Май започна с дъжд и с много празници

Тази година след светлите Великденски празници последва още една група празници, обединени в дълга пролетна ваканция. Началото на месец май започва с много дъжд и с много празници: След първомайския празник на труда, на втори май православната църква прославя Св. Цар Борис - Михаил Покръстител на българския народ, като тази година се навършват 1150 години от приемането на християнството по нашите земи. Новата седмица открива денят на Св.мъченица Ирина, следва обичаният Гергьовден, а няколко дни след деня на обединена Европа, на 11 май почитаме славянските първоучители Светите братя Кирил и Методий,
обявени за нейни съпокровители. И още от календара.

В понеделник,  5 май  православната църква почита паметта на  Св. мъченица Ирина /Пенелопа/ - ревностна служителка на християнската проповед и велика мъченица на вярата в Господ Иисус Христос.

 Имен ден празнуват: Ирина (което значи "мир"), Ирeна, Mиpa, Mиpoслав, Mиpoславa.

Ден след нея е Гергьовден, посветен на един от най-почитаните светци Свети Георги Победоносец.  Заедно с Великден  е считан за най-големият пролетен празник,и се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).

Свети Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги

Светъл Божи ден Гергьовден!

В народния календар  празникът Георгьовден се отбелязва по три различни начина: като празник на пастирите, като празник на храбростта и воинския героизъм /т.е празник на българската армия/ и като празник на Мъдростта и Възраждането.

Под християнската същност на св. Георги Победоносец се открива героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието. В традицията св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.

На Гергьовден още преди изгрев слънце, се закичват вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.. 
Ако вали дъжд на Гергьовден, годината ще е плодородна: „Гергьовски дъжд цена няма”, „Всяка капка гергьовски дъжд донася жълтица”;

Имен ден празнуват Георги, Гергана, Галин, Галя, Галина, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга.

В неделята, на 11 май - православната църква тържествено чества паметта на
 Солунските братя - Светите братя Кирил и Методий

и тяхното равноапостолско и просветителско дело.

Празникът е честван за първи път в Пловдив през 1851 по инициатива на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище. Солунските братя са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред славяните. Считани са за равноапостоли. През 1980 година папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици. До средата на XIX век паметта им била отбелязвана поотделно – Св. Кирил на 14 февруари и Св. Методий на 6 април.

Имен ден празнуват всички, които носят името Кирил (означава - господарски), Кирила, Кирилка, Керана, Кирко, Киро, Кирчо, Киряк, Методи (означава - изследващ).

/ използваните снимки и изображения са от Интернет галерии/

Честити именни дни на именници и на празнуващи!
Здрави, усмихнати и щастливи празнични майски дни!