Още преди две години, когато
Рим ни очарова и трайно се настани сред любимите ми градове, исках да продължа към магията на друг емблематичен европейски град -
Париж.
Това желание някак се подсилваше и от твърдението в подписано споразумение за
побратимяване между двата града, че:
„Само Париж е достоен за Рим,
само Рим е достоен за Париж“ И ... получих подарък -
възможността да отпразнувам своя юбилей в
градът на европейското изкуство и култура,
на мечтите и романтиката,
на красотата и светлините,
на модните и кулинарни изкушения -
и още, и още супрелативи...
Трудно ми е да бъда по-различна в изказа си, от изобилието на споделени преживявания, спомени и емоции. Няма и да се опитвам - писателските ми умения не са от най-добрата ми страна. По-скоро един фото разказ, за моите възприятия на Париж и как остави в мен усещането за:
Елегантен и романтичен град,
изпълнен с чар и атмосфера,
култура и прекрасни забележителности. Нашият маршрут - амбициозен, стегнат и предварително плануван. Подкрепен е с
карта на града и
справочни материали, билети за градско пътуване
ParisVisite и пропуск
Paris museum pass. А също и съпътстван от приповдигнато настроение, слънчево време, отлична организация и любезни хора.
Както повечето туристи започваме със символът на Париж -
Айфеловата кула.

Много се спори, относно нейната естетическа стойност.
Красива или не, успява да впечатли с респектираща височина
324 м, "
ажурна" конструкция, вечерното
светлинно шоу,

и
замайващи изгледи от второ и
трето ниво.


Моите почитания към
Александър Густав Айфел и неговото забележително техническо съоръжения за 19 век -
конструкцията ѝ съдържа над 18 000 метални части и 2 500 000 нита, тежи над 10 000 тона.

В латинският квартал има още едно техническо бижу -
Махалото на Фуко в
Пантеона.
Поставено през 1851 г., представлява 27 килограмова сфера, която е закачена на стоманено въже, дълго 67 м. На дъното на сферата има метален шип, който очертава движението на махалото.

Махалото на
Фуко онагледява и доказва въртенето на Земята около нейната ос.

Пантеонът е и гробница на известни личности. Между тях са: Волтер, Жан-Жак Русо, Жозеф Луи Лагранж, Виктор Юго, Лазар Карно, Мари Франсоа Сади Карно, Емил Зола, Луи Брайл, Пиер Кюри, Мария Кюри, Александър Дюма - баща.
Надписът над
входа гласи AUX Grands HOMMES LA Patrie RECONNAISSANTE ( "За големите мъжете, от благодарната Родина").
Продължавайки благодарността към героите на Франция, не мога да пропусна
Триумфалната арка /
Arc de Triomphe/.
Издигната през 1806-1808 г. в чест на победата на Наполеон през 1805 г. Колоните и са от бял и розов мрамор с
берелефи, възпроизвеждащи победите на императора. В арката се намира музей, a w подножието й се намира
гробът на незнайния войн, изграден след края на Първата световна война.

Паметникът стои 49.5 m в височина 45 м широк и 22 м дълбочина. Тя е вторият по големина триумфална арка в света, а дизайнът му е вдъхновен от Римската Арка на Тит.
Изгледът от панорамата е
вълшебен, особено вечер.

Сред 12 лъча булеварди, проектирани от барон Осман е и прочутата
Шан -з -Елизе. В нейният край гордо се извисява 23 м.
обелискът от гробницата на Размес II на един от най-известните площади в Париж -
Конкорд /
Place_de_la_Concorde/.

Освен с трагичната слава на място за обезглавяването крал Луи XVI и кралица Мария-Антоанета /1793г./ е впечатляващ с огромната си площ - 86,400 кв.м., изключително натовареното си движение, заобиколен от семпли, но величествени постройки, входът за Тюйлери и два великолепни
фонтана от двете страни на обелиска.

Следвайки идеята за творчество и развитие в конструкциите и архитектурното изграждане на Париж, идва ред на
Голямата арка /
The Grand Arch of La Defense/ в Дефанс, "Ситито" на Париж.
Сред множество
небостъргачи от
стъкло и
гранит,

този кух куб с правилна форма е средище на множество офиси и представителства.

Дължина 108 м, височината 110 м и ширината - 112 м. Разположен е на една ос с
малката Триумфална арка пред Лувъра и по-голямата
Триумфалната арка на площад “Дьо Гол”.
Невероятно усещане за приемственост, развитие и бъдеще ... Откроява се и при
Площадът на Бастилията /
колоната на Юлий и
Новата опера Bastille/, както и при
пирамидите на Лувъра.
Ще продължа и ощеее...