Ако ви въздейства зареждащо, разгледайте тези снимки от заснежена Селимица.
























...
А сега, чаша бял чай с малки портокалови сладки за тонус и настроение.


Хубава, снежна и и усмихната нова седмица.
Опитайте...

събота, 22 януари 2011 г.

Рогчета със сусам и кашкавал /tangzhong метод/

Има много и специални методи за приготвяне на хляб с различни стилове и вкусове, но повишеното количество влажност в тестото предопределя и по-добри показатели. От няколко години е популярен един по-особен метод за получаване на мек, еластичен и пухкав хляб, който запазва свежестта си за няколко дни. Прилага се китайска технология на замесване с 65С° Tangzhong метод /65°c汤种面包 - Хляб доктор от Ивон C/. Идеята всъщност е в по-различна закваска - съотношение 1 тегловна част брашно в 5 части вода, варени до 65°C за получаване на кремообразна брашнена паста. Няма да се впускам в подробности за химическите и структурни изменения, идеята е брашното да абсорбира повече влага и глутенът да се развие по-добре. Получава се своеобразна микроскопична мрежа, която придава еластичност на тестото и спомага за запазване на формата му при процеса на втасване и печене. Изпробвах тази технология за направата на хлебчета тип рогчета, със сусам и кашкавал.


Рогчета със сусам и кашкавал

/Адаптирано от Cheese Breadsticks /

Продукти за 9 броя
2 ½ чаши /от 240 мл./ брашно
7 гр. суха мая /едно пакетче д-р Йоткер/ или прясна 13 гр.
1 ч.л. сол
2 с.л. захар по- фина
1 с.л сухо мляко

1 яйце голямо, леко разбито
65 мл .вода /1/4 ч.чаша/
75 гр. закваска

45 гр. безсолно масло (на стайна температура)

още 1 жълтък за намазване
1 ч.л. вода
сусам и кашкавал за поръсване
магданоз –сух или пресен
червен пипер по желание

Приготвяне на варената закваска tangzhong
40 гр. брашно *
200 гр. вода


Брашното се разбърква с водата и на умерен огън се вари до температура 65С. Ако не се разполага с кухненски термометър, се вари до уплътнена кремообразна смес и "следи от линии", които се появяват по време на разбъркване Маха се от котлона и прехвърля в купа, която се покрива със стеч фолио. Охлажда напълно за няколко часа. Може да се приготви вечерта и да се използва на другия ден, но не повече от ден два по-късно, защото тази смес е нетрайна. да запази останалите го в хладилника за 1-2 дни. Темперира се до стайна температура, преди използване. Ако цветът стане сив, означава, че се е развалила и трябва да се изхвърли.
Количеството tangzhong в оригиналната рецепта е повече, но тази пропорция е достатъчна за две дози. Оригинални снимки в стъпки.

Замесване на тестото:
Смесват се сухите съставки /брашно, сол, захар, мая,сухо мляко/ с течните – яйце, вода и закваска tangzhong. Поставят се в съд за миксер и с приставки за тесто се омесва меко и еластично тесто. Добавя се разтопеното масло и месенето продължава до неговото усвояване.
Интересен начин за проверка готовността на омесване е т. нар. „тест мембрана” –
Изважда се малка част от тестото, която леко се разтяга навън във всички посоки да се образува тънък слой от "мембрана". Ако си тесто все още не е достигнал този етап, продължава месенето.

Окръгля се тестото, прехвърля се в леко намазана купа и покрива с фолио. Оставя се в продължение на 40 минути (при стайна температура), докато тестото се удвои по размер. (Относителна влажност е 75%, 28 ° С). Следва тест на тесто, за готовност – с набрашнен пръст, се пробива дупка в центъра на тестото, докато достигне до дъното. Ако дупката остава, тестото е готово.

Разделя се тестото на девет части с около 60 гр. всяка. Оформя се всяка част като топка и се покрива с фолио да почива за още 10 минути (при стайна температура). След това всяко топка се приплесква, прегъва по диагонал и оформя овално, като крайчетата се прищипват плътно. Разточват се на пръчки около 20-25 см дължина. Ако тестото е много лепкаво за да се направят, може да се поръсят ръцете с брашно. Оригинални снимки в стъпки.

Поставят се в тава за печене, която е покрита с пекарска хартия и оставят да втасват за още 40 минути. (Относителна влажност на въздуха е 85%, 38 ° С.) Може да се използва фурната за печене, като тя е включена само на осветление /лампа/ и под скарата е поставена тава с гореща вода, която увеличава влажността.
След като пръчиците са удвоили обема си, се изваждат от фурната и тя се включва на 180С . През това време те се намазват с разбит жълтък с 1 ч.л. вода, поръсват се със сусам и отгоре им се настъргва кашкавал и подправки по желание.


Пекат на 180 ° С в продължение на 15 -20 минути, до зачервяване.


Иваждат се върху решетка, да се охладят.


Оформлението, освен пръчици може да бъде и като питки.


Оригиналната рецепта е прецизно точна и пропорциите са дадени в грамове. Аз избрах да улесня и опростя приготвянето на това печиво, тип закуска, с риск да не съм получила перфектния резултат. На нас този вариант ни допадна, много – така и не останаха…


Опитайте…

сряда, 19 януари 2011 г.

Печен мус от риба треска

Беше ми странно, когато преди време разбрах, че рибата треска се приема за традиционна в гръцката кухня, независимо, че е много по-разпространена в атлантически води. Моите познания за треската е като дълбоко – и соленоводна бяла риба, с месести, но по-сухи филета, които са с ниско съдържание на мазнини. Дали се касае за рибата Bakaliaros, която е подвид на това семейство и популярно наричана средиземноморска /беломорска/ треска или за атлантическата, не ми се изясни много.Четох, че рибата треска става популярна в южно-европейските страни след петнайсети век, когато английски кораби започват търговски размяна на риба треска с Гърция, Испания и Португалия срещу стафиди. Така и оставих "отворени" тези разсъждения ...
Мекият аромат, крехко филе са приятни за повечето хора, и могат да се адаптират към различни стилове на готвене. В тази рецепта за предястие филета от крехка бяла риба се пълнят с плънка от риба, сметана, мляко, яйца и червен пипер/ лют или обикновен/. Тя е много бърза за подготвяне и елегантна. за поднасяне. Сервира се топло или студено с няколко сотирани скариди с чесън и гарнирани с пресен копър. Допълнено с варена паста и любим сос, може да се превърне в лека вечеря.

Печен мус от риба треска



Продукти за 4 порции:
750 гр. риба треска ( морски език или друга бяла риба) филета
½ чаша / 120ml заквасена сметана
¾ чаша / 180ml мляко
½ ч. л. червен пипер – лют или обикновен
1 яйце
1 с.л. пресен копър, нарязан на ситно
½ ч. л. сол (или на вкус)
2 супени лъжици масло
черен пипер на вкус


Рибата се размразява добре и подсушава, ако се използва замразена.
Фурната се загрява на 175С.
Намазняват се 4 индивидуални съдчета за печене с масло.
Около 400 гр. от рибата се оформят като ленти, които се поставят плътно по стените на чашките, за да се образува пръстен.
Останалите филета и изрезките се наситняват, смесват се с млякото и пасират на пюре с кухненски пасатор. Разбъркват се заквасената сметана, яйчният жълтък, червен, черен пипер и част от солта. Обединяват се двете смеси и добавя копър. Разбива се белтъка на твърд сняг с щипка сол. Внимателно се смесва с рибния мус и разпределя в чашките за печене, а отгоре се поставя по малко парче масло.
Всяка чашка се обвива плътно с алуминиево фолио и поставя в съд за водна баня. Налива се гореща вода, като нивото трябва да бъде до половината от височината на чашките. Пече се около 20-30 мин., изважда се и оставя леко да се охлади.
Изваждането на печения мус е лесно, но може с нож леко да се освободи при горната повърхност.

По оригиналната рецепта порции са 6, при мен се получиха 4 .
При печенето се отдели лек сос в чашките, който сервирах към пастата. При следващите приготвяния ще добавя микс от сирена, който да уплътни и подсили аромата на получения сос.


Гарнирах със сотирани скариди и варена паста.


Опитайте...

понеделник, 17 януари 2011 г.

Сладки и медени - Антоновден и Атанасовден

Според народната представа на 17 януари Свети Антоний, Антоновден се чествал за предпазване от болести. Жените правели и раздавали питки, намазани с мед. Свети Антоний и Свети Атанасий са тясно свързани - счита се, че са двама братя- ковачи и празниците им се означават с общото название сладки и медени.


Православната църква почита на 17. януари, паметта на
Преподобния Антоний Велики
, празникът е наричан от народа Антоновден,
на следващия ден, 18.януари - Св. Атанасий Велики, Атанасовден.

В житието на Преподобния Антоний Велики е написано, че се е родил около 251 г. в Среден Египет в заможни и благочестиви родители. По-късно продава и раздава имуществото си, след което прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години побеждава привържениците на арианското учение в открит диспут. Успехът му е наречен тържество на християнството. Умира на следващата година. Мощите му са пренесени във Виена.



На 18. януари християнската православна църква посвещава на Св. Атанасий Велики, роден през 295 г в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. И словото, и животът му са израз на добродетелта, а учението му като "закон на православната вяра".
Свети Атанасий е първият наречен "Велики" измежду светите отци на Църквата.


Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

„Иди си зимо, идвай лято!"

Българите наричат зимния Атанасовден „сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!"
В народния календар Андоновден, Лелинден или Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не плетат, не предат, не варят боб и леща, за да не разсърдят болестите. Месят се питки, намазани с мед и се раздават на близки и съседи за здраве.


Именници са
На Антоновден - Антон, Антония -(старо римско родово име,означаващо "безценен,неоценим,който няма цена"), Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко , Тони , Тоня.

На Атанасовден - Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татиана, Трайка.


Честит празник!

събота, 15 януари 2011 г.

Шоколадово - кафеен сладкиш с глазура

Трудно ми е да започвам с увод, след макар и кратко прекъсване, но пък винаги ми е много приятно, когато приготвям десерти. Почти постоянно съм в търсене на нещо ново, различно, по-добро и ... шоколадово за съботно-неделния десерт. Имам може би цяла колекция от предложения, идеи и рецепти - за години напред. В повечето анонси се акцентира на богатия вкус, мека структура, бързина и лекота на изпълнение. Следва неизбежното мото - "най-доброто, което някога сте опитвали". И този сладкиш е от типа на многовариантните шоколадови смеси. Аз промених някои съставки и пропорции, но запазих концепцията и ни хареса. Наистина сочен, с нежна комбинация от вкусове и аромати, и с малко по-различна глазура.


Шоколадово - кафеен сладкиш с глазура

Продукти: за 9 порции
1½ ч.чаши /от 240мл./ брашно
1 ч. чаша захар
¾ ч. л. бакпулвер
¾ ч. л. сода за хляб
½ ч. л. сол
30 грама тъмен шоколад
1/3 ч.чаша ароматно какао
2 с. л. масло
1 ч. чаша кафе тип "капучино"
½ ч. чаша олио
1 яйце
1 с. л. кафеен ликьор

Глазура:
½ ч. чаша захар
4½ ч. л. царевично нишесте, използвах с аромат "шоколад"
1/8 ч. л. сол
30 гр. неподсладен шоколад, едро нарязан, аз използвах 50 гр.
½ ч. чаша горещо кафе или вода
4½ ч. л. масло /30 гр.
½ ч.л. ванилия екстракт /използвах кафеен ликьор

В купа се смесват брашното, какаото, захарта, бакпулвера, содата и солта. Разтопява се маслото с шоколада на водна баня или в МВ. Отделно се смесват капучиното, олиото и яйцето. Добавят се течните съставки към сухите и разбъркват само до хомогенизиране. Накрая се прибавя и шоколадовата смес и ликьора.
Фурната се загрява на 160С.
Сместа се излива се в намазана или покрита с пекарска хартия 20 см. квадратна тавичка Пече се на 35 -40 минути или докато клечка за зъби поставена в близост до центъра ще излезе чиста. Охлажда се напълно върху решетка.


За глазурата:
В тенджера се комбинират захарта, царевичното нишесте, сол и шоколада, и разбъркват с кафето до смесване. Оставя се да заври на средна температура и се разбърква, докато сместа се сгъсти. Маха се от огъня, разбърква се с маслото и ванилията или друг аромат.


Още топла, глазурата се разлива върху сладкиша.


След нейното охлаждане се нарязва на пастички.
Може да се гарнира с още шоколад, сметана или сладко.


Оригиналната рецепта е Moist Chocolate Cake Recipe.

Опитайте...