четвъртък, 24 юни 2010 г.

Фусили "alla Norma" с патладжанен мус

Класическата комбинация на патладжан и паста "Alla Norma" e една от най-известните рецепти на слънчева Сицилия. Наречена в чест на Винченцо Белини и неговата опера "Норма", олицетворява богатството от аромати на острова. Историята казва, че в 19 век, Nino Martoglio /писател, поет и театрален режисьор/ бил толкова впечатлен, когато за пръв път вкусил това ястие, че изрича "È una Norma!". Спорно е, дали е имал предвид понятието "norma" като превъзходно качество или пък, че го сравнява с "Норма"- шедьовърът на Белини. Името на това ястие продължава и днес, синоним на прекрасна музика, и чудесна ароматна комбинацията. Паста и патладжан, в съчетание на зехтин и чесън, домати и босилек - вариантите вече са много. Моята модификация е с печен патладжанен мус, а при желание може да се поръси с характерната силицианска осолена рикота /ricotta salata/.


Фусили "alla Norma" с патладжанен мус
Продукти за класическата версия:
400 гр. фусили или друга паста от твърда пшеница
2 средни по големина патладжана
2-3 ск. чесън
2-3 стръка пресен босилек
1/2 кг. домати
1/2 к.л. захар
сол, черен пипер на вкус
зехтин
Патладжаните се нарязват на форма по желание /кръгчета или по-едри кубчета/, посоляват се и накисват в студена вода за около половин час. Отцеждат се, подсушават с кухненска хария и запържват или запичат във фурна, до тяхното омекване.
Доматите се бланшират във вряща вода, обелват и нарязват. Загрява се зехтин с няколко скилидки чесън и няколко листа пресен босилек, наливат се нарязаните домати, захарта и се вари на умерен огън до изпаряване на водата и получаване на гъст сос. Посолява се и пасира /по желание/.
Смесват се доматения сос с патладжаните, овкусява се с още чесън и задушават няколко минути за обединяване на вкусовете. Поръсват се с нарязания босилек, сол и черен пипер на вкус.
Към вече сварената, според указанията на производителя "ал'денте" и отцедена паста се прибавя от получения сос и сервира.


Още един, не толкова популярен вариант -
Фусили с печен патладжанен мус.


Патладжанен мус /за 250 гр. фусили/
2 патладжана
2-3 ск. чесън
1 с.л лимон сок /на вкус/
4-5 с.л. зехтин
копър и босилек
сол и черен пипер на вкус

Патладжаните се опичат. Аз ги пека в микровълнова. Разрязват се по дължина и набождат с вилица по повърхността. поставят се в съд за печене в МВ с отрязаната част надолу, покриват се с кухненска хария. Пекат се на мах. мощност 5-7/8 мин., според големината на патладжаните, до омекване. Лесно се белят и са много светли.
В кухненски пасатор се поставят чесънът, обеленият изпечен патладжан, зелениите и подправките със зехтина. Пасира се, до желаната едрина. Подкиселява се на вкус и залива горещата паста.


Може да се аранжира с леко запържени кръгчета патладжан и поръси с запечени тиквени семки. Доматеният сос е чудесно допълнение.


Наслада - аромат, вкус и вълшебна музика ... Опитайте.

Тук ми се искаше да има прикачен видеоклип с Молитвата „ Непорочна Богиньо”, но поставянето му блокира компютъра. Насладате се така -
божествената Мария Калас и Casta Diva.

24 юни - Еньовден

Еньовден е.



Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на 24 Юни по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен , Еньовден (Еньов - ще рече Йоанов).

В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина-ще боледува.


Посветен на слънцето, на борбата между доброто и злото, на надеждата за здраве и добруване. Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева на я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето.Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари /не мога да пропусна Лечителят - Петър Димков/ могат да намерят и използват.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янка, Янко, Янчо.
Разрешава се и риба.
Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка. Този ден е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, съветва Иванка Лилова-
"да спрем надпреварата с времето,
да откъснем стръкче росна билка,
да се усмихнем на Слънцето и
заредени с енергия да извървим пътя до края на годината."



Снимките са взаимствани от интернет галерия.

вторник, 22 юни 2010 г.

Награди в първия ден на лятото

В първия ден от астрономическото лято ми се иска да благодаря и на свой ред да подаря няколко награди.
Нека бъдат моите пожелания за ведро, усмихнато и щастливо лято за всички ви.



Започвам с малко по-стари, но много мили за мен, от Краси.
Благодаря от сърце, Краси -
нека има много хубави дни и празници около теб, вдъхновение за кулинарни изкушения и прекрасни торти.


и

И на мен ми е трудно да се спра само на пет блога:
Тони
Цвети
Зорница
Русанка
Ина


Последната, по време, а не по стойност е от Тони.
Благодаря много, Тони!
Много ме радва твоята награда,защото ЧУДЕСЕН е определение, което изключително много подхожда на твоя блог и рецептурник.
Аз също не съм изработила картичка, но смятам, че добре приготвено и поднесено ястие, има своите художествени елементи.


Регламент има за пет наградени блога- ето ги:
Краси
Ина
Русанка
Диди
Милена


Още една много хубава и ценна награда, от Цвети.
Цвети, сърдечна благодарност -
не само за наградата, а твоята безценна помощ и съвети в дните за смирение и пост. Чудеснитие рецепти и здравословни идеи.


Всички блогове, които са в лявата лента са ми любими. С много усмивка и симпатия искам да ги подаря на:
Краси
Цвети
Тони,
както и на блогове, които ценят /или поне се надявам/този тип виртуални награди:
Зорница
Дани
Диди
Дими
Илианка
Ина
Ирина
Лети
Мария
Мария
Мими
Мира
Пепи
Русанка
Условията ги знаете.

Честити, ще се радвам да ви усмихнат и вас!

/Снимката на прекрасните макове е от Geograph./