неделя, 4 октомври 2009 г.

Шоколадови тортички без брашно

И преди да продължа с впечатленията си от Париж, нещо сладичко. Фин, ароматен и много шоколадов сладкиш без брашно.



Шоколадови тортички без брашно

Продукти за 6 порции:
120 гр. шоколад
115 гр. масло
½ - ¾ чаша захар, според вида шоколад
¼ ч.чаша вода
1 ч.л. кафе
3 яйца
¼ чаша захар /за яйцата/
½ чаша какао
аромат- портокалова кора
1с.л. бренди
1щ сол.

глазура
60 гр. шоколад
1.5 с.л. масло
3 ч.л. мляко
1 ч.л. мед
ванилия

Фурната се загряван на 180С.
Водата и захарта се кипват, за да се разтвори напълно. Добавят се кафето, какаото и шоколадът. Разтопява се на водна баня до гладкост и прибавя маслото. След стопяване се оставя леко да се охлади.
Разбиват се на пяна яйцата със захарта. Обединяват се двете смеси и ароматизират с портокалова кора, бренди и щипка сол.

Намазняват се формички за печене и на дъното се поставя хартия за печене. Налива се от сместа в обем около ¾. Пекат се на водна баня около 25-30 мин., като вътрешността да остане леко влажна или по-суха. Ние ги харесваме мекички.
Охлаждат се във формите още 15 мин.
Изваждат се и заливат, след пълното им изстиване с глазура.



Поднасят се с плодове /свежи, харесах ги и с кандирани портокалови резени/, сладолед или сметана по избор.



Рецептата е комбинирана с основна идея от Flourless Chocolate Cake. Ще ги опитам вариант мъфини и чашки.


събота, 3 октомври 2009 г.

Усещане за Париж

Още преди две години, когато Рим ни очарова и трайно се настани сред любимите ми градове, исках да продължа към магията на друг емблематичен европейски град - Париж.
Това желание някак се подсилваше и от твърдението в подписано споразумение за побратимяване между двата града, че:

„Само Париж е достоен за Рим,
само Рим е достоен за Париж“


И ... получих подарък -
възможността да отпразнувам своя юбилей в
градът на европейското изкуство и култура,
на мечтите и романтиката,
на красотата и светлините,
на модните и кулинарни изкушения -
и още, и още супрелативи...
Трудно ми е да бъда по-различна в изказа си, от изобилието на споделени преживявания, спомени и емоции. Няма и да се опитвам - писателските ми умения не са от най-добрата ми страна. По-скоро един фото разказ, за моите възприятия на Париж и как остави в мен усещането за:

Елегантен и романтичен град,
изпълнен с чар и атмосфера,
култура и прекрасни забележителности.


Нашият маршрут - амбициозен, стегнат и предварително плануван. Подкрепен е с карта на града и справочни материали, билети за градско пътуване ParisVisite и пропуск Paris museum pass. А също и съпътстван от приповдигнато настроение, слънчево време, отлична организация и любезни хора.

Както повечето туристи започваме със символът на Париж - Айфеловата кула.


Много се спори, относно нейната естетическа стойност.
Красива или не, успява да впечатли с респектираща височина 324 м, "ажурна" конструкция, вечерното светлинно шоу,



и замайващи изгледи от второ и трето ниво.




Моите почитания към Александър Густав Айфел и неговото забележително техническо съоръжения за 19 век - конструкцията ѝ съдържа над 18 000 метални части и 2 500 000 нита, тежи над 10 000 тона.



В латинският квартал има още едно техническо бижу -
Махалото на Фуко в Пантеона.
Поставено през 1851 г., представлява 27 килограмова сфера, която е закачена на стоманено въже, дълго 67 м. На дъното на сферата има метален шип, който очертава движението на махалото.


Махалото на Фуко онагледява и доказва въртенето на Земята около нейната ос.


Пантеонът е и гробница на известни личности. Между тях са: Волтер, Жан-Жак Русо, Жозеф Луи Лагранж, Виктор Юго, Лазар Карно, Мари Франсоа Сади Карно, Емил Зола, Луи Брайл, Пиер Кюри, Мария Кюри, Александър Дюма - баща.
Надписът над входа гласи AUX Grands HOMMES LA Patrie RECONNAISSANTE ( "За големите мъжете, от благодарната Родина").

Продължавайки благодарността към героите на Франция, не мога да пропусна Триумфалната арка / Arc de Triomphe/.
Издигната през 1806-1808 г. в чест на победата на Наполеон през 1805 г. Колоните и са от бял и розов мрамор с берелефи, възпроизвеждащи победите на императора. В арката се намира музей, a w подножието й се намира гробът на незнайния войн, изграден след края на Първата световна война.


Паметникът стои 49.5 m в височина 45 м широк и 22 м дълбочина. Тя е вторият по големина триумфална арка в света, а дизайнът му е вдъхновен от Римската Арка на Тит. Изгледът от панорамата е вълшебен, особено вечер.


Сред 12 лъча булеварди, проектирани от барон Осман е и прочутата Шан -з -Елизе. В нейният край гордо се извисява 23 м. обелискът от гробницата на Размес II на един от най-известните площади в Париж - Конкорд /Place_de_la_Concorde/.


Освен с трагичната слава на място за обезглавяването крал Луи XVI и кралица Мария-Антоанета /1793г./ е впечатляващ с огромната си площ - 86,400 кв.м., изключително натовареното си движение, заобиколен от семпли, но величествени постройки, входът за Тюйлери и два великолепни фонтана от двете страни на обелиска.



Следвайки идеята за творчество и развитие в конструкциите и архитектурното изграждане на Париж, идва ред на
Голямата арка /The Grand Arch of La Defense/ в Дефанс, "Ситито" на Париж.
Сред множество небостъргачи от стъкло и гранит,


този кух куб с правилна форма е средище на множество офиси и представителства.


Дължина 108 м, височината 110 м и ширината - 112 м. Разположен е на една ос с малката Триумфална арка пред Лувъра и по-голямата Триумфалната арка на площад “Дьо Гол”.

Невероятно усещане за приемственост, развитие и бъдеще ... Откроява се и при Площадът на Бастилията /колоната на Юлий и Новата опера Bastille/, както и при пирамидите на Лувъра.

Ще продължа и ощеее...

петък, 2 октомври 2009 г.

Усмихни се!


Днес е световният ден на усмивката!

Празникът е посветен на малкото жълто усмихнато топче,
което вече всички използваме под най-различни форми, за да изразим усмивка.

Картинката е измислена от Харви Бол (Harvey Ball), художник от Worcester, Massachusetts през 1963 г. и пак на него му е хрумнала идеята за деня на усмивката –
един ден, който всички ние да посветим на усмивката и на доброто. Символът „smiley“, идеята и девизът на деня е:

„Направи една добрина.
Помогни на някого да се усмихне.“


Харви Бол е обявил първия петък на октомври да бъде празнуван за ден на усмивката. Първото такова честване е било на 1.10.1999 г. и оттогава се празнува всяка година с весели тържества.

Днес много мили хора ме усмихнаха -
успешно завръщане от прекрасно пътуване,
чудесни подаръци,
сърдечни пожелания...
Благодаря,
на всички мои приятели и познати,
които направиха своята добрина за деня!

Ето и моята -
Честит ден на усмивката!
Обичайте се и се усмихвайте!

Скъпи приятели,
Щастлива съм, че ви има!
Подарявам ви тази усмивка: