Нека нежност и красота,
съзидание и вдъхновение,
сила и любов да ни водят винаги напред!
Нека да има много слънце и радост,
споделени мигове и магия във всеки наш ден!
Нека бъдем усмихнати и щастливи!
Честит 8 март!
Показват се публикациите с етикет цвете. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет цвете. Показване на всички публикации
понеделник, 8 март 2010 г.
8 - март
Честит празник, дами!
Нека нежност и красота,
съзидание и вдъхновение,
сила и любов да ни водят винаги напред!
Нека да има много слънце и радост,
споделени мигове и магия във всеки наш ден!
Нека бъдем усмихнати и щастливи!
Честит 8 март!
Нека нежност и красота,
съзидание и вдъхновение,
сила и любов да ни водят винаги напред!
Нека да има много слънце и радост,
споделени мигове и магия във всеки наш ден!
Нека бъдем усмихнати и щастливи!
Честит 8 март!
понеделник, 1 март 2010 г.
Честит 1-ви Март!
Навсякъде пролетта се посреща с радост и нова надежда, но само в България нейното очакване е представено под формата на древна традиция. Този хилядолетен, но езически ритуал на закичване е първият знак за края на зимата и идването на пролетта.
Мартеницата, марта, мартичка, гадалушка, кичилка - различни имена за обредната по смисъл украса от усукани бели и червени конци, които се слагат на Първи март за здраве. Жизнена и силна е нашата традиция. И сега тя носи много радост и красота, зарежда с енергия и надежда, дарява обич.
За съвременния българин мартеницата е преди всичко традиция и символично пожелание за здраве и късмет. Но някога смятали мартеницата за своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница като един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез въздействието на контактната магия. Като такава е и подложена на християнско отричане и нападки -
толкова свежа и оптимистична, нежно напомня, че идва пролет, природата се възражда за нов живот.
Мартеницата е символ на това.
Нека с нейното идване да
посрещнем пролетта и надеждата,
щастието и радостта.
Събрах тези пролетна красота в една картичка:
Честит 1-ви Март!
Пожелавам една чудесна мартенска седмица,
с настроение и много усмивки!
Получих мил подарък, насладете се и вие!
Благодаря, Дими! Топла прегръдка от мен!
четвъртък, 10 септември 2009 г.
Очарована съм...
Впечатлена, очарована съм ...
Вижте в Цветно..... с Пепеляшка
и както тя казва:
..."подарете на душата си тази гледка,
изумителна е –
закичени с облачета върхове,
като фонтани сред сините езера.....! ..."
Мария,
Благодаря ти!
Вижте в Цветно..... с Пепеляшка
и както тя казва:
..."подарете на душата си тази гледка,
изумителна е –
закичени с облачета върхове,
като фонтани сред сините езера.....! ..."
Мария,
Благодаря ти!
събота, 25 юли 2009 г.
Танчовица и южните склонове на Витоша
Днешният ден статистиката отчита като най-горещият за това лято и ни енусиазира идеята, да потърсим прохлада в планината.
Избрахме Витоша.
За Витоша и нейният природен феномен е писано много. Красива, висока планина, а и толкова близо.
По-различен и интересен подстъп към нея е по югозападните склонове /или обратната на София нейна страна/, например през село Кладница. Разположено върху двата бряга на река Танчовица, макар и малко, то е много старо селище и се споменава в турски регистри от 1576 и 1728 г. под името Кладниче.
На около 3 км. от селото, по павиран път се намира хижа Селимица. Строена е през 1930 г. на 1305 м. надморска височина върху югозападния склон на едноименния връх. Покрай хижата минава популярна пешеходна алея, която води до х. Острица, хижа Рудничар и останалите обекти, разположени в местностите Офелиите и Златните мостове.
Хижа Селимица е и изходен пункт за един много красив и малко познат район –
Танчовица и южните склонове на Витоша.
Естествено, впечатляващ е уникалният природен феномен каменна река - "морените". Има ги в и цялата местност.
Високо горе в планината водят началото си реките Матница и Струма, текат потоци Зла река и Вировете, образуващи заедно с река Танчовица Кладнишка река, може би има и много други.
За там се тръгва се по старото шосе, което минава над Механата /сега голям строеж/и стига до стария ученически лагер Танчовица /като дете съм била там/, от където продължава коларски път.
Съвсем на близо е местността Сопа, където има заслон. На този заслон, както и на много места се четат табелки - философски изповеди на Бичи. Ето една от тях;
"Колкото човек е по-алчен,
толкова е по-нещастен...
Гората и планината за мен са всичко..." - Бичи
През тунел от дървета край пътя, ако се продължи нагоре към седловината Могилата, /където се намира преливния резервоар на водопровода/ има чудесни поляни. От местността се разкрива поглед към яз. Студена, Дупнишкото поле, Верила и западните склонове на Рила.
По този маршрут, с добре указана маркировка, разстоянието от хижата до Черни връх се взема за около 3 часа. Гледките по пътя са разкошни и не е много посещаемо.
Гората е предимно иглолистна, папрат, а по южните склонове, съчетание с широколистни дървета.
Има много диворастящи гъби, потоци, поляни, цветя и билки. Мащерка, много мащерка с упойващо ухание.
Събрахме букет от горски ягоди, малини и боровинки, и им се насладихме с овче мляко и мед.
Не мога да пропусна удоволствието от красотата и пируетите на много пеперуди. Зная, че пеперудата е символ на любовта, щастието и благополучието. Снимах и снимах - на воля.
В горещия ден не стигнахме до върха, но се насладихме изцяло на спокойствие, красота и прохлада. Много впечатления и снимки.
Като че, остана и посланието на Бичи:
Пари,
алчност,
имоти,
Не, приятелю,
поклони се на великата майка природа...
Избрахме Витоша.
За Витоша и нейният природен феномен е писано много. Красива, висока планина, а и толкова близо.
По-различен и интересен подстъп към нея е по югозападните склонове /или обратната на София нейна страна/, например през село Кладница. Разположено върху двата бряга на река Танчовица, макар и малко, то е много старо селище и се споменава в турски регистри от 1576 и 1728 г. под името Кладниче.
На около 3 км. от селото, по павиран път се намира хижа Селимица. Строена е през 1930 г. на 1305 м. надморска височина върху югозападния склон на едноименния връх. Покрай хижата минава популярна пешеходна алея, която води до х. Острица, хижа Рудничар и останалите обекти, разположени в местностите Офелиите и Златните мостове.
Хижа Селимица е и изходен пункт за един много красив и малко познат район –
Танчовица и южните склонове на Витоша.
Естествено, впечатляващ е уникалният природен феномен каменна река - "морените". Има ги в и цялата местност.
Високо горе в планината водят началото си реките Матница и Струма, текат потоци Зла река и Вировете, образуващи заедно с река Танчовица Кладнишка река, може би има и много други.
За там се тръгва се по старото шосе, което минава над Механата /сега голям строеж/и стига до стария ученически лагер Танчовица /като дете съм била там/, от където продължава коларски път.
Съвсем на близо е местността Сопа, където има заслон. На този заслон, както и на много места се четат табелки - философски изповеди на Бичи. Ето една от тях;
"Колкото човек е по-алчен,
толкова е по-нещастен...
Гората и планината за мен са всичко..." - Бичи
През тунел от дървета край пътя, ако се продължи нагоре към седловината Могилата, /където се намира преливния резервоар на водопровода/ има чудесни поляни. От местността се разкрива поглед към яз. Студена, Дупнишкото поле, Верила и западните склонове на Рила.
По този маршрут, с добре указана маркировка, разстоянието от хижата до Черни връх се взема за около 3 часа. Гледките по пътя са разкошни и не е много посещаемо.
Гората е предимно иглолистна, папрат, а по южните склонове, съчетание с широколистни дървета.
Има много диворастящи гъби, потоци, поляни, цветя и билки. Мащерка, много мащерка с упойващо ухание.
Събрахме букет от горски ягоди, малини и боровинки, и им се насладихме с овче мляко и мед.
Не мога да пропусна удоволствието от красотата и пируетите на много пеперуди. Зная, че пеперудата е символ на любовта, щастието и благополучието. Снимах и снимах - на воля.
В горещия ден не стигнахме до върха, но се насладихме изцяло на спокойствие, красота и прохлада. Много впечатления и снимки.
Като че, остана и посланието на Бичи:
Пари,
алчност,
имоти,
Не, приятелю,
поклони се на великата майка природа...
вторник, 2 юни 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)